Далече сьм от мисьлта, че всяка майка трябва да с втурне да прави рьчни мобили за новороденото си бебе.

Но мнението ми е, че по-добре нищо, отколкото таквао нещо. Шезлонгьт около 15мин на слагане в него не пречи по никакьв начин, но е хубаво сьвсем с мярка да се използва и най-доброто нещо за бебето е да е на пода. Това е идеалното за развитието му - на пода и босо.

Проходилка и бьнджи сьм абсолютно и категорично против и смятам, че затрудняват правилното и хармонично развитие на детето - на мускулите и вестибуларния му апарат с не-естествена позиция, която го стимулира по неподходящ начин.

Нямам време в момента да прочета всеки подробно и да пиша по-конкретно, но смятам за редно да си изкажа мнението по вьпроса, още повече, че то се различава от това на останалите. Винаги е хубаво да има и друга гледна точка за нещата, която да те накара да се замислиш и ако не друго да се убедиш, че си прав в своето си. Не очаквам всички да дойдат веднага на моето мнение и да си гледат децата както аз сьм казала. Опазил ме Господ от подобно нещо !

Да сме различни е богатство.

Иначе да, мнението ми е крайно, но е това 

Докато обядвах, почувствах нужда да се защитя. Явно вие сте се почувствали напднати от мене, а аз от вас 

Та да кажа значи в своя защита, че сигурно различията идват от професионално изкривяване и културни разлики.

Когато живеех в Бг изобщо не сьм се интересувала от деца и нямам никаква информация по вьпроса Но откакто дете влезе по някакьв начин в живота ми, значи от 6 год, непрекьснато и псотоянно слушам само това: детето босо, на пода, без това, без онова (това, което ви разправях). Тези неща просто са се пропили в мен дьлбоко.

Да не говорим, че една година това ми беше работата:работейки с майките и детегледачките да наблюдавам и после на сьбранията-анализи да обсьждаме: г-жа ЕдисиКоя веднага щом влезе сложи детето в шезлонга - трябва да се работи с нея вьрху това, другата не му сьбу чорапите... и пр.

А колкото до децата: абсолютно не е само един фактор, който ги прецаква, но има много фактори (по-силни и по-слаби), които са уязвяващи и които с натрупване работят, сьчетани в малко лош кьсмет (развод, кофти родители, наследственост и пр. и пр) - ето ти проблемното дете.
Ако за нещо знам, че нещо не е хубаво за детето, с удоволствие му го спесятвам щом мога. Гените не мога да му променя, нито сьбитията от живота, но това, което е в моя контрол го правя, дори да е малко.

Подчертах го горното, защото ми се струва важно.

Ина, абсолютно си права и те разбирам защо си писала така.Аз споделих защо при нас се е налагало така.Имайки в предвид, как тук никой не те подкрепя като станеш майка, а се започва великата критика.Как всеки ти носи нещо, което според него ще ти помогне, без да се замисля дали вреди и като кажеш това ще навреди на детето не го искам, се започва ама нали го продават, значи е добро.Много е трудно тук на майките.Всеки им се бърка и знае по-добре от тях какво иска детето им.

Когато Моника беше на 40 дни имаше периоди в който не можеше да заспи по никакъв друг начин освен гушната, тогава взех раничката.Висеше в мен с часове, редувахме се с баща и да я носим.Слагането в леглото и я докарваше до истеричен рев.ГЛедаха ни ужасено и четях в очите им, леле ще я разглезите, само на ръце заспива, какво ще я правите.Укора който виждах беше огромен.Но аз исках просто детето да спи и аз да си почина.Защото няма нищо по-ужасно от бебешкия рев.

Не взех проходилка, нито бънджи.Четох много за тях и реших, че можем и без тях.Дадоха ни проходилка, в която слагах Моника, за да отида до тоалетна, толкова.Детето се научи да ходи хванато за мебелите, научи се да пада на дупе, ако тръгне да пада напред се научи да се подпира с ръце.Това се оказа страхотен плюс когато излязохме на вън с нея стабилно ходеща(тичаща). Нямаше разбити носове, нямаше устни в кръв.В момента в който видеше че пада, знаеше как да реагира. Но така съм решила аз, нейната майка.Така съм преценила аз!Познавам много майки, който са сложили децата си на 5 месеца в проходилка, който са захранили рано, и са записали децата на 6 месеца на детска кухня. Отдавна акъл не давам, не споделям, защото не ми се влиза в ненужни конфликти.Защото тук в БГ всичко стига до конфликт и до убеждаване на отсрещния, че видиш ли аз съм най-прав.А хората са различни и имат мнение, аз просто съм приела, че е така.

За съжаление с порастването на детето, виждам как съвсем целенасочено я насочвам към определени деца, на определени родители, как се опитвам да и градя среда, защото не искам да е като дадени хора с който, аз лично не мога да си кажа и 5 думи и за мен са ограничени.Това вече предстои, но го мисля от известно време и за това го пиша.В яслата тя идея няма какво става, как играят и играят ли не знам.Но от тук нататък, тя ще има приятели, ще търси определени деца, а аз искам да попадне в добра среда и под добра среда не разбирайте деца на хора с пари, не деца на мислещи хора, с възпитание и ценностна система близка до моята.

Айде излях си и аз мислите тук.

Ина, не знам от къде ги учите тези работи, но вероятно всяко едно българско детенце с нормални родители ( даже не от тези люпещите семки), живеещо с мама и тате, тръгнало на ясла е за ожалване по тоя стандарт. Не те нападам, интересно ми е всеки път като споделяш твоя опит.
А иначе аз съм от непросветените родители, карам го на усет, наблюдения на детето и гледам да не влизам в крайности. Според мен това е достатъчно в нашата реалност, в която нямаме големи фамилии на разположение, гледаме децата си предимно сами и понякога само единия шезлонг те спасява да не полудееш или да не се напишкаш А накрая е ясно, че колкото и да сме се старали детето все ще ни намери кусури.

Маги много си права за това, че всички се бъркат на майките. Непознати хора ме спират по улиците да ми кажат, че ще го задуша в раницата.
Бях на лекция на един доцент по рехабилитация и кинезитерапия. Той обясняваше как е правилно да се носи детето и разни други грешки, които хората правят и даже каза от къде да си свалим презентацията. Толкова пъти правих забележки на баби, лели и чичовци, бъркат ми в очите, а след това ми се пулят.
Най-прост пример - столчето за кола. Всеки път бабите ме питат Томи с него ли ще пътува?????? А като бях казала, че Томи ще си тръгне от родилното с кошче за кола им стана смешно, свека чак ми се подигра, че тя и двете си деца държала на ръце от Ямбол до Тополовград, аз от Токуда до нас ли не мога.
Та, Ина, вероятно затова сме чувствителни на крайни мнения.

Панди, ще свикнат с мисълта за столче, после с гордост ще обясняват как тяхното внуче е научено да пътува в столче
Иначе сте прави. тука постоянно някой се вре и дава акъл кое как се прави и как ти си в голяяяма грешка. Ама моля, заповядайте взимайте активно участие в живота на детето ми по 300 дни в годината и тогава всички ще са добре дошли да дават акъл и да му създават навици, ама такива " празнични консултанти", които детето ми вижда по 10 пъти в годината нямат право на мнение.

Цитат на: pandapanda в 10.08.2016 15:20

А като бях казала, че Томи ще си тръгне от родилното с кошче за кола им стана смешно, свека чак ми се подигра, че тя и двете си деца държала на ръце от Ямбол до Тополовград, аз от Токуда до нас ли не мога.

Панде, смях се от сърце! 

Киви, това ми е специалността - психология на развитието на детето и подрастващите, и за разлика от Бг, кьдето сьщо сьм учила психология и всичко беше безкрайно абстрактно в университета, мога с рька на сьрцето да кажа, че в Париж 10 (моя университет) сьвсем не е така. Обучението е много сериозно, допьлнено от безкрайни семинари, конференции, дни на еди си какво и що и пр. Както и от стажове т.е професионално прилагане на наученото, от които реално най-много се учи.

Последния ми беше 8 месеца в "Служба за зашита на децата и майчинството 0-6год", в екип с пихоложката, специалист по психо-двигателно развитие (не знам как иначе с еказва на Бг), вьзпитател, педиатьр, акушерка и две детски сестри.

Оттам (учене и стажове + опит на майка с безброй обученителни ателиета) ги знам тия работи.

Повечето са сьвсем лесно прилагаеми в каквато и да е среда - именно защото не изискват никакьв материал, а са сьобразни с развитието на детето.

Но много добре видях, че сьм в разминаваме с всички останали. Което не ми пречи се изкажа, даже го чувствам като дьлг, както казах, да предложа друга различна гледна точка, без да ангажирам никой с нея.

Финансови вьзможности нямам и аз. Даже са ми МНОГО по-малки вьзможностите от повечето момичета вьв форума. Просто средата ми е различна.

Вие не сте ми пациенти, за да мисля и се подготвям по какьв най-деликатен начен да ви кажа нещата, за да ги примете по-добре. Това е форум и ми е място за почивка, затова го давам "Право куме в очи". Шь ми прощавате неделикатността.

Ясно, че в професионална среда никога не бих казала "еди си коя играчка е кошмарна"  

И да, винаги ще ни намерят кусури. Марта вече ми каза, че не си харесва името.

И вярно е, претенциозно звуча, но вече си имам и покритие - все пак не завьршва всеки, а сьм минала конкурс, на който взимат 16 от 80 човека (или нещо от рода, не помня вече). А след време, като стана още по-добра, ще ми струва 70е консултацията. Та вьпозлвайте се сега като е безплатно, нищо че е по-директно казано. Тогава ще говоря сьщите неща, но по-завьртяно  

Па ако не, си кажете: "Тая па тьпанарка кьде си вре гагата!" сложете ми една майна, и това е. Няма да се обидя (ако го направите мислено)  
Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Ина, пак ми беше интересно давай си право в куме, аз визирам не форума, а едни други непоискани консултации.
Явно във Франция много се полагат грижи за децата и психологичното им развитие, но в същото време майчинството е три месеца. Това не е ли първо противоречие с тези усилия и второ предпоставка за проблеми по-късно?

Нали няма да съм единствената БГ майка сочена с пръст, защото си е изоставила детето в ясла на година и нещо

В крайна сметка всеки да си гледа детето както прецени за добре

Аз лично се старая да не давам непоискан акъл и да не вменявам методи, ако не питат казвам, каквото знам. Всеки си знае какво му е положението, за да си гледа децата по даден начин. Отказвам обаче да мисля, че съм изпължила мозъка на детето си с един мобил, пък бил той и въртящ се и т.н. В крайна смткя всеки преценя сам какво да прави.
Съвети от близки приемам, но ми се случва да ги отминавам много често, пък макар и да повод за сърдене после.

Панда, не й ли обясни колко точно опасно е да се носи новородено на ръце в трафика в София

Едит. киви, моето тръгна на ясла на година и четири месеца, вярно не в Бг, но пак имаше критики

Цитат на: Kiwi в 10.08.2016 15:39

Явно във Франция много се полагат грижи за децата и психологичното им развитие, но в същото време майчинството е три месеца. Това не е ли първо противоречие с тези усилия и второ предпоставка за проблеми по-късно?

Абсолютно сьгласна сьм. Намирам, че е скандално и ум не ми побира как е вьзможно да не се поставя под вьпрос и сьм го казвала всеки пьт и на всеки, на когото сьм могла. Трябва да се борим (имам предвид вьв Фр) за промяна на това нещо.

Панди, като каза за кошницата за кола и мен ме гледат по същия начин, като кажа че детето се вози само и единствено в такова чудо на чудесата и дори от болницата е необходимо. Отговора беше- айде, бе измислици! Ако трябва на ръце пеша ще го носим от болницата.  
Но пък странното е, че още има и млади хора на такова мнение. Моя приятелка така си изписа на ръце детето преди 3 месеца, щото не им се давали излишни пари. Добре, че сестра й е по-разумна и й подари въпросната ненужна вещ.

А пък аз още си спомням как ме гледаха едни Исландки като им казах че майчинството в БГ е 2 години.Не знам при тях колко е, но не е 2 години със сигурност.

Вас ще ви линчуват, че сте ги дали рано, мен щото я дадох чак на 2 години.Недоволни винаги ще има  

Кошчето за кола, после столчето е живото спасяващо.Работя в сферата на пътищата, и да ви кажа пълно е с родители който не си дават сметка, защо са тия кошчета, а после пътя е виновен като стане злополука.Значи ако детето беше в кошчето при едно подскачане нямаше нищо да му стане.И коланите на тия същите кошчета са, за да ги държат здраво хванати, а не за красота.Щото това е новата гледка, в кошче, ама без колани или хлабави такива.

Аз пък гледам от другата гледна точка.. Виждала съм жени след 2 год. майчинство да се връщат на работа.. Майко мила, колко са неадекватни   Да не говорим, ако има породени деца.. Та, някъде по средата е истината според мен, може би около година е резонно.. Пак казвам, разсъждавам само от гледна точка на работоспособността и адекватността на жената след дълго майчинство, не разсъждавам от гледна точка, колко е по-добре за детето това  

Дали след 2 или след една все си неадекватен.Неадекватен си защото си системно недоспал, защото 2 години(или 1) номер едно в главата ти е ядели му се, спи ли му се, има ли чисти дрехи, кога сме на лекар и това е нон стоп, нямаш почивка.Да сега като ме четеш идея си нямаш какво ти пиша и се чудиш добре де, толкова ли е заангажиращо, но сега аз от течение на времето на имаща дете мога да кажа, че просто главата ти се изпразва от съдържание и повярвай ми и жените връщащи се на работа се чувстват ужасно тъпи и зле.Аз не си спомнях определени думи, не можех да се изразявам.Ужасно е!И това при положение че работех докато съм майчинство.