Криво- ляво се справих. Леля ми не дойде до 10ч. и аз тръгнах за срещата. Оказа се, че вдигнала кръвното и братовчед ми я завел на доктор, като после пътьом минали през къщи.
С майката на Изабел пихме по едно кафе и си определихме нова среща. Малката е много сладка, послушна и говори тихо и възпитано, ама след час на маса и доскуча, та следващия път ще сме някъде в парк с възможност да си играе и тича покрай нас.
Хехе, след обед настана малка лудница. Инвестицията никога не пътува сам, взима си хора от групата на пътуващите. Заради останалите трима трябваше да си тръгне в 18ч., но праните му дрехи не бяха изсъхнали и ги "суших" с ютия. Справихме се, даже и успя да хапне и да си приготви ядене за почивните дни. Голям проблем му е храната в София, още не може да свикне.

Като типичен провинциалист се разнася с хладилна чанта "мам-снаб" /снабдено от мама/ охладено месо и сравнително качествени продове и зеленчуци. Тук зная местата, мога и поръчка да дам, а и пазарувам и за нас. Лошото на софийските снахи е, че си имат семейство и се хранят вкъщи и няма как да обединят усилия.
Днес ми върви накриво. Събудих се в 5ч., нахраних котката и пак легнах уж да не шумя. Някъде към 7 съм задрямала и сега още ми е едно неориентирано времево. Счупих две чаши, изпуснах шишето с белина докато го проверявах колко му е съдържанието, черният ми клин стана необратимо на розови петна и натиснах нещо на клавиатурата и си блокирах екрана на лаптопа.

Стига ми за днес, сега вдигам краката, че да не направя още някоя поразия.