Това за пъзелите е едно на ръка. Майка ми решава кръстословици и чете книги, но нагласата и е предимно егоистична, мисли само за собствените си планове. Тя не може заради артрита да държи куки за плетене, но може да учи други как се прави, трябва да е някакво "Старосори", да си помагат взаимно, като в комуна.
Ей пак тръгнах с безнес да се захващам.

Аз май ви казах за сестрата на жената на брат ми, дето беше медицинска сестра в старчески дом в Англия. Там така им дигали самочувствието на бабите я с гъби, я с разни чайове, че само се хилили и се радвали с пълно сърце на живота

Ние тук нашите ги мъчим с мрачни мисли.
Племенникът е нещастно влюбен в някакво Меги от смесената група. "Изобщо не ме харесва, лельо! цветя и нося, давам и татоси /лепенки/, щипя я, не и не.. Ще се наложи да пускаме връзки!" Питам го какви връзки, пък той "Ами да каже учителката някоя добра дума за мен. Ама няма как да стане...". Толкова е сериозно детето, наистина страда миличкият.

. А туй Меги било едно врътнато и фръцнато, хич не са си в категориите.