11.08.2016 15:07
Тъкмо написах "Я да вземе някой с нещо да се похвали!" и ми дойде на ума един стар виц от времето на дядо ми, в тон с разговора при това. 
Значи, в едно село най- хубавата и най- богатата мома била много глупава. Ама толкова глупава, че въпреки красотата и имането и, аха- аха да си остане стара мома. Естествено от селото никой не я искал, ама и другоселци като я чуели да говори и мигом си събирали багажа и беж на каруцата. Родителите и се видели в чудо, та и забранили да говори пред гостите.
Дошли сватове от много далечно село, имотни, работни и с хубавец син за женене. Момата мълчала, усмихвала се и работата взела, че станала - харесали я и ги сватосали.
Бащата си отдъхнал и в голямата си радост рекъл на щерка си:
- Излезте със зетя да се поразходите двамцата, да се опознаете, да види селото, пък и ти да се похвалиш!
Излезли двамата, вървяли, гледали, момъкът разказвал за дома си, а момата само сумтяла и се напъвала да се сети с какво да се похвали. По едно време спряла до една крива круша в затънтен сокак и посочила с пръст към купчинка, около която жужали орляци мухи. Изпъчила се, огледала се гордо и казала с меден глас:
- Туй л.йно видиш ли го? Аз съм го направила! - и се потупала за по- голяма достоверност в гърдите.

Значи, в едно село най- хубавата и най- богатата мома била много глупава. Ама толкова глупава, че въпреки красотата и имането и, аха- аха да си остане стара мома. Естествено от селото никой не я искал, ама и другоселци като я чуели да говори и мигом си събирали багажа и беж на каруцата. Родителите и се видели в чудо, та и забранили да говори пред гостите.
Дошли сватове от много далечно село, имотни, работни и с хубавец син за женене. Момата мълчала, усмихвала се и работата взела, че станала - харесали я и ги сватосали.
Бащата си отдъхнал и в голямата си радост рекъл на щерка си:
- Излезте със зетя да се поразходите двамцата, да се опознаете, да види селото, пък и ти да се похвалиш!
Излезли двамата, вървяли, гледали, момъкът разказвал за дома си, а момата само сумтяла и се напъвала да се сети с какво да се похвали. По едно време спряла до една крива круша в затънтен сокак и посочила с пръст към купчинка, около която жужали орляци мухи. Изпъчила се, огледала се гордо и казала с меден глас:
- Туй л.йно видиш ли го? Аз съм го направила! - и се потупала за по- голяма достоверност в гърдите.

Превишила сьм лимита за лични и не можах да ти пиша там.
аз много тежко преживях загубата на баба ми, на която съм кръстена. А на същия ден, в който беше погребението щяхме да бъдем кумове на двойка, за която и за двамата това е втори брак, но се обичат много и отглеждат децата си - момче и момиче заедно. В момента и двамата са студенти. Та защо го разказвам това, накратко, както ние, алияните често казваме : Така е устроен светът - Някой си отива, друг се ражда... С едното око плачем, а с другото се смеем 
.

Хубави, лоши, друго е да са до нас и да си имаме другар в живота. Най- малкото имаме на кого да се скараме и да си излеем гнева