Не мога да повярвам, че дойде време за второто ти бебенце 

Чакам с нетьрпение ! Леко раждане !!! 

Успех, Сънрей! Стискам палци!

Додо, честити ритничета. Аз пък не съм чувала за болница, в която да не се практикува бръснене и клизма (освен ако не си била на кола маска и не си се изчистила естествено)

Здравейте!
И аз не съм чувала да не се прави клизна и бръснене. Е аз се бях оправила и нямаше нужда. Пък не виждам какво толкова може да ти накърни достойнството въпросната процедура/и?! За мен е все едно ти правят зъбите 
Дойдох да ви провокирам със следния въпрос: Какво мислите за донорството на яйцеклетки? И аз ще споделя мнение по-късно, ако ви е интересно. 

Въпросът на Фани ме прати в съвсем друга насока, аз да попитам ще запазвате ли стволови клетки?
И въобще какво мислите по този въпрос?

За бръсненето, мисля че няма абсолютно никакво медицинско съображение, прави се, за да е по-удобно на медицинските лица, което не смятам за редно. Би трябвало да има избор, а медиците да не го правят на въпрос.

За клизмата...., вече е казано, при естествен процес, всичко е "предвидено".

Аз бях с предизвикано раждане и нямах избор, защото природните процеси бяха напълно подтиснати.

Додо, честити ритничета.  Напоследък това е най-сладкото чувство, което изпитвам.  Понякога, колкото и да не мога да спя от тях, не бих ги заменила. 

От толкова четене и коментиране, аз пък за първи път чух, че не се прави клизма.  Когато моя приятелка ми го каза, останах учудена.
Мнението ми е точно като това на Сънрей. То е ясно, че си е човешко да се изпуснеш, особено при такива напъни, ама защо е нужно, като може да се спести това?
За бръсненето съм чела, че дори и да си го направил вкъщи, го правят и в болницата, което вече ми е безсмислено. 

Сънрей, леко раждане ти пожелавам! 

По въпросите за донорството и стволовите клетки не съм се замисляла, честно казано. Може и да си размърдам мозъка по-късно.

sunray, в случай, че бебето се забави, какъв е планът след 13-ти април?

Във всяка болница е различно. В държавната ми правиха клизма и провериха дали съм бръсната. Клизмата не е чак такъв проблем. Съвсем Лека процедура за 2 минути. В частната болница не са ми правили клизма и не са проверявали дали съм бръсната. Тези неща са най малкия проблем и не бива да ви притесняват.

Много интересни теми сте подхванали. Аз съм се замисляла и за двете.

Даряване на яйцеклетки обмислям от 1 година. От проучването ми за цялата процедура, най-много ме притеснява стимулацията на яйчниците. Не съм се замисляла за след това - какво ще стане с яйцеклетките, при кого ще отидат, за самите деца .... в общи линии има много неизвестни за мен. Като период, бих го направила след раждане на 2-ро дете, стига да съм годна. Искрено съчувствам на хора с такива проблеми и се възхищавам на смелостта, куража и издръжливостта им да се борят за дете. Не съм споделяла с ММ, защото моментът не е подходящ и сега не би ме подкрепил (дори да обясня, че говоря за бъдещ момент).

Запазването на стволови клетки обмислям от 5 месеца. Първите 3 месеца бях 100% сигурна, че ще го направим. След това се появиха съмненията ми (или трезвата мисъл) дали фирмите в БГ са достатъчно стабилни, какви са гаранциите, че материалът ще е добре съхранен, не предизвиквам ли съдбата и все такива неща. Финансовата страна също е сериозен фактор.
От друга страна, ако не запазя стволови клетки, обмислям и вариант за тяхното даряване. Разбира се, в БГ това все още е сложно нещо и с неясен резултат. В момента съм доста объркана на тази тема и по-скоро спряхме да я коментираме.

Ще се радвам, ако още някой обмислял двете теми или е правил нещо в тази насока, сподели виждането си.

За даряването на яйцеклетки никога не съм мислила сериозно и нямам мнение.

За стволовите клетки, с първото дете, в България, доста го проучвах въпроса, но стигнах до същите колебания като ma6ka_ , при което при тези неясноти, а при такъв сериозен финансов ангажимент, си казах, че ще изчакам и евентуално, ако реша ще направя това с второто дете.
При второто дете, имах повече сигурност, относно банките за съхранение, но пък изгубих вяра в смисъла на цялата работа. Разходът като абсолютна стойност е същия като в България и въпреки, че тук стандартът е висок и разхода е 1/2 средна месечна заплата, не е особено популярна процедура/не се ангажирам със статистически данни, това са лично мои наблюдения/.

За стволовите клетки, ако имах финансовата възможност, може би бих я направила.Не сме го обсъждали, но подозирам, че половинката по скоро би казал НЕ, защото няма много вяра на нещата, които се случват в Бг.
За яйцеклетките още не съм мислила.

За яйцеклетки не съм мислила.

За стволовите клетки - първо мм ме отряза. След това толкова противоречиви неща чух, че се отказах тотално.

И нашият татко беше против и двата пъти.
Честно казано, в такива моменти, мъжете са по-трезво мислещи.

За стволовите клетки (СК): Ако разчитате на адекватна информация от някоя от фирмите, няма да я получите. Обещават много, противоречат си помежду си. Аз няма да съхранявам стволови клетки заради таласемията. Вероятността за унаследяване е голяма, но в леката форма. При по-тежките форми лечение с автоложна трансплантация не е възможно. Ако случайно не се унаследи, тези стволови клетки биха могли да се използват за алогенна трансплантация на брат, сестра,родители. Мен конкретно това ме интересуваше, другите болести не съм ги комнетирала.
За даряването на клетки: Исках, питах и разпитвах много в Клиниката по имунология към Александровска болница. От там получих най-адекватна информация по моя казус- има ли смисъл да се съхранят такива клетки или не. Процедурата по дарението е малко тромава- първо трябва да се получи разрешение от АГ,който ще води раждането. След това, да се провери дали болницата,където раждате,имат договр с Александровска за дарение на СК. В София не са малко болниците- МД, Шейново, Токуда със сигурност присъстват в списъка, за другите не съм 100% сигурна. Ако между двете болници има сключен договор, отивате на място в клиниката по имунология, за да сключите нещо като договор за дарението на стволовите клетки. Попълват се въпросници с история на заболяванията в семейството по права линия, връчват ви комплекта за събиране на кръв от пъпна връв и вие си го носите с вас в деня на раждането. След това Александровска имат грижата да си съберат и транспортират генетичния материал (не може сами да го занесете), правят се тестове на пробите и ако всичко е ОК с тях, ставате донор. Ако не е- остават за експерименти. Под не е ОК се разбира малко количество изолирани стволови клетки. Също така, от клиниката нямат право да ви дадат информация дали материалът е бил достатъчен или не. Повече информация за даряването: http://alexandrovska.com/display.php?bg/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%20-%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B2

За донорството на яйцеклетки: Бих го направила, стига да ми позволят някой ден (заради анемията,която се унаследява). След като мъжете могат да го правят, не виждам причина и жените да не могат.Не съм се интересувала, защото много ме съмнява да ми позволят да стана донор някой ден.

Благодаря, момичета, за пожеланията!

Мари, ами всъщност термина ми е 18 април. Та, още имам доста дни, за да мисля за преносване. А и нямам усещане, че ще пренося. Нито пък лекарят. Аз си слагах хапчета за задържане, които спрях в началото на деветия. Двамата с него предполагаме, че няма да се бави много беба. Просто док е тук до 13-ти. Е, ако го няма, пък почна да раждам - при когото се случа. Болницата като цяло е обрала кадърните лекари в града, надявам се всичко да мине гладко.

За бръсненето - с първото раждане никой не ме е проверявал. Но аз преди да постъпя, минах презбанята и се поизбръснах пак, доколкото можех. Сега пак се опитвам да се поддържам избръсната, за да няма изненади. Пък то е ясно, че няма да ида гладка като бебешко дупе, и без това нищо не виждам, само с пипане знам къде да бръсна

За донорството на стволови клетки - и двамата с мъжа ми сме на мнение, че за България това все още не е надеждна процедура. Пращат ги уж еди къде си, ама условия много и доста неизвестни също така...

За донорство на яйцеклетки съм против. Имам си мои си съображения и не бих го направила. Няма да навлизам в подробности точно сега.Има съвсем различни благородни и благотворителни неща, които бих направила.
За съхранение на стволови клетки не мога да си го позволя чисто финансово. Дори и да мога- гаранция за самия материал няма. Едно лечение с или без такъв материал излиза безумно много пари, стрес и отново с неясен край.
Сънрей, голяма надпревара ще има коя да роди първа тези дни