Много обичам поезия. Имам си един тефтер, наизуст ги знаех преди повечето (сега само няколко). Някои са смешни пубертетски, други стоиностни…

Ще погледна тези автори, за които говорите.

Явно всички сме писали стихотворения като млади 
За най-пьрвата ми любов бях написала цяла тетрадка (в 6ти клас) и после му ги дадох. Тьпо, защото сега ги нямам, а той вероятно ги е затрил. Спомням си само, че едно от тях в акроним образуваше:
"Венци, обичам те, а ти не ме обичаш и не след мен, след друга тичаш" (представете си колко дьлго е било)

Добро утро! Аз мисля да се насоча към поп-фолк жанра. Смятам, че имам страшен талант за чалгописец. Все колкото Сийке, комшийке, моя, Сийке, седни на...  И т.н. ще го измъдря. Оооо, да как не се сетих досега! 

Цяла седмица не спряха да ми пробиват на главата. Пак, отново. Чудя се как блокът все още е цял. В този блок съм от 5-6 години и сигурно поне през 3 от тях нон-стоп се пробива, кърти, чука и какво ли не още. Имаше период от около година и половина, в който сигурно нямаше 3 дена последователни, в които да няма такъв шум. Вече ми иде да пусна обява, че си заменям апартамента за къща.  Ама едва ли някой ще се върже. 

Хаха Фани, дерзай  Току виж натрупаш състояние ама няма да ти остава време да влизаш да ни ръсиш смешки 

Ина, голям талант си пропиляла

Менианте, ама целогодишно ли е така...при нашите само лятото много къртят и се тресе всичко, иначе зимата е спокойно  Спокойно, ще им свършат парите и ще се кротнат 

Здравейте

Аз винаги съм скептична към поезията, именно защото прекалено много хора смятат римуването на думи вече за поезия. И затова съвременна поезия не я приемам на сериозно. Но Ботев, Гео Милев, Пенчо Славейков много ги уважавам. Яворов  ми е малко 

Аз съм писала стихотворения само, когато са ни карали в училище. Даже имам и награда 

Вчера пак бях на Back to School Night в училището на децата. Жалко, че нашите училища не правя такива неща, хубаво е да познаваш учителите на децата. А най-якото беше, че при учителя по история нямаше други хора и добре си побъбрихме 

Вече се чудя кога ще стане това. Кофтито е, че сме в блок, много апартаменти, и се чува много. За тази година и половина, си беше целогодишно - дори по празниците. 6 месеца беше абсолютно нон-стоп апартамента над нас - правеха му цялостен ремонт. Тогава работех нощни смени в една банка - наложи се всеки път да ходя при майка ми да спя, защото иначе беше ад.  

За стиховете - едно време и аз пишех, даже и на английски, пък ги изпращах на един сайт poetry.com, пък те ги публикуваха в разни стихосбирки (сигурно за тяхна изгода, ама го представяха все едно си най-големият поет  ). Ама вече нямам такива желания.

Цитат на: fanimira в 04.09.2015 07:39

Добро утро! Аз мисля да се насоча към поп-фолк жанра. Смятам, че имам страшен талант за чалгописец. Все колкото Сийке, комшийке, моя, Сийке, седни на...  И т.н. ще го измъдря. Оооо, да как не се сетих досега!  

И за да се потопя в атмосферата на чалгауърлда напълно ходих на селския празник - Битака, за 9 години за първи и последен път ще ми е...

Здравейте

И аз обичам поезията, даже доста. Не, че ще се учудите де.  Особено любовната, лиричната... абе все по моята част. 

Писала съм като малка стихове. Имам цяла тетрадка, ама като ги чета  Божеее, колко мъка има. 


Днес май ще е последният летен ден. 
След малко отивам на гости на приятелка, защото иска да гледа снимки и видео от сватбата. Ох, ще е тежък ден. 

Първо ме чака цяла пералня за простиране. 

Хаха, Фани *THUMBS*
За там трябват връзки, не се става лесно текстописец на чалга. Даже самите Диви /така май им викат на фолк певиците/ показват неизброимите си таланти и си къдрят рими.
Аз не изтрайвам на любовни сонети и душеизлияния, независимо дали са бели стихове, рими или проза. С изключение разбира се на майсторите Далчев, Лилиев, В. Ханчев /понеже ми е любим от ученическите години/, Славейков, Яворов, преводите на Гео Милев, Недялко Йорданов от новите, старите детски поети /да не ги изброявам, че са много/, определени на Банев. Сигурно има и други, но в момента не се сещам. Едно време знаех и аз доста, сега - цитати само.
В предишната фирма правеха големи фирмени събирания и аз имах "честта" да се занимавам с покани, забавления, игри и разни други, та се налагаше да римувам. Казвала съм тук как запецнах за продължаване на:
"Всички заедно събрани
.................................."
при положение, че се римува със засмяни , на мен ми идваше втори ред само като:
Всички заедно събрани,
гледаме като н.срани, или в краен случай като е..ни.
Обаче, има посветени на мен стихове от един колега от университета, който после издаде стихосбирка и се подвизаваше из пловдивските вестници
Аз докато се наканя да го пусна и виждам, че и Панди си пада по българската класика поети.
И в нашите училища се запознават с учителите, но предимно в началното училище. За по- големите има родителски срещи. Всеки родител може да отиде в училище и да се срещне с учител по всяко време, само да има желание.
Хехе, едно време учителите ходеха по къщите да гледат при какви условия живеят учениците. Прави ли се още?

И да и не! Ходим на агитация ние, да събираме ученици. Ама не се котираме твърде, щото всички са се вече записали в О-хранителното, че поне да се охранят. А при нас сме зле - не сме измислили болтове и гайки, които да се ядат още .... Голям пропуск! 

Е, разбира се, че родителите могат при желание да отидат и да се запознаят с учителите, но това си е събитие, отиваш в стаята на всеки учител и там той представя себе си, изискванията и какво ще учат децата през годината. А и родистелските срещи ми харесват повече, защото всеки родител се среща с всеки учител и получава информация как се справя детето, а не както майка ми и баща ми ходеха и слушаха по един час, че еди-кой-си нарушавал дисциплината.
Спомних си една моя родителска среща, когато бях 6-7 клас, на която присъствахме и учениците. Класната ни не знам защо се опитваше да оправдава съучениците ми, като каза, че нямало дисциплина в час, защото учителката по български не можела да се справи с тях. Аз нещо им се бях изнервила и станах и казах, че това не е вярно, просто те са невъзпитани и тя не е звероукротител. Баща ми много се изкефи, ама каза, че няколко майки са ме гледали на кръв. Ама гузен негонен бяга.

Хахахах, Фани, моля те - орк. Варненци са един път Симсонът е голяма машина, та и песен си заслужава.
Имах познат, който доста пращаше текстове към Дивите. Не знам дали нещо негово се изпя. Покрай Шоуто на Слави се осведомих, че най-често се пише първо музиката, а после текст към нея. Това ми е леееко странно, ама щом им е по-удобно на хората - да дерзаят!
Мен поезията ме натоварва. Пусто, когато не трябва да помня нещо, го помня до откат. Телефонни номера, адреси, рождени дати, пароли, ЕГН-та... Да не говоря колко тестове и имена на песни помня. Затова и не чета поезия, че хардът ще се препълни с тези рими и ритмики. Е, чела съм през годините. Не е хептен зле положението! Далчев на мен ми е идвал в повече покрай училище. Нас учителката по български много ни караше да учим негови неща и За сметка на това като учихме стихотворните стъпки, бях номер едно в класа. Вече съм ги забравила кое как беше, само като имена - за кръстословиците останаха.
Хахаха, нашата класна в 8-ми клас ахна, че не бягаме от час. "Не бягат, нямам такива проблеми, влизат си в час, всичко е точно". Ама с такава млада класна (тогава навърши 30 г) да ти е кеф. Голям купон ставаше в часовете, хем и нещо се научаваше. Една година по-късно... Песента се смени! При нея влизахме, ама при разни други странни индивиди - не. Е, аз си имах интелигентен начин да бягам. Измислях си задачи и официално се извинявах.
Казвала ли съм ви за "Компютърното счетоводство"?! Пълен абсурд - преподаваше ни жена, дето компютърът е монитор за нея. Та там измислих къде ще ходя на английски , а в същото време си чупех краката от бързане за аеробика.

Всички са писали поезия ааааааааааа И аз пишех на времето стихове, баща ми поет и аз от възхищение по него съм си мислела, че и на мен ми се отдава, пълни тъпотии са, аз си ги пазя всичките тетрадки, даже като се преместихме в новия апартамент си ги взех, та да не ми ги изхвърли майка ми. По-късно вече осъзнах, че за стихове не ме бива. Пак пиша, ама вече не и стихове. Имам си мечта някой ден роман да напиша и да се прочуя повече от Коелю хахахахах
Утре чакаме да дойде колата, която чакаме вече повече от месец, след като ни  убедиха, че е тоооочно за нас и нямам търпение да дойде утре, да я видим, да я харесаме, да я купим и най-накрая да се науча да карам!!!!! 
Лудост е разбъркването на хормоните ми от тези хапчета, още не ми е дошло, а не съм бременна.

Цитат на: svekarva в 03.09.2015 13:51

Само си спомням, че беше казала, че 19-ти му е последният работен ден /август/, та нещо не ми се връзва и не мога да ти дам точен съвет. Разбери какво  се е случило и ще измислим варианти.

Не, 19 септ. е последния ден. А тия седем дни са 7 работни или календарни?
Извинявам се, че занимавам всички, просто с тия неща около сватбата въобще нямам време да седна да ровя Кодекса на труда.

Панда, забрави Вапцаров.

"Понякога ще идвам вьв сьня ти…" 

Като каза награда се сетих, че и аз сьм печелила награда-стихосбирка "Змей на вратата" от Андрей Германов, за най-дибри стихотворени на тема "Зима" пише на корицата, а реално беше за другата ми прочута творба: "Тая пуста мода си е гола вода!"