При нас книгите на Талев са настолни

Въпросните книги още стоят по лавиците в баба, чинно подредени. Никога не са били за постоянно в нашите. Баба ми има сантимент към тях. Преди години, когато майка е била дете, баба ми е изчела всичките книги на Талев на глас. Тогава прабаба ми и прадядо ми много често са били заедно в една къща с баба и дядо. Не че са живели заедно, а са идвали често от село да помагат а майка. И така, вечер не е имало какво да се прави. Баба ми обича да театралничи и в живота, та много я бива за такива литературни четения.

С нейния глас свързвам всички онези приказки, които се прожектираха на апарат. Още си пазя и апарата, и лентите. Трябва да я пришпоря скоро да попрочете нещо

А "Отнесени от вихъра" на английски е даже със снимки от филма. Едната снимка е кадър на целувката между Вивиан Лий и Кларк Гейбъл, а отзад се виждат прословутите завеси, от които героинята после си направи рокля. Аз имам някакви много смътни детски спомени от филма. Хехе, по този начин аз свързвам Елисавета от "Крадецът на праскови" с Невена Коканова. Просто гледах филма преди да прочета разказа.
Със сигурност всяка от тези книги трябва да се изчете в подходящия момент.
Панде, каква е идеята на "Вечната Амбър" като израз

Паулу Коелю е много шантав. Не се чете лесно. Чете се с мислене. Отнесено е като идея, стил. Хем върви сюжет, ама не говори за него, а за общочовешки ценности.
В този смисъл препоръчвам Мирзакарим Норбеков.

Уникални книги с мисли за живота, поднесени по супер смешно-критичен начин. Буквално с думи срутва възрастните, сравнява ги с чистата детска душа и им показва колко много са изгубили, когато са пораснали.
Миме, то не е само защото някои са били задължителни, а други не. Просто при нас доста се претупваха нещата. В програмата ни по литература бяха наблъскали и класика, и нова литература. Без да махат стари автори, бяха обогатили програмата. Е, как да разгледаш всички произведения за толкова кратко време. Еле, пък аз, дето бях и в професионална гимназия, та имахме една камара специални предмети и хич не се чудеха с какво да ни напълнят програмата. Виж, обикновените СОУ-та е друга бира. Моя приятелка имаше по 4-5 часа дневно, а ние по 7
