Тони, понеже аз ти казах, че ти завиждам за сватбата и после си говорех с майка за това, да каже, че според мен има благородна завист.

В гадния вариант на завистта, според мен те е яд, че човекьт има това или онова. А в "благородния" се радваш за него, но просто ти се иска и ти да го имаше.

Миленка, братовчедката американка там ли е родена?

Възможно ли е да искаш да имаш нещо, което някой друг има, ама чистосъдечно, без грам негативно чувство? Хммм, сега се замислих.

Иначе днес ми стана едно носталгично, с момичетата със сватби от 2013, с които станахме мами по едно и също време, се оказва, че и по едно и също време се върнахме на работа. Кога мина това време, че и вече сме отново на работа, но с нови отговорности, ангажименти и мисли?

И аз събирах - салфетки, колко готини имах... и сега пак са готини, никак не изглеждат ретро. Събирах и лепенки с кучета от един снакс Game. Оставаше ми само една лепенка и щях да събера целия албум. Братовчедка ми и тя ги събираше и на нея една и оставаше, ама различна от моята. Както и да е, тя имаше моята на повтаряща и веднъж издебнах да няма никой утях и си я откраднах - щото исках първа да си ги събера. И с детския си акъл отидох и и се похвалих, тя веднага се усети и се раздрънка... голям скандал стана, тате и вуйна взеха отношение и накрая тате ни скъса и двата албума и ни забрани да си играем за един месец. А ние живеем в една къща - на различни етажи. Това си беше истинско наказание.

Според мен е вьзможно. Конкретно аз завиждам на Албенчик колко добра майка е (и колко е красива). Искам да приличам на нея и се старая, но нямам негативни чувства. Нито искам тя да погрознее, нито да стане по-лоша. Даже колкото по-добра става и по-хубави неща показва, толкова повече й се вьзхищавам и се чувствам вдьхновена и мотивирана.

Аз сьм по-стара и сьбирах марки (ходех даже на крьжок по филателия), салфетки, кибрити. По мое време нямаше миришещи листчета, нито стикери.

Сега имам колекция с евро-монетите в специален класьор.

Здравейте

Да се запиша и днес в темата, че утре, ще е нова. Аз съм събирала миришешти листчета, но ми беше съвестно, че давам пари за това и нямах много внушителка колекция. Вуйчо ми ми подари две с много цветни картинки и все дарение ми беше направил. Доста бързо се отказах. Чудя се дали не са запазени някъде на тавана. Много дълго време събирах изрезки от вестници и списания със Spice Girls. Много бях старателна. Рязането на вестници много успокояваше и след това изрязвах всякакви снимки, които са ми харесали. Имам голяма кутия, в която са сортирани по теми и размери. ОКР  

Аз също харесвах Спасители на плажа, много ми беше интересен.

Съгласна съм с Ина за благородната завист. То е един вид възхищение, към нещо което искаш и на теб да се случи, без другия да го загуби. Аз ѝ завиждам за двете прекрасни момичета, но не искам тя да е без тях. Напротив - искам да видя колко още по-прекрасни могат да са заедно. Завиждам на Тони, че е била в Помпей, но това не означава, че искам аз да съм там, а тя да не е. Можеше да се засечем, ама така пък, ако отида някой ден, ще си казвам: "Това го имаше на снимките на Тони"

Докато го пишех това са благородната завист, в главата ми просветна поста ти, Инче, та си викам сега ще излезе, че това ме е накарало да го кажа.. Исках да направя уточнение, но имах работа и постнах.. Та, не че не може да ти се иска да си имала такава сватба (в конкретния случай), но самата дума завист исках да кажа, че не е ок и някак ми звучи, като оксиморон.. По-скоро възхищение.. Знам ли завист си е завист, няма нищо благородно.. Свикнали сме да го използваме по този начин, та вкл. и аз, която сега развивам тия теории.. Но не ми е логично и не ми допада Някакви си мои куку-фантасмагории

Аз не сьм го приела лично и насочено кьм мене 

На френски "завист" е "envie", което значи сьщо "желание"  И според мене е точно желание, щото ако се замисли човек и на статуя примерно може да се вьзхищава, думата вьзхищение не е точна. За мен е вьзхищение свьрзано с желание 

Ама сте задълбали... моето лично мнение е, че зависи от хората - има такива,което са способни да завиждат благородно, има и такива, които си мислят че е благородно, пък то си е чисто и просто обикновена завист.

Миналия месец го приключихме на 42 страници, така като гледам ...и този

Като стана въпрос за жената на 47 с първо дете, и на мен ми правеше впечатление, докато живеех в България,но тук средната възраст за първо дете е 45 и съвсем не се шегувам. Също така повечето жени след като родят говорят за кариерата си в минало време и общо взето е точно така. Само че започват да работят на 14, по-точно стаж е, но стаж от който получават пари, след това около 19 вече са на редовна работа и до 40-45 са си отработили, осигурили са си и финансова независимост и ако не са станали егоисти и не намират децата за пречка(финансова и на свободата им като цяло), решават, че е време за деца. Някои от майките ходят на работа за по два часа и не всеки ден, но то е по-скоро за разнообразие и чак, когато децата тръгнат на училище. Системата е такава.
Така, че аз спрях да се впечатлявам от това, май само ние емигрантите и смесените бракове сме в по-различно положение. Като цяло обаче аз не бих си го причинила. Повече ми харесва, както е в България.



И аз завиждам на Албенчик. Иска ми се да съм наполовина добра майка като нея, но не мога, няма стигане. Постоянно й преглеждам темичката и черпя идеи. Пожелавам й да се престраши за трето дете, защото такава майка го заслужава.

Завиждам и на Ина, също й се възхищавам. Тук не мога да направя разликата честно казано. Всъщност мисля, че мога, завиждам й, защото мисля, че аз на нейно място не бих се справила. На едно дередже сме(като си говорим за турцизми) и ми е ясна картинката, но не знам дали аз бих имала сили, макар да не се плаша лесно. Възхищавам й се, защото резултатите, с които постига целта си са прекрасни.

Вики, изказване точно в твой стил, както винаги кратка и ясна и права, разбира се.


Тони, препоръчвам Швейцария като туристическа дестинация с много горещо! Харесвам страната много и определено има какво да се види, особено за любителите на планини, езера, красива природа, спиращи дъха гледки...
За съжаление е много скъпа дестинация за българи.

На мен самата дума "завист" ми звучи супер злобно. Не ми харесва и не искам да завиждам.  Когато искам да приличам на някой, да имам нещо, което някой друг има и т.н, предпочитам да кажа, че се възхищавам на някого, отколкото, че му завиждам. Според моето лично мнение не е възможно да се завижда благородно. НО явно щом сме различни хора, то и разбираме нещата по различен начин.

Аз много, ама много се възхищавам на Ина, но в никакъв случай не й завиждам. Обичам да я четя, възхищавам се на начина й на изразяване, на това, което е постигнала и най-вече на прекрасното й семейство. 

Ако завистта наистина е това, което описва Ина, демек да завиждам, но да не искам другият човек да няма това, за което му завиждам, то така съм по съгласна. Засега обаче се придържам към моята си теория. 

Със сигурност се възхищавам и на много други хора и неща, но сега за това се сещам. 

п.п Трябва да прегледам темата на Албенчик

Благодаря ви, да ви кажа, но се вьзхищавате само на хубавата част, която знаете за мене. Ако знаете какво чудовище сьм всьщност… вьпреки, че се старая да не сьм де.

И да, Миме, темичката на Албенчето е must read  Тази жена е уникална 

Цитат на: Cerise в 30.09.2015 21:23

Ама сте задълбали... моето лично мнение е, че зависи от хората - има такива,което са способни да завиждат благородно, има и такива, които си мислят че е благородно, пък то си е чисто и просто обикновена завист.

Напълно съм съгласна. Аз лично познавам много малко хора, които винаги са щастливи за околните. Обикновено се прокрадва някаква злоба или неодобрение. За това човек трябва да е внимателен на кого споделя и се доверява.

Швейцария има уникална природа, страшно красиво е, но е много скъпо и е малко страшно, като се сетя колко ни проверяваха по границата и как имашенпо пътя полицаи с автомати и сега даже леко настръхвам. Мечтая си да отидем някой ден на ски в Алпите. И да я видя тая лилава крава милка, че всички крави по пътя ни бяха обикновени!

За завистта нямах намерение да създавам полемика, нито съм имала предвид, че негативната емоция е да искам човека да загуби това за което завиждам. Просто мисля, че човешката емоционалност е сложно нещо и дори когато си мислим, че завиждаме благородно, може с хубавите чувства като радост, възхищение, амбиция и мотивация, да се появят чувства като тъга, депресия, яд, не насочена към този човек, а към нас и нашата реалност.

Цитат на: Vivi20 в 30.09.2015 22:38

Просто мисля, че човешката емоционалност е сложно нещо и дори когато си мислим, че завиждаме благородно, може с хубавите чувства като радост, възхищение, амбиция и мотивация, да се появят чувства като тъга, депресия, яд, не насочена към този човек, а към нас и нашата реалност.

Много точно описано..." тъга, депресия, яд..... към нас и нашата реалност". Абсолютно съвпада с моето мнение по въпроса.
В полемиката няма нищо лошо.
За автоматите е напълно вярно, по летищата е още по-фрапиращо, но на мен ми вдъхват сигурност, не ме плашат.
Ина, никой не е съвършен.

И на мен ми хареса как го е казала Виви 

А и не всеки е радостен за не всеки околен, ако ме разбирате. В смисьл аз мога на един да завиждам позитивно, а на друг негативно. Макар, че честно казано, да завиждам злобно не си давам сметка да го изпитвам, но пьк има хора, които не мога да понасям и други, които ме отвращават. Тези последните не им желая зло, само искам да нямам нищо общо с тях.

Тук сьщо по туристическите места и летищата има такива с автомати и мен много ме плашат. Всеки пьт като ги видя имам чувството, че някой от тях ще изперка изведньж и ще почне да стреля напосоки. Вкарват ми параноя.