Я публикувай неколко реда от тая мода, че ми стана интересно... 

inaxastra права си 

Моята награда беше речник Longman, а стихотворението се казваше If I were a millionaire ...  Съучениците ми не го оцениха, ама аз все пак го пратих и взех, че спечелих.

Тая пуста мода си е гола вода!, ми се струва, че ще се превърне в крилата фаза тук

Еми да, личи си че си по-млада  Откьде по мое време такива сьвременни награди.

Фани, не си го спомням  Помня нещо като "чорапи на чертички и незнамкакви полички"… Но това ми е единствения спомен.

По тоя повод да ви кажа, че хич ме няма с паметта. Викам оня ден на Фабио на брат му: "Гледах един страхотен филм, ама не се сещам как се казва и с един много известен артист, дето му забравих името…" 

И това ме подсети как пак едно време, като дойдох вьв Франция, влизам в една книжарница и казвам на продавча:

"Тьрся една книга, на която й забравих името. Една птица има вьтре, ама не я знам как се казва на френски." 

А да ви видя, дали ще се сетите за коя книга става вьпрос  Той се сети тогава и ми я продаде 

да убиеш присмехулник?

Аз щях да кажа Жар-птица , но на Еми има по-голяма вероятност май

Пандиссимо, с теб сме на 1 вълна днес, второто което ми хрумна, бе жар птицата.

А Инче, такива клиенти кат теб, що ненавиждаха колежките в книжарницата. чак на виц са ставали - примерно, влиза някой и вика: 1 книга видях, ма не помня заглавието, голяма червена е, има дърво на пета страница 
но пък е приятна главоблъсканица и се надпреварвахме дали някой ще отгатне.

Хахаххааха, яко !!!!

Нито едно от двете.

чучулигата?

И аз не се сещам за други хвъркати, освен гореписаните....
О, не само Вапцаров сме забравили, ами Смирненски, Дебелянов, Евтим Евтимов, че и някои на Вазов...Много добри поети си имаме. Ние Далчев и Лилиев в училище не ги учехме, покрай децата ги открих и все се чудех, как не им харесват. Ама то си трябва време и житейски опит да се съгласиш и видиш мъдрост и красота в думите.
Хехе, аз пък никога като дете не съм правила опити да пиша. Вероятно от притеснение, че правя грешки. В прогимназията имах голям мерак за градския кръжок по актьорско майсторство, защото често се изявявах като рецитатор и редовно разревавах майките по 8-ми март. Освен това кръжокът се ръководеше от театрални актьори. Но нещо бях по- висока и така и не получих роля. Заради учителката по литература отидох в кръжока по писане. Аууу, грозни момчета и превъзнесени момичета...Едва изтраях месец, макар после ръководителят да ме гонеше упорито и да ми разправяше колко оригинални идеи съм имала. Ама само идеи, никога не съм имала достатъчно търпение да ги реализирам на лист.
Големият син пишеше стихове в един етап от живота си. Криеше една голяма кафява тетрадка и после гледаше гузно. Мисля даже, че не ги е показвал и на жена си. Ама аз съм я прибрала надлежно

И Дамян Дамянов. Бях в рейса, отивах на работа и бяхме на нивото на НДК, когато видях в ьв вестника на пьтника пред мен, че е починал и се разплаках.

"Сьбличай се, полека се сьбличай…"

Джонатан Ливингстьн чайката.
Бях забравила това сложно име, а чайка не знаех как се казва на френски. Пьк то на френски всьщност е гларуса, а пьк гларуса бил сребриста чайка, ма кой да ги нае тия работи без Уикипедия навремето...

Леле, как забравихме Дамян Дамянов, не е истина....
Ина, не съм чувала и чела гларуса, трябва да видя има ли превод.
Аз да се похваля, че преди доста години по това време чух да изплаква първородният ни син. Ама беше син и ревеше с много плътен глас. Уф, дълго раждане беше, почти 18 часа с болки през 3 минути. Все едно е било вчера, толкова ясно си го спомням. Беше ревливо бебе, но стана дете за чудо и приказ - хубав, разбран, умен и разумен. И толкова добричък, че улисани покрай второто, просто забравяхме, че е малък и искахме твърде много от него. Рядко се случват такива деца, учителите му още го помнят и хвалят. Ама какво да ви разправям, просто блазе на жена му .
Ще пием и за негово здраве чаша вино тази вечер и толкова.

Ха честито и наздраве за негово здраве !!!

Да ви прави горди и да ви радва още дьлги години !

Свекърва, да ти е жив и здрав синът и да имате още повече поводи да се гордеете

Честит национален празник!
Не мога да измъдря високопарни патриотични думи, макар Съединението да е важно събитие в историята ни и повечето действия да са се развивали в Пловдив. Някак всичко е останало в миналото и препратката му в днешно време е изгубила своята тържественост
Едни хубави рози, като за последен летен ден, нали така казват синоптиците. Което пък ми напомня за аромата на маслодайната роза и мекотата на козметичните продукти с розово масло.
Прекрасен ден на всички!
inaxastra, Alleksia, благодаря ви за пожеланията! Да ви се връща за вашите деца

Благодаря 

Колко тьжни думи си казала и колко е истина за сьжаление…