Добър вечер, Чери аз съм мноооого зле с програми ит.н. Едвам си отварям мейла, тъй че не мога да помогна за проблема ти. Все ще се намери някоя хенди булка тук. Аз съм ънхенди, направо хендлесс...
Мойто дете пък обожава салатки и мрази сладки. Не съм я ограничавала излишно, но и не съм се тъпкала пред нея с боклуци. Като ни се прияде примерно на седмица веднъж чипс и си хапваме цялото семейство. Отдавна го минах тоя етап на шашкането и знам, че не мога да я предпазя от всичко на тая планета 
Има време ще притръпнете...
Свеки, имаме си бая дълъг списък за 1ви клас. Ще го постна утре, че сега ще къпя Кико. Айде до скоро!

Али, и при мен има такива дни. Просто понякога се чувствам безсилна пред някакви неща. Това е.
Явно всичко се натрупва и в един момент избухаш.  Ще се оправя, надявам се.

Честито на теб!  Обичайте се безкрайно много! 


За храната няма да се обаждам, защото не знам как ще постъпвам и аз, когато имаме дете. Трудно е и не знам как успявате да опазите децата си от всичко вредно. 

По-добре да не се обаждам, че не съм добра партия. 

Добро утро! Я намери някое яко кафенце за почерпка, Миме! Човек има такива моменти когато иска да се скрие от всичко и всички. Но ние сме тук - рамо, на което да се облегнеш. Прегръщам те силно! Свеки, я кажи твоето мнение за "забранените" храни!

Хахах, Фани, отношението ми към вредните храни е международно
Ами едно време, до 90-те нямаше вредни храни. Естествено, шоколад, газирани и сладки беше препоръчително да се ограничават, но то и по магазините нямаше разни лъскави чипсове, снаксове и десертчета. В моето детство и шоколад нямаше, само марципан и домашно сладко. Иначе ръсеха ДДТ на килограм, правеха ядрени опити и хвърляха с шепи торове, та да станат по- големи плодовете и зеленчуците, месото беше кът и ядяхме предимно дреболии /аз съм гражданка/, от рибите имаше само жив шаран... Абе, по- голям дерт беше да има разнообразна храна, отколкото да се съсредоточаваме в съставките, щото тогава и етикети с произход и съдържание на продукта нямаше.
По принцип в моето семейство се е внимавало какво се яде при положение, че баща ми имаше 2 години медицина и после беше завършил индустриална химия, а майка ми е агрономка. Тоест, знаеше се кое как влияе, но никой не се е вманиачавал, не беше модерно .
Хаха, за моите деца нямаше столчета за хранене /сигурно е имало, но са били или дефицит, или много скъпи/ и на масата сядахме всички, а те в нечий скут. Мир на праха на моите свекъри, ама при мен проблемът беше да не напъха някой сдъвкана храна в устата на децата . , нещо напълно нормално за тях. Малкият беше много капризен, обаче големият гълташе като мисир и вечно си просеше храна. Та представете си двегодишно с хапка от хляб, сланина и праз, доведена до кашавост от нечия слюнка в уста. Та всеки си е бил с проблемите и лудостта, няма празно.....
Сега се ядосвам много, като гледам заявките на селските магазини. Поне да не слагат около касата и съвсем на показ боклучавите работи. Когато правим обучения, винаги казвам тези неща, защото в крайна сметка това са нашите деца и внуци, но отговорът е "нищо няма да спечелим, като детето си го купи от съседния магазин". Опитвам се да се боря и с духовните боклуци, като грозните подвързии на тетрадките и химикалите, които ще подаряваме сега за 15-ти на децата, но вече съм извън играта и други имат думата. Важно ми е какво влиза и какво излиза от устата на хората, ядосвам се и все още търся начин как да го покажа, че да има някакъв резултат.
Ина, много политики още ще трябва да прилагаш. Не че е добре, но наистина целта винаги е била да се избере по- малкото зло.
Ето ви едно есенно кафе. За мен есента е време, в което имам усещане за добре свършена работа, както вече съм казвала. Родила съм си децата, идва време за събиране на плодовете и малко спокойствие
Прекрасен дъждовен ден на всички. Аз не съм работна, наслаждавам се на тишината, защото днес е четвъртък и идва леля ми и скоро започва надвикване с телевизор  

Добро утро
Аз съм единствената в тоя форум, която не харесва есента.. хахаха Носи ми тъга.. Хем нямам търпение да дойде зимата, когато ще си стоя вкъщи на топло и ще си се гушкам с мъжлето, а няма да трябва да излизам непрекъснато някъде, с някого.. и да имам 100 неща за вършене, хем тая есен ми е една никаква.. Преди я обожавах, защото рождения ми ден е през есента, ама откакто решихме да има сватба и всеки ни викаше "Ооо, супер есенна сватба", а на мен мис е доповръщаше.. Мразя оранжевото, а то е преобладаващо.. Та, заради сватбата, намразих така приятния като време сезон - есента 

Днес е толкова дъждовно.. Искаше ми се да си остана сгушена в леглото и да чувам как дъжда трака по леко отворения ни прозорец... Романтично ми е.. Ще напиша обетите ей сега в темата на сватбата  

Добро утроооо на мен днес ми е много нулево, ако се сещате какво имам предвид 

Свеки, това със сдъвканата храна  Горките деца...аз от баба помня само колко беше вкусно на село като направи пържено или миш-маш от градинските зеленчуци да ми дава да ям от нея, топеше ми с хлебче и нямах нужда от друго Даже с брат ми се надпреварвахме кой по-напред да нахрани, та горката жена нямаше време да хапне...другата ни изпичаше една тава с курабийки, даваше ни да ги намажем отгоре с яйце и после хващаше по градините да копае или нещо друго, а ние супер безгрижни само минавахме от време на време за курабийка  Та така...чак ми става носталгично като се сетя, че моите деца едва ли ще имат подобни спомени 

Добро и дъждовно утро. Понеже свекърва е сервирала сутрешното кафе, аз ще ви покажа една весела снимка, пък дано ви се оправи настроението.


Чери, аз моите номера ги правих на фотошоп. Изтеглих си четки и шрифтове, понеже е по-лесно. Но ти може да ги направиш и на word, aко няма да слагаш някакви специфични елементи. Аз залоих на цветен картон, цифра и мотив от поканите, за да стане тематично.

Свекърва, направо ме разби с тая сдъвкана и изплюта храна. Звучи ми мега гнусно. 
На село винаги ми е харесвало...баба прави много вкусен кекс, баклава, сладки...ама само по заявка вече. А колко сме помагали за градината! Спомени, спомени.
Тони, аз и лятото си се гушкам с мъжО. Безскруполно отказвам разни излизания, за да сме си двамата.  Пък за есента - ти си луда! Сватбата ти е лятна, не е есенна. Къде видя оранжеви листа, още всичко е зелено. На мен ми е празнично всяка есен. Първо 15 септември ми връща спомени от училище, после започват да пожълтяват листата и идва време за рожденни дни. А и е пълно с всякакви вкусни есенни плодове- ябълки, круши, сливи, горзде... Накрая всичко става сиво и бездушно, идва зимата и се депресирам. Ама при тая красота навън, не мога да не обичам златната есен.

Много ми е сладурско това голямо пате с малките патетаааааааааааааа 

Лятото не го гушкам Илиян мноого, че е като печка и откачам от жега 

Подкрепям Нати за номерацията ти, Череш 

Всеки сезон си носи своята красота. Есента - 15 септември. Тази година е по-голям иначе професионалния ми празник - нали си имаме Първолак. Подсетихте ме как един такъв дъждовен ден преди повече от 4 год. моето малко голямо момиченце ми каза: Много бързо бягаш, мамо! Ще се спънеш и ще паднеш! Като се замислих - наистина, работех на 3 места, виждах я за час преди да заспи, а в края на месеца не се чувствах удовлетворена, защото в нашите ширини и в частните школи дори не плащат навреме... На следващия ден напуснах школите и останах само на държавна работа като мислех, че едва ли някога ще имам кариерата, за която съм мечтала. Днес когато започва 4-та уч. година в така омразното за мен държавно училище се чувствам напълно удовлетворена от избора си. С дружни усилия успяхме да направим от едно "селско" даскало училище със сериозни заявки за водещо в нашата сфера в областта. Деца, които не бяха ходили в столицата на собствената си страна видяха Айфеловата кула и Пиринеите. Какво мога да искам повече в професионален план? Само добавям това, което казвам на всеки нов випуск в първия си час: Целта на нашето училище е 1-во да ви направим добри хора, а после добри специалисти!

Хахаха, Тони, лятото да не се гушкате и съвъкуплявате през чаршафа, че да ти е по-хладно?

Фани, прекрасна си.. Толкова много вдъхновяваш.. Дай Боже повече такива учители като теб..  Като чета написаното от теб, се сещам за учителката ми от 1-4клас.. Най-невероятният човек и преподавател.. Не искаше просто да знаем, а да се стремим за още и още знания и умения.. Да бъдем добри, да бъдем състрадателни.. Никой не ми е преподавал по-ценни уроци в училище от нея, често като говоря и я сравнявам с майка ми.. Тази жена остави такава следа у всички ни, че ще я помня винаги.. Не съм я виждала от 5-6 години, но често се сещам за нея и се моля да е добре.. Такива учители са нужни на забилата ни система.. Чак ми се прииска и аз да съм учителка хаха 

Фани, БРАВО! Според мен семейството трябва да е преди кариерата. Пред себе си виждам ясни примери какви са последиците за семейството, ако се поставя на 2ро или 3то място. Една не може да има деца, а дава мило и драго, другата прави опити, ама не се получават нещата, понеже вече е към 40-те години. Трета не си вижда децата, само ги командори по телефона, четвърта си изгони сина, защото нямат общ език и не разбира защо е толкова сърдит тинейджър. И това са само няколко примера. А колко още има...
Изключително много ме дразнят коментари на мои колежки софиянки, че само в София, видиш ли, от децата може да излезе нещо. В провинцията пишели оценките без знания. Аз на матурата съм имала високи оценки, щото са ми оценени от учители в провинцията. Дрън - дрън! Как не ги е срам да говорят такива неща....понеже масово имат малоумни или мързеливи деца и само ги натискат по уроци и школи. Аз не съм учила в София, но смея да твърдя, че имам напълно равностойно на софиянците образование. Понеже успехите на децата не зависят само от учителите и училището, а и от техните лични качества и способности, ако щеш и мотивация.
Да, вт.нар. провинция има и недобри учители, но същите ги има и в софийските школи.

2 нови отговора:
Фани, хахахах! През чаршафа, вика..

Фани   Много харесвам такива енергични и будни учители, които не се примиряват с обстоятелствата   Пожелавам ви още по-големи успехи и всички ученици да излизат както каза на първо място Човеци Понякога децата могат с една дума да ни приземят и да ни накарат да се замислим с тяхната чиста деткса откровеност, както е в твоя случай  

Хаха с това за гушкането се сещам на една приятелка мъжа ѝ ѝ беше скъсил живота, не искаше да спят на голямо легло защото нямало да се гушкат В крайна сметка си взеха от най-големите и вече не се гушкат толкова, така че си е било право момчето  

Рязко сменям темата.. Бащатко ми има рожден ден, докато сме в Италия и трябва да измисля подаръка СПЕШНО...  Идеи?

Добро утро от мен!

Фани, едно кафенце специално заради теб. 

Уф, ама навън е 



Тони, не си единствената. Аз освен лятото, друго не признавам.  Есента ми е една сдухана, зимата - депресираща, а пролетта - пробуждаща. Ако знаех, че по цял ден ще лежа, сгушена във Влади, а няма да ми се налага да ме брули вятър, да руша преспи, да ме вали дъжд или сняг, така съм ок. 

Нат, много сладки патета. 

пп. Фани, много добре казано. Дано и децата да ги осъзнават тези неща. 

Като заговорихте за сдъвкана храна се сещам какво стана онзи ден, когато излязохме на разходка в парка с моя приятелка и детето й.
Седяхме си на една пейка в парка, а малката тичаше покрай нас. Приятелката ми даде нещо за ядене на малката, тя го дъвка, дъвка и накрая го изплю (не се сещам какво беше точно). Станахме, продължихме си разходката, отидохме до фонтаните, които бяха на близо, въртяхме се малко там и после се върнахме на същата пейка. По едно време гледаме малката взела от земята сдъвканото си парче и отново го сложила в устата си.    Изяде си го. Реакцията на майката беше ...никаква. 
Хапва си и малки камъчета от земята, обелки от семки. Е, плюе ги, но важното е, че седят в устата й.
Аз това не го разбирам.