: always_and_forever, не се измъквай така по терлички,  а кажи получи ли се добре романтичната вечер? 

Брутру…

Защо да е злобна муцунка ? Аз го виждам като някой, който умира от смях и в такьв смисьл го сложих. Не знаех, че таи тайна злоба 

Като казах "таи тайна…" и се сетих да ви кажа как вчера си викам я да видя какво сьм учила в Бг в университета, като учех психология там, че нищо не помня и … няма как и да помня. Само празни приказки. Високоинтелигентно изглеждащи, но без никакьв смисьл и сьдьржание, от рода на:

"Графичните символи обозначават полето, в което се извършва локомацията, психологичните области, локализацията на целите, бариерите и всички останали понятия от терминологията на Левин."

"В резултат на функционирането на дейностната система се натрупват различия в интрасубективен план."

"Като управлявана система, която благодарение на своята биологична даденост и психично развитие, както и на осъществената още в детството социализация, е в състояние да излиза с разумно, ефективно и ефикасно управленческо решение от всяка проблемна ситуация.
Детерминираност на личността от основните характеристики и изисквания на дейностната ситуация означава не само, че човекът ще реализира строго определени психични процеси и състояния, но и че трябва да реализира толкова ефективно и ефикасно конкретното по вид възприятие, памет и оперативно мислене, че резултатът да съответства на предварително поставената цел. "

"Целия предметен свят е застинал в екзотеризационна форма."



Изглеждат като лекции написани чрез генератора на глупости в интернет  А ако бьркам и някой разбра какво сьм написала, може да ми обясни на лични.  Не искам да мисля какви психолози излизат от Бг университетите и се утешавам с мисьлта, че от моите колеги само един реално това работи 

Тук, колкото е по-проста структурата на изречението ти, толкова е по-добре. И ако имаш подобно изречение като средното, те изглеждат странно и те карат да го преработиш (в най-добрия случай) или ти отнемат 2 точки от 20 (в най-лошия). И всичко е директно приложимо в реалния живот.

Та разбирам защо НИЩО не си спомням от Бг, просто НИЩО не сьм научила  

След това лриично научно отклонение, да се вьрна кьм Леви.

Имам старите издания на "Разговор в писма" (супер!), "Изкуството да бьдеш себе си", "Нестандартното дете", "Изкуството да общуваме"  и още една дето не й помня името.

От новите си порьчах "Автогенен тренинг", "Травматология на любовта" и още една-нещо здравословно беше. След което разбрах, че Автогенния тренинг и здравословната са просто "Разговор в писма" разделена на две и преиздадена като две отделни книги. А вероятно и кой знае как преведена…  

Но както и да е. Имам още няколко негови в електронен вариант, но на руски и не сьм убедена, че сьм способна да ги разбера напьлно. Иначе в момента работя по "Изкуството да бьдеш себе си".

Като тийнейджьр любими ми бяха "Параграф 22" и "Пьтеводителя", сьщо "37.2C сутринта".
Сега скоро любима книга…

Ааааа, да обожавам Китайски загадки. Имам цялата серия на фр, както и Тери Пратчет. Просто ми е жесток фаворит. Започнала сьм си колекцията смесено (фр и бг), но имам много да допълвам.  

Както бях казвала преди си имам и чиклит колекция  На Агата Кристи сьм се засилила сьщо някой ден...

Завърнах се!



Не съм чела назад, защото знам че няма как да наваксам всичко така че почвам от тук...

Да ви кажа с мен какво се случва - бебчо се развива добре, почнаха зъбките и малко го мъчат но не се оплаквам
Сватбите да ви кажа минаха ного весело и много тежко...

Графика ми миналата недела беше - ставане в 8, 10 - пазаруване на букети, картички и тн, 11.30 - погача на моята приятелка, 14,00 - първа сватба - 17,30 - втора сватба, 24,00 - пак първа сватба, 0,4,00 - прибрахме се луда работа а хахаха

Отидох на погачата - понеже отидох 1 час по -рано тичах да помагам за всичко - уккраса, подредба на сладкиши, гушкане на малка беба, докато майка и се облича и подготвя - с две думи седнах за половин час максимум.
Отидох на първата сватба и там атака - на булката и се разлепиха миглите - една девойка тича да купува лепило за мигли, друга помага да ги залепят, аз чакам младоженеца на вратата с някакви лимони и дрънкам някакви глупости преди да го пусна, събраха се, закъсняхме за гражданското, в гражданското рев хахаха, след гражданското помагах за цветята и за каквото още имаше нужда... Младоженците бяха прекрасни (тези са моите приятели, които запознах преди 8 години) Булката беше много красива в прекрасна ддантелена рокля с гол гръб, младоженеца в невероятен син костюм - много цветна и красива сватба...

След тяхната църква, към 17.00 тръгнах за на другия край на София за другата сватба в Лебеда, която също беше невероятна градинска сватба - младоженецът в смокин, тя в рокля по тялото с романтичен кок - също бяха безумно красиви, украсата им бе невероятна, фойерверките се запомниха определено - тази сватба беше по-класическа ... Купона беше страхотен, като цяло не съм седнала от танци - отново видях Ани от филмова къща Виктор Попов - много и се зарадвахме с Филип и се смяхме припомняйки си нашата сватба... Към 12 си тръгнахме от там и отидохме при двойка номер 1 в Шератон - стигнахме точно  за тортата - и при тях купона беше на 6, украсата беше от истински ягоди и червени рози - много красиво...

Финиширахме в 4 вкъщи умрели за сън  - Фил се отряза на мотика, аз само препуших... но пък много се забавлявахме

та така, нашите буйни преживявания...

Мари, да вечерта ни беше страхотна.  Въпреки, че бях запазила в един ресторант, в последствие отидохме в друг. Влади беше затрупан от работа и се прибра чак в 8ч. Така че се наложи да му кажа по-рано, че ще го водя на едно място, отколкото бях предвидила, но нищо и така се получи чудесно. Бяхме само двамата, което ми е най-любимото. Хапнахме и се прибрахме. 

Ина, нищо от това, което си написала не разбрах, но съм сигурна, че има голяма разлика в обучението. 

Миленка, добре си се завърнала. 

Ина, изобщо не с  учудвам на това съдържание на учебниците от университета в България.  Спомням си,  че аз имах преподавател,  доцент,  който беше горд със себе си от факта,  че учебникът който е написал е много труден за разбиране. Не мога да я разбера тази логика. Като че ли така авторите на учебниците стават изведнъж по-знаещи и можещи....
За мен това не са добри преподаватели и тази учебна практика е порочна. А резултатът е ясен.

Наскоро се сблъсках с учебник за 5ти клас по математика - аз нищичко не разбрах, ама хайде не съм математик.. Фил обаче е и и той нищо не разбра....какво остава децата да разберат.... Как го мислят тея хора не знам

Хайде на неделно кафффффеееее! С керамична чаша, че от вчерашната имам метален вкус
Хехе, такива изречения имаше едно време в учебниците по философия, етика и естетика...Какви бяха тези глупости, нищо не помня. Имаше едно определение на това, що е съждение- четири реда. Че е четири реда помня, но що е съждение - не. Имахме такъв предмет в 11-ти клас
Този преподавател по психология беше страхотен, идваше от София, май беше ръководител катедра. Каза, че за един семестър психология не се учи, нямахме учебник, правехме тестове и решавахме логически задачи и той разказваше опит от работата си с трудни деца. Искаше да му задаваме въпроси за работни ситуации и после ги обсъждахме. Накрая каза всеки да си напише сам оценка и той ще я подпише. Ужас! Тогава разбрах колко е трудно сам да се оцениш, без да знаеш какво оценяваш. Ама аз бях чела разни книги, защото тази материя ми е твърде плъзгава, неразбираема и много разтеглива /нещо като политика и дипломация/ и го попитах може ли да си оценя напредъка - какво съм знаела в началото и какво зная сега. Хехе, аз имах единствената шестица, писана от него за въпрос, не за отговор. От него съм запомнила:"Трябва да задаваме правилните въпроси, не да искаме правилните отговори!" Дано все още е жив и здрав, как пък не му помня името Трябва да се разровя из дипломите си и да видя кой беше, че е срамота.
Ина, това  малко като   Чак сега му видях символите, не зная защо съм решила, че е злобно. Не е "гузен, негонен бяга", защото веднага се сложих към умните, които стават по- умни след четенето на поучителна литература
Прекрасен ден на всички! Аз замъквам Родния към мазето, да чистим . Така ми се иска да изхвърля и прочистя всичко, а от друга, да запазя повечето неща. Ще се боря със себе си, най- тежката битка

Цитат на: svekarva в 20.09.2015 09:37

Така ми се иска да изхвърля и прочистя всичко, а от друга, да запазя повечето неща. Ще се боря със себе си, най- тежката битка

Вечната ми вьтрешна борба сьщо. Накрая само ги местя оттук-там и обратно

Привет и от мен!
Днес ще ви спестя сладките изкушения и предложа гледка за кафето.

Цитат на: inaxastra в 20.09.2015 11:31

Вечната ми вьтрешна борба сьщо. Накрая само ги местя оттук-там и обратно

И аз така, но до петия път. Прехвърля ли едно нещо толкова пъти и не ми е влязло в употреба, давам му зелена светлина. Първо се опитвам да му намеря нов собственик, някой на когото ще му свърши работа, но ако и това не помогне...

Аз им давам две години (най-често става вьпрос за дрехи) и после се почва:

… това наистина не сьм госила откакто го имам, но това е защото бях напьлняла, сега като отслабна ще си го нося.
… това ми е доста широко, но като напьлнея винаги се чудя какво да си облека, я по-добре да си го оставя за всеки случай.
… това никога не сьм го носила, не ми и харесва, но скоро сигурно ще трьгна на работа и ще ми трябват такива дрехи…



А за вещите сьм в пьти по-зле 

Охх Фил е така с вещите и дрехите, затова го издебвам и изхвърлям неща които не носи от години и не помни че ги има, но ако го питам ще има "не! Ще го нося"  хахах

За дрехите при мен донякъде се улесни дилемата, тъй като имаме специални кошове за дрехи, както и на два месеца се изнасят торби с дрехи, които се прибират от специализирана за това фирма, та така ми е по-лесно нещо да го махна от гардероба си с идеята, че на някой друг ще му свърши по-добра работа и реално не го изхвърлям на боклука.
С вещите е малко по-сложно, но е много разпространена практиката нещо да се публикува в тукашния продавалник на символична цена или направо да го подариш, така пак си облекчаваш съвестта.

Аз на Фабио да му махам дрехи нямам никакви скрупули  А и той сьщо не си спомня какво има. 

Моите дрехи обикновено са толкова стари и износени, че като се замисля ме е срам да ги дам в магазин за употребявани дрехи (а не ме е срам да ги нося  )

Решила сьм вече да се взимам в рьце, де и да ставам добре облечена.

Едно време с приятелките ми си разчиствахме една на друг, защото на друг е по-лесно да махаш. 

Ей ме на! Задръстихме кофите. Намерих списания Бурда, Модише машен и Прамо от 71 ва до днешни дни. Изхвърлих списанията, но запазих приложенията с кройки и разни декорации и бродерии. Е как да изхвърлим един месингов абажур, дето си го купихме от Румъния през 1980 с такъв мерак и дето се го разнасяме из петте жилища, където сме живели? Дрехите не ми са проблем, тях ги хвърлям или подарявам. Има един кашон Лего, пазя го за внуци. Ами какво да правя с пълната енциклопедия на немски от 1963 или с 12-те тома Българско народно творчество? Намерих си и учебниците от студентските години и дипломната работа. Мъжът ми ми ги изхвърли, защото аз изхвърлих неговите преди няколко години.
Пазя разни бебешки дрехи и други подобни, те ми са проблем.

Българското Народно Творчество, онова червеното ли???