Хихихи
Тон нямаш идея колко си права. Филип е една голяма грижовна мечка. Даже има някои мечешки навици - примерно чесането по гърба. Много ме пази и на мен ми харесва. Допреди него не беше имало човек до мен , който да се грижи за мен - все сама се оправях и сега толкова ми харесва като ми се радва и ме глези, макар че понякога ми е в повече, не се оплаквам. Гледам на други бъдещи мами, мъжете не се интересуват от някакви неща, които не ги касаят пряко - нито от пазаруване, нито от кърмене, даже на прегледи не ходят - пък мойто мече навсякъде е с мен.

За тоновете знае повече от мен, помпите за кърма ги е разучил до 10то коляно коя била по-добра и защо... Абе не че нещо , ама мъж слънце си имам

Снимки повечко ще кача като обърнем леглото и ни дойде стикера за стена. Затова изчаквам. Решихме с мечо че може да няма своя стая, но трябва да има свое кътче. И сега тоя уикенд ще ходим за перденца и тея дни трябва да поръчаме някакъв стикер, дето Фил го е харесал и той трябва да обърне леглото (разбирайте повивалника от дясно да отиде от ляво - решихме че така ще ни е по-удобно). Та тогава ще кача обещавам.
Фани доки мисли че може и да прескочи телеца и да го преноса с 2-3 дни - ще видим.
Аз лично мисля че ще е както казва
Мимето - ще стане внезапно. По тоя повод - снощи ми се смъкна корема. Откакто се прибрахме и като се почна едно шаване, ама чак се изнервих. Мърда, бута, наглася се - разказа ми играта място не си намерих и към 11 вечерта си гледам корема, не си виждам пъпа. Отидох до огледалото - гледам смъкнал се с няколко санта надолу.

Пък и ме понаболя по едно време, може и контракция да е било - знам ли хахах
Свеки радвам се, че се присъедини

Аз винаги съм отворена за твоите съвети нали знаеш

Аааа не ви разказах нещо интересно

В понеделник вечерта ми организираха скромно Baby Shower. Някаква приятелка на бабата на Фил, която живее в Америка, толкова много обича баба му , че жената без да ни познава купила една сурия неща за бебето и много държеше като си дойде в БГ да и отидем нагости. Ние с Филип не изгаряхме много много от желание, но в крайна сметка отидохме. Малеее , тая женица беше купила сумати дрешки, лигавничета, комплектчета, сладки, кафе - почерпка голяма. Беше надписала картичка - на английски разбира се - с орисания за малкия и въобще беше се постарала страшно много..

После като почна да си разказва живота (който се оказа мега интересен) как избягала от България преди 30-40 години, какво е преживяла, как се е реализирала - и то с един много хубав напевен глас, искам да ви кажа че до утре можеше да я слушам, толкова ми беше приятно. А пъпеша май и той хареса гласа и , защото се кротна в позиция на към нея и не мръдна по време на целия разказ хахах
Учудващо ни беше много много приятно

Ето две снимчици от тогава


