Добро утро от мен... или по-скоро добър ден

Радвам се, че ви е харесало разказчето, сега идва продължението....

След като казахме на родителите, сметнахме парите и решихме как и какво с финансите, започнахме планирането на сватбата. Малко по-малко нещата започнаха да се нареждат.
С малкото изключение , че хората около нас се побъркаха. Всички , които знаеха изведнъж решиха, че могат да ни се набъркат и да ми казват какво трябва да правя , кога да го правя, да ми се карат и да ме засипват с ужасно много ненужна  и НЕВЯРНА информация. Нон стоп имаше реплики "Как така пиеш кафе? Знаеш ли колко е вредно..." илии "Ти сега трябва да правиш еди-какво-си, защо не го правиш..."
Всичко живо без деца изведнъж реши , че понеже баба му, майка му, стринка му, леля му или сестра му е родила наскоро, то видиш ли моята бременност ще бъде абсолютно същата и аз трябва да правя точно каквото ми се казва...
Нон стоп ми се обясняваше как може да не знам това или онова и се чувствах като пълна тъпачка. Отворих точно 3 статии в интернет и и трите си противоречаха коренно една на друга и съвсем се обърках.. В същото време всички прекаляваха с вниманието към мен. Филип се държеше все едно съм не от стъкло, ами не знам от какво, свеки звънеше по 10 пъти на ден за да пита как съм, майка ми и тя.... Аз дето от 10 години живея сама и никой не ми казва какво да правя и не ми се меси в живота, изведнъж сега всички бяха решили че съм в 5ти клас и съм неспособна да се грижа за себе си....
Нещата все повече ескалираха и накрая след скандал със свекърва ми и баща ми в един ден (виж баща ми беше обратното на всички - на него не му дремеше , че съм бременна той си продължи да ме нервира както обикновено) резултата беше , че явно нервите ми дойдоха в повече и ме заболя жестоко корема....
Обадих се на лекаря, отидох до болницата и той ме остави за 4 дни. Оказа се че има опастност да загубим пъпеша ако продължавам така с нервите... Направо се вцепенихме... Такъв страх в живота си не бях изпитала...
Филип побесня. Никога не го бях виждала толкова ядосан. Накара се на всички и забрани пред мен да се говори на тема бебета.  Самия той започна да се държи по-нормално, след като поговорихме и му обясних че съм си същата и може все пак да ме гушка от време на време, и че това няма да навреди на малчо... Преполагам че и него го е държала еуфорията и затова е бил по-предпазлив...
След като излязох от болницата, категорично с Фил решихме, че оттук насетне слушам само себе си, ако имам въпроси питам лекаря и давам БАН на всичко бебешко около мен. Хващаше ме паниката само някой като заговори какво трябва или не трябва да се прави.

Продължение

Така започнах да слушам организма си и да му се доверявам напълно. Реших , че няма да ме подведе и да поиска нещо, което би ми навредило. Поради тази причина не съм чела и никакви бебешки теми тук. Опитах да отворя една две - попаднах на момичета с проблеми и почнах да се панирам още повече и реших , че по-добре нищо да не чета. Навремето майка ми нищо не е чела, пък ей ме на мен -жива и здрава. Нито знам терминологията, нито искам да я знам.

За мое голямо щастие изкарах дотук една прекрасна бременност, без никакви проблеми и неразположения. Чисто физически съм образец за идеалната бременност.
Много се радвам, защото достатъчно съм боледувала като малка, имам 3 операции и куп проблеми здравословни и заслужавам поне едно нещо да протече нормално...

Да де, обаче... на една от консултациите светнах доки че съм носител на теласемия и той реши да изследва и Фил за всеки случай. Виж, за тези изследвания съм като малката енциклопедия... Предполагам че е на кой каквото му дойде до главата.
Прати ни при шефа на генетичната лаборатория за изследвания. Първите изследвания не можеха с точност да кажат дали има или няма опасност за бебче и затова насрочиха повторни ,по-подробни. В 11та седмица трябваше да се разбере дали ще правим биопсия или ще правим амниоцинтеза в 17-18та.Само с едно от тези двете щеше със сигурност да се каже какво и защо и има ли проблем. Най-голямото притеснение на моя доки беше , че ако не са добри изследванията , ще се наложи да мми прекрати бременността...
Пратиха ни при една ненормална коза, която по мое мнение не трябва да се доближава до хора камо ли до бременни. Водят я страшен специалист, но и се носи славата в цялата болница колко е зла. А тя е ЗЛА! Не съм човек дето се плаши лесно, но от нейния кабинет излязох ни жива ни умряла - отвратително се държа, аз я питам някакви неща, тя ми се зъби и ми се репчи и ми крещи че не била бюро справки. Питам я бебето добре ли е, тя ми заявява "имаш си лекар питай си го, ако питаш дали е живо - има някакъв пулс" Някакъв пулс Излязох бяла като платно, беше ми изкарала ангелите, Фил искаше да я изхвърли от 10тия етаж като ме видя. Докато отидем при генетика , докато човека ни обясни че няма нищо страшно и че ще правим амниоцинтеза, не защото ми има нещо (както тая ми каза) а защото със задна плацента не може да се направи биопсия, мина едно половин час. Както се сещате нито знаех задна плацента какво е, нито това нормално ли е не е ли - аз я питам тая, тя ми вика - Аз не съм ти бюро справки!Питай си лекаря!

Както и да е  - решихме че ще платим за избор на екип, само и само да не ми я прави тя амниоцинтезата. Казах че ако е тя, нищо няма да правя!
Падаше се да вляза в болница баш преди сватбата -17та седмица - но с малко уговорки се разбрахме да е след.Реално бях прясна булка на 2 дни. В събота се ожених, в понеделник ме приеха..
Добрата новина е, че благодарение на моя док ,попаднах на страхотна лекарка, която ми направи амниоцинтезата - мязаше на любимата ви леля-пухкавка, внимателна и безкрайно топла и добродушна. Почти не усетих процедурата. Жената ме успокои, обясни ми внимателно какво и защо и най вече - потвърди това в което бях сигурна отдавна - че чакаме момче
Фил много искаше момиче, но аз си знаех че ще е мъжки пъпеш
Престоя в болницата няма да го описвам - то се знае , че  не е много приятен. След две седмици излязоха изследванията - мъника ще бъде като нас с мечи - носител на теласемия, без да му пречи на него физически и да го обременява генетично. Просто ще носи същия ген и най-вероятно ще има и моята хемоглобинова анемия, но това да му е..
Отдъхнахме си! Признавам си - беше си напрежение 

Това са общо взето причините поради които не исках нищичко да знам и да чета - реших  - колкото и егоистично да звучи- че моята бременност е уникална, че няма нищо общо с тази на другите жени и затова мен не ме интересуват другите хора, инересува ме моето си здраве
Затова и допреди темата на Мариолка изобщо не бях и отваряла бебешкия раздел - не исках. Даже ако не беше тя и списък за пазаруване нямаше да имам. Списъка го направих първите дни като излязох отпуска - демек до 8мия месец бях на тъмно по всякакви бебешки въпроси. Сега все още продължавам да съм - чета малко, каквото не знам питам доки, но поне сега не ме хваща паниката като видя бебешка дрешка. Най-накрая ми дойде музата за пазаруване и започнахме едно по едно да набавяме нещата - да малко по-късно отколкото уж трябва, но кой казва кое кога трябва? Аз мисля че всеки си има свои правила...

Това е с две думи... Колегите проявиха разбиране, макар че не бяха длъжни - явно попаднах на хора

Ох, Миленка, то няма еднакви бременности. Всички са уникални! Ние самите сме уникални! Тук, за съжаление, има не малко жени с проблеми. Просто споделянето им ни прави малко по-спокойни.
Знам за каква паника говориш. С втората ми бременност се изреждаха Сульо и Пульо да ми обяснява коя как е загубила бебето си, а пък видиш ли сега колко деца имала, пък как ги раждала. Все едно ме е интересувало
Радвай се на пролетното време. Създавай си хубаво слънчево настроение и остави всички страхове вече зад теб.
Аз ще чакам да видя бебешорски дрешки Това ми е едно от най-любимите неща в бебешките теми!

Миленкааа, изчтох разказа на един дъх.. Така, моите най-искрени поздравления, че си успяла да се опазиш от всички коментари, четива, касаещи трудностие по време на бременност. Толкова искам и аз да спра да се занимавам с това, около забременяването.. Така постоянно си втълпявам, че имам проблем и търся признаци.. Вътрешно усещам, че всичко е наред, ама от толкова четене, не си помагам 

Толкова ме радват снимчиците ти с коремчето и Фил, нямам търпение да се разберем за кафенце по-бързо, че да не вземеш да родиш и да ми избягаш  Иначе, искам снимчици на дрешки и подаръчета за бебо. Я кажи, приятелите ви и близките питаха ли ви, кой, какво да вземе или не? Какво ви е останало, което нямате и т.н 

Aми повечето ни питаха да

Общо взето като подаръци очакваме следното:

Ваничка със стойка
люлка тип шезлонг - това от колегите че е много скъпо
количка
термометър - за всичко въздух, течност, бебе, тяло - всичко
играчка за над леглото
и май е това засега което ще ни купуват. Разпределиха се помежду си кой какво да вземе и ние сме доволни.

Ние сме готови почти с всичко, сега в четвъртък ще ходя да купя козметика и май сме готови като цяло...

то аз не съм правила големи списъци

Миленка, в тази връзка... Ти нали беше помолила за въртележка за над леглото. Обаче аз все харесвах едни по 80-100 лв Пусти очи ненаситни! Евтините ми бяха едни грозновати пластмасарии, дето щеше да ме е срам да ти ги подаря.

Браво   Люлката тип шезлонг е наистина скъпичка, ако искаш да е масажираща и с различни музички, също и да не е с ужасяващи играчки..Това беше нашият подарък за бебето на моята приятелка, на която сме кумове.

Каква количка избрахте?
И всъщност вие ли си избирате нещата и показвате, какво да се купи или каквото преценят?

Лелеееее, Миленката си има бебешка темичка!!! 
Сладур неземен, отивам да дочета писанията ти, нямах търпение да ти пуснем темичка! 4 дни не бях влизала и днес БААААМ! 
Пожелавам ти най-леката, сладка и приятна бременност без нерви и проблеми! И да качваш снимки вече! 

Миленка, пожелавам ти да си все така позитивна и уверена в това, което искаш и правиш. Поздравление, че си успяла да запазиш спокойствието, че всичко ще е наред. 
Информацията е хубаво нещо, но в интернет има прекалено много и не е трудно да се довериш на нещо конкретно. Аз не успявам като теб да се абстрахирам и чета ли, чета. В крайна сметка ще се случи това, което ни е писано. Вярвам, че всичко ще е наред и ще си гушкаш сладкия пъпеш здравичък. 
Нямам търпение да покажеш сладурските дрешки и ние да им се порадваме. 

Алиии не се притеснявай

Тони, някои неща си ги избрахме ние, но специално количката ще ми бъде изненада В сряда ще ходим да я вземем

Така, да си кажа, че аз искам да ти купя за подарък - играчка за количката (не я видях сред изброените), така че моля те, когато разбереш каква е качи снимка, за да се ориентирам цветово. Също, ако си харесала някаква вече, пусни я да я видя, без да се притесняваш. Мислех, да те изненадам, ама не виждам смисъл да ти купя нещо, което няма да отива и знам ще ти боде очите хахах  

Оооо Тонииии 

За такова даже не се бях замислила... Ами добре - ние утре отиваме за количката. Доколкото изкопчих от Мон е 3 в 1 , но ще ходим за да си я избера аз по цвят. Не знам какво ще избера, така че ще постна снимка веднага щом мога

А за кафето - аз съм свободна общо вззето всеки ден по цял ден, така че ти си на  ход

Ами.. опитах завоалирано с въпрос за подаръците, после за количката, но се усетих че е тъпо и реших директно.. Та, ще се напаснем и ще се срещнем, междувременно ти пусни снимка, след като я избереш и сме ток и жица  

Иначее пъпеша, знам че си има вече име. Единодушно ли го взехте това решение, имаше ли ти други варианти, които искаше, но се отказа и т.н?

Ох Миленка, аз няколко пъти ти казах че всичко ти дойде изведнъж. Аз също гледах много да не чета по време на бременноста, но бях многоооо информирана преди това, но четенето на бебешки теми тук страшно много ми помогна да съм сега спокойна с бебчо. Примерно ония ден бебчо изака кървави нишки, и от scilla знам понеже е писала тук за какво иде реч. ММ пребледня и не знаше на къде да хване, обясних му спокойно.Или какво да правя като го хванат коликите. Така че не всяко четене е стряскащо но не трябва да се заливаш и с информация.

Я кажи как ще раждаш нормално или секцио?

За името - не...

Имената ги бяхме измислили още преди да сме го заченали. Ако е момче Борис, ако е момиче Елена.
Не съм суеверна за имената

Искахме да е хубаво име, което и на съкратено звучи добре, да е хем царствено и българско, хем международно , да се връзва с фамилията. Бяхме абсолютн единодушни и грам не сме се колебали
Радвам се че с мечо мислим еднакво.

Иначе... 100% ще раждам нормално, стига да не се обърка нещо де, дано не...
Изпитвам ужас от секциото, повече ме е страх от секциото отколкото от нормалното раждане....Имам няколко операции и знам как зараства операция, искам да си родя нормално. Не ме е страх от раждането... повечче ме е страх от след това хахаха