Ох, разтърсващо ми е да чета.. А вече знам мини историята.. Направо настръхнах  Радвам се, че въпреки всичко е минало наред и двамата вече сте добре.. Малкият умее да създава съспенс.. Оставяш ни под напрежение   

Леле направо настръхнах
Добре че вече е минало и заминало и сте си в къщи. Чакам продължението 

Добре дошли вкъщи!!! Вече е хубавата и по-спокойна част

Да, страшничко ... но има Господ, има и добри лекари и прости акушерки, но какво да се прави.

Миленка, не си мисли, че не си напъвала както трябва, едва ли е от това. Аз бях 2 часа с пълно разкритие, хиляда напъна и косъм не се показва от главата, та събудиха посред нощ шефа на клиниката да идва да мислят какво да ме правят. В крайна сметка ми обясниха, че бебето е било голямо за моите размери, макар 3320, а аз среден размер. Та не си вкарвай такива филми за напъването, държала си се много мъжки и добре, че си успяла да се свържеш с доктора.
Май точно за Майчин дом ми разказва една колежка как нарочно я оставили да ражда сама и не извикали нейния доктор, който тогава не е бил на смяна. Без коментар.

Сега си се радвайте, гушкайте, скоро ще минат останалите болежки и само ще имаш една страшна история за разказване и разбира се едно страхотно бебе

Миленка, добре дошли! Друго си е вкъщи!
Нямам търпение да довършиш за раждането, като филм е, добре че знам, че всичко приключва добре!

Заспахме най - накрая - от 3 часа се приспиваме... Голям зор.

Докъде бях стигнала... а , да

Възстановяването

Беше ми много студено, треперех, мъчех се да не заспя - тогава писах смси - доки каза да не заспивам
Звъннах на Фил първо - още в 06,30 - И му казах само че има син и нямах повече сили да говоря. Той милия направо не знаеше къде е от радост, но много се притесни - после каза че съм звучала като жив труп и му е било много трудно...

Тъй, установиха че хемоглобина ми е 75 и решиха да ми прелеят една банка кръв и една банка плазма... Да де обаче... за да стане това се правят изследвания за съвместимост и разни други такива подобни - демек 2 часа чакане докато пратят кръв, докато излязат тестовете... дълга и широка
Чак към 11,00 ми пуснаха банката, като след това трябва да се изчака 2 часа, пак да се вземат изследвания и чак тогава може да ме преместят.
По план трябваше да ме качат на 12ти етаж - доки ми беше запазил за там, но поради дългото раждане изпуснах мястото, а болницата признавам работеше на макс капацитет. Заради случая с акушерката от Софиямед страшно много жени, които са били избрали частна болница изведнъж са решили да раждат по държавните - болницата работеше на двоен капацитет и се пръскаше по шевовете. Персоналът наистина правеше каквото може, но беше много натоварено.
Доки помоли да остана в реанимация до следващия ден да видим дали ще се освободи място (на всяко освободено място за 12ти етаж се появяваха по 5 чакащи - всички ги разпределяха по другите етажи докато чакат, някои даже ги изписаха докато си чакат реда)
В крайна сметка се реши на следващия ден да ме качат на 7ми етаж. Разликата е че 12ти етаж е платен,срещу плащането получаваш стая с две легла - новички, самостоятелен санитарен възел, ремонтирано, боядисано, телевизор в стаята, някои стаи с климатик и бебето си е при теб през цялото време.
На 7мия леглата са за сметка на здравната каса - на по 60 години, със скъсани пружини, изтърбушени дюшеци, общи бани - само две за целия етаж както и две общи тоалетни, стаи с три легла с изложение да завриш от жега ако има слънце навън, задушни и гадни. Бебето е на другия край на отделението и трябва сам да ходиш да си го взимаш, което буквално означава следното когато си родил току що: 15 минути да отидеш дотам - понеже ходиш бавно, 15 минути да се върнш до стаята, да се опиташ да го нахраниш права- тъй като няма къде да седнеш или да се облегнеш, след точно 45 минути да тръгнеш обратно 15 минути, да го оставиш в точния час , защото иначе се карат и междувременно като се върнеш в стаята няма как да си починеш заради неудобните легла - нито да седнеш нито да ядеш нито нищо...
Та вечерта в реанимация ми беше уж най-тежко състоянието, но най-много си починах
Никой не ме предупреди , че след раждане ти текат едни неща наречени лохии, които хич не са приятни - направо не се понасях, обаче успях да се поизмия в реанимацията в банята , в секундата в която успях да се изправя

В четвъртък ме качиха на 7мия етаж и оттам беше "весело". Отидох - нито знам бебе как се държи, редиш се и си го чакаш като се едно се редиш за хляб. Единия път ти казват" елате по-рано примерно в без 10 да сте тука" Отиваш по-рано , висиш прав, те закъсняват да ги изкарат. Викат бебетата под номерца и ако те няма да си го вземеш трябва да изчакаш всички и чак тогава да питаш къде е твоето - демек ей така още висене прав, понеже нали ти нямаш друго за правене и не си родилка ...
Само първия ден бяхме 58 жени в отделението и 60 бебета - имаше жени с близнаци. Натоварването на персонала беше на макс. Имаше само една зла акушерка в бебешкото отделение - русото зло, груба дърта и адски арогантна. Подмяташе децата като кърпички... Хубавото е че само два пъти я засякох на смяна. Всички други бяха много мили, отзивчиви, консултиращи - кои по-мило, кои малко по-дръпнато - но се стараеха жените
Общо взето кърмата ми дойде още в четвъртък вечерта и от петък малчо се храни само от мен Обаче се оказа , че заради зелените води и тн и тн и тн има малко инфекция и ЦРП му беше 5 пъти над номата, та му включиха антибиотик.
Бързо се окопитих и карах на инстинкт какво да правя, как да кърмя, дали му стига и така нататък..

Той наистина е жилав и силен и бях сигурна че ще се оправи бързичко ...

Пак се събудихме... утре продължавам...

Ето снимки от вкъщиии

Миленка, всичко, което разказваш е много вълнуващо. Въпреки всички болки, които се е наложило да изтърпиш, важното е, че вече сте си у дома и всички неудобства са в миналото.
Раждането звучи много болезнено, но ти си се държала много мъжки и си изтърпяла всичко. Още докато чакаше да започне самото раждане беше освен изнервена и оптимистично настроена, което е много важно.
Надявам се скоро да се възстановиш напълно и да нямаш вече болки.
Как се чувствате в къщи? Как е Фил? Вълнува ли се?

Друго си е у дома. Ама колко сладко си спинка само.  Да е жив и здрав! 

Ох мамин, като ангелче е 

Прекрасен е    Освен това ми се струва, че прилича на теб Да ви е здравичък и ти да се възстановяваш бързо. Измъчила си се много Но явно си много силна и заслужаваш адмирации!

Миленка,добре дошли у дома!
Определено твоето раждане си е като филм!Ще има какво да разказваш цял живот как се е появил вашият син...и един ден на снахата 
Разбирам,че е болницата е била супер натоварена,но не бива да има така разлика между тези които могат да си позволят "12 етаж" и тези които не могат.Но това е друга тема на разговор дано нещата да се променят.
Вълшебен е Борис  Толкова е прекраен (пу-пу)!Чак ми се прииска пак да си имам едно такова вързопче...те реално са токова малки само месец  Бъдете много здрави и щастливи!
Ще следя темата с интерес

Миленка, да има да взема Фил...Само под кръста прилича на него . Много красиво и оформено бебенце е Борис и щом вече е вдигнал ръцете, значи всичко му е наред
Като чета за условията в болницата, все едно ме връщаш 88- ма за второто раждане. 8 жени в стая, една тоалетна на етаж от 50 родилки, изобщо без баня, западно изложение през август и затъмнени с черна хартия прозорци, да не пече директно и вентилатор на тавана. Но бебетата ги возеха в колички по 4 на два етажа и ни ги подаваха на вратата на стаята. Хехе, реанимацията беше в коридора. Поне няма как да заспиш и можеш да си говориш с отиващите до тоалетната родилки. Ама пък това ми беше най- щастливото време - минали са мъките по раждането, съмненията дали бебето "си има всичко", роднините се радват и за този тридневен период си център на внимание и загриженост за тях.
miauka , къде ти идват такива мисли . Дано ти се падне такава снаха, заслужаваш го с твоята нежност и чувствителност - да си говорите за най- интимните чувства. И на останалите свекърви, естествено . Да знаят снахите, че и синовете се раждат с болка и се отглеждат с любов
Миленка, ще идват ли вкъщи да ви гледат? Моля, не ми обръщай внимание, нека си го кажа като истинска свекърва . Тази възглавница, ако няма специално предназначение /заради раничката от абоката/,  малко ме притеснява и бих я махнала. Или е някакво шалте? Много меко ми изглежда.... 

Толкова добре разказваш, че направо се пренесох все едно съм била на място
Както писах и преди, добре че вече всичко е зад теб и сте си в къщи. Болката отминава, вярно спомена ще остане, но вече си имаш този сладур  Бъдете много обичани и щастливи с Фил и много да се гордеете с малкия Борис (вече не е пъпеш )

Миленка, радвам се, че вече сте вкъщи и свикваш с новата си професия на Майка. Прочетох вчера на работа първиата част, та не можах да пиша, днес съм си вкъщи, докато те чета за доза номер2. Разтърсващ е разказа ти, но ти си пич и от кратката дистанция на времето разказваш като страничен наблюдател и ми прави впечатление, че с големи детайли, за неща, които сигурно на мен не биха ми направили впечатление, ако бях на твое място и предвид ситуацията и състоянието ти, което означава, че наистина много бързо си се окопитила!  Успяваш ли вкъщи да почиваш повече? Как ти се стори матрака след пружините хаха? Свежарка "звучиш"! Борис е просто прекрасен, и много голям ми се вижда!!!  Възтановяваш ли се, имаш ли още болки в ребрата/кръста? Нямам търпение да продължиш разказа, чета те и те мисля.