Цитат на: milenkata в 26.05.2015 06:17

Се оказа че май от натискането по време на раждането са ми натъртили здраво ребрата или има някое пукнато, а досега не съм разбрала именно заради условията..... Овързаха ме с бинт и за първи път снощи спах....

Не знам, аз на това му викам нечовешки условия. Боже, дано се приберете по-бьрзо!!! Много ви мисля...

Добре, че везните леко понасяме, когато сме център на внимание.. Да не говорим, че специално ние сме свикнали да сме център на лекарско внимание.. Има си и доста положителни страни това... Дано да няма пукнато ребро, а наистина да е само натъртено.. Стискам палци и чакам за резултат.. Дано и на Жилавко са му наред изследванията и да се приберете скоро 

леле Миленка като те чета успях бързо дас е разсъня. Стискам палци наистина по-бързо да се прибирате в норамлните домашни условия за живеене  

Миленка, все едно за себе си чета - натискането, за да излезне бебето, безразборните разкъсвания и яко шиене и т.н. Предполагам като дишаш те болят ребрата. Стискам палци и вярвам, че са само натъртени, болят около седмица, после минават сами. Аз при изписването си поисках обезболяваща свещичка, за да мога да оцелея. Вкъщи наистина се кротват нещата, стискай зъби още малко.

В коя болница си, за да не ходя там? Вече има доста частни АГ клиники на цената на държавните с избор на екип и наистина са за предпочитане. Предполагам, че си си избрала конкретен доктор за раждане и затова си в тази болница?

Най-важното е, че бебчо си хапва и е добре, това ще ти даде много сили и на теб!

Ужас...тия са за разстрел направо! Как може толкова дни да не ти обърнат внимание...какви са тия доктори?! Пази Боже от големите специалисти!

Дано да се приберете по-бързо и бебчо да е добре,че да се приключва тая история!

Миленка, стана ми много мъчно като чета през какви мъки минаваш Звучи ми много страшно. Стискам палци да се оправиш по-скоро, отколкото очакваш!

Абе, Миленче тия какво са ти направили?!? Как може да ти натъптят ребрата, а и една седмица да не разберат 
Дано скоро ви изпишат и всички гадости да останат зад гърба ви!

Последни новини от Миленка, вкъщи са, успели са да убедят лекарите, че така ще се чувстват и двамата по-добре. Не разбрах много за ситуацията с реброто, явно е само натъртване, щом са ги пуснали. Тя беше доста изморена, оставих я да си почива, когато може ще каже подробности

Страхотни новини! Дано вече да са добре и двамата. 

Миленка, въпреки всичко преживяно ми звучиш добре и оптимистично.  Много се радвам, че са ви изписали, защото друго си е в къщи. Най-вече за психиката.
Съжалявам за ребрата ти, дано да не е сериозно наистина. Майка ми е била със спукано ребро при раждането на брат ми. За мен това е нечовешко. 
Браво на малкия сладур, че си папка хубаво.
Как се чувствам у дома?
Чакам разказа ти с огромно нетърпение. 

Добре че вече сте си в къщи - няма по-хубаво от това 

Добре дошли у дома, Миленка!!! Сигурна съм, че вече бързичко ще се оправите. както се казва у дома и стените помагат. А за ребрата може и да звучи садистично обаче е по-добре да те болят ребрата сега отколкото недай си боже бебето да се задуши по време на раждане! Лекаря ти е бил с теб, вярвам, че е направил възможно най-доброто и за 2-ма ви. 
Имате ли си помощнички баби? как ви посрещнаха у дома?

Вкъщи смееее И пишая от моя си лаптоп от моя си диван с огромен кеф

Имам много за разказване но ще почна от начало. Преди всичко искам да знаете, че да, условията на Майчин дом са покъртителни, но лекарските екипи с които се сблъсках наистина си разбираха от работата и смея да кажа че получих невероятна помощ и съдействие от тях. Като навсякъде имаше и 1 черна офца акушерка, но всички други ми обърнаха голямо внимание и наистина се постараха да спасят и мен и бебчо! За лекарските екипи, акушерки и сестри  съм без забележка!

Тъй - миналия вторник имах преглед при доки. Отиваме ние, лягам за преглед и водите ми изтекоха. Оказа се обаче че изтичат от неделя... Всички казват че водите са бистри и се чувстваш напишкан, а пък аз не съм се чувствала така. Оказа се че имаме нарушение на целостта на околоплодния мехур и раждането трябва да почне всеки момент.Обаче аз болки никакви, ракритие нулево...
Доки направо каза да се приемаме в болницата, като очакваше да родя до към 11-12 вечерта. В 15 и 15 ме приеха в болницата, в 16 и 30 ме сложиха в родилна зала родих в 05,55 на следващия ден хахахах

Раждането

Тъй - почнаха ми контракциите някъде към 17.00 - разкритие 3 см... Дойде анастеиолог, разпита ме за упойките, за епилепсията за всичко и се разбрахме като стихна 5 см разкритие да ми пусне упойка епидурална, биха ми урбазон за всеки случай и ми сложиха система за предизвикване на контракции... Хубаво де ама контракциите се засилват а разкритието неееее... Към 22,00 ми пуснаха упойката с много зор на 4 см и половина разкритие защото много ме болеше. И се почна едно чакане - аз не съм яла от 10 сутринта, вода не бях пила от 14.00... откачах. Те нали не дават и само ми даваха по една марля напоена с водичка да си разквасвам устата. Овързана отвсякъде няма как да стана , не мога да заспя, но поне не си усешах контракциите или поне не ме боляха... Към 02,00 ми свърши упойката и трябваше да ми сложат нова банка. Понеже не бях ставала от леглото от 16,30 ме посъветваха да стана да се разходя барем предизвикаме разкритие. По това време то беше едва 6 см...  Всички бяха много мили, хванах 3 различни смени на работа, нямам оплаквания към никой, освен към едно девойче явно междинна смяна, младичка стажантка - след малко за нея.
Станах аз, врътнах два тигела на отделението, което между впрочем е страшно хубаво и новичко и модерно. Те там ми беше грешката! Върнах се, анастезиолога сложи банката с упойката и си отиде по други задачки, моя лекар го пуснах да дремне два часа защото реално смяната му беше свършила мноооого отдавна и човека не беше почивал - реално нямаше изгледи за раждане скоро....
Към 3 и малко ми пуснаха упойката обаче аз усещам че нещо не е както трябва - не ме хваща! Почнаха едни доста силни контракции, а аз наистина не нося много на болка - да не говорим че епилепсията ми се отключваот болка и макар да съм я израстнала уж все пак си имах едно наум. Тук се намесва тази младичката за която споменах - 3 пъти я помолих да извика анастезиолога, защото упойката не ме хваща, тя три пъти си пита ушите и отиде да пуши... След час вече болките не се търпяха - виках виках, нямаше никой... Повърнах 2 пъти едно жълто никакво такова и имах увството че ще пукна... Дигнах телефона , събудих доки- след 5 минути беше при мен  - 9 см разкритие и родилни контракции...

Почна се... Докато дойде анастезиолога, вече нямаше време за друга упойка. Въпреки всичко човека сложи още една - и тя не подейства (явно като съм станала да се разхождам съм разместила тръбичката в гърба и затова не ме хвана) - единствено решение да напъвам...
Почвам аз да напъвам, обаче явно не напъвах правилно защото нищо не ставаше...Вече 10 см разкрити и пак нищо, минава бая време, мен все повече е боли , а той не излиза. Акушерката заедно с моя доки бяха страшна упоро и подкрепа - това момиче имаше един такъв хубав мелодичен глас, много мила и успокояваща... Да де, обаче вече напъвам към час - нищо не става, силите ми драстично намаляха и почна да ми става лошо и пак да повръщам - накрая аз помолих да ме срежат или нещо друго , защото не издържам вече... В този момент нещо се обърка, някакви машинки почнаха да пиукат, насъбраха се хора много около мен и само чух доки да вика "Давайте вакуума, няма време" Видях че е притеснен, но ми е малко като в мъгла... Имам някакви откъслячни спомени от много хоря, много крясъци, гласа на моя доки и моя глас в главата ми , който ми казва "Емо няма да ме остави да умра, той ще се справи" - много му вярвам на доки... За 10 минути приключи всичко , вакуум, епизиотомия и тн. Някой ми би шамари, друг ме плискаше с вода, трети ме натисна един два пъти за да помогне на малкия да излезе и така...
Той се появи на бял свят в 05,55, като първоначално не изплака, аз само питах добре ли е - казаха че има лека асфикция, промиха му устичката и за секунди го зърнах - само казах "прилича на баща си" и това беше - почна да плаче и го отнесоха... Междувремено като извадиха плацентата загубих много кръв, имам някакви бегли спомени от шиенето и след това трябваше да остана будна и да не заспивам...
Почнаха да описват раждането и само ги чувах едната смяна на другата как обяснява, че такова раждане не се вижда всеки ден, беше ми много студено... Откараха ме в реанимация за преливане на кръв и плазма....

Оххх малкия иска да яде - после ще довърша