Миленка, май на същият този прословут 7-ми етаж беше и етървата. Общите бани, русенските легла, мръсотията, даването на бебетата, гадната храна (ако въобще може храна да се нарече)... Даже спомена, че са ги събрали, обяснили са им надве-натри какво е това нещо бебе и как да се грижиш за него. Без индивидуално внимание, без много обяснения.
На мен най-интересно винаги ми е изписването, срещата с близките, посрещането вкъщи, първите грижи и лутане какво да правиш, ако... Чакам нататък да чета
Свекърва, вземи да направиш темата най-после

Миленка, добре дошли в къщи, няма по-хубаво и спокойно място
Браво маме герой си, като те четях и ми се насълзяваха очите. Прекрасен е малкия голям мъж, един такъв оформен, беличък, пупу....жив и здрав. Това на кой прилича е вечния спор между мама и тате. Нашата педи ми забрани възглавницата, купехме чак на 1.6м. Но ти ще си питаш вашия на първата консултация в къщи  

Миленка, браво на вас! И аз мисля, че възглавницата не е удачна за сега, но ти си знаеш. Иначе са толкова сладки като са на мекичко, ама не е хубаво за гръбнака.
Браво на вас, че се кърмите, все така да продължавате и да наддавате. Колко ви изписаха? Беше ли си върнал теглото Борис? Как ще му викате галено?
Като мета разказа ти и се чудя дали е по-добре да ти го оставят да се оправяш сама или като при вас по график. На мен Вики ми го оставиха на втория ден и дето се вика един душ не може да си вземеш. Ама те разбирам, в кащи си е най-хубаво и само от обстановката се чувстваш по-добре.
Имеш ли си помощници? Фил ще си вземе ли отпуск да ви се радва в началото?
Затрупах те с въпроси, но ми е интересно, така че да ме извиняваш, ако нахалствам!

Леле, Миленка, каква е тази болница? И аз раждах тежко тук във Варна в държавна, ама такова нещо като при теб не съм видяла
Ама такава ни е държавата, никой не мисли за пациентите.
Борис е прекрасен, много оформен, сладък и най-най.
И аз на опашката, ама махни я тази възглавница. Сложи тензухена пелена под главичката, до първата година никаква възглавница не се слага. И предполагам знаеш - един път да спи на лявата страна, един път на дясната, редуваш. За да му се оформи хубаво главичката.
Мариолка я бях видяла на една снимка, слага бебчо в едни като рула за подпиране на бебето от двете страни.

Леле, призля ми на няколко пъти докато четях за раждането и престоя в Майчин дом, затова искрено се надявам следващото бебе да го раждам зад граница... тук и държавните и частните болници не са за хора и за животни не знам дали стават... камо ли за родилки!!! Думи нямам...

Борис е приказно момченце! Много е хубав и изглежда спокоен! За спането и Ария спеше с такава ограничителна възглавничка каквато е показала Noir, но не съм сигурна, че е нужна. От едно време нататък почна само по гръб и тя си въртеше главата и наляво и надясно, та не знам дали има нужда от такава възглавничка. Според световната здравна организация най-безопасно за новородено е да се спи по гръб.

Малка душичка.. А ти говориш/пишеш така, все едно цял живот деца си гледала  Оправна си си   Толкова е прекрасен  Дано вече всичко да си е наред и да си се гледате... Като се постопли и да се разхождате, любимата ми част от бебешорството е разходките 
И аз се нарежда да следя темата ви с интерес, искам да знам Фил и всички близки, пощуряха ли от кеф, когато се срещнаха с малкия Борис.. 

Миленка, радвам се, че висчко е минало и вече сте си вкъщи! Дано да не ти се налага повече да минаваш през подобен ад. Изобщо не са приемливи тези условия, но важното е, че сте вкъщи вече.
Малкия Пъпеш е много сладък! 

Леле от 4 часа пиша тоя пост.... не се базикам от 11,00 съм почнала

Първо да ви успокоя - не спи на възглавницата Вчера го сложихме замалко между нас на дивана и затова е на нея В леглото сме я сложили около него - тоест цялото му телце е на легълцето и нищо не е повдигнато отникъде.
Педиатърката ни посъветва да го слагаме първия месец само по гръб с главата на едната или другата страна.

Докъде бяхме - така....

Изписването и преди него
Уж на мен ми казаха че мога да си ходя видиш ли още в събота но заради пъпеша трябва да останем до понеделник  - за да са му готови изсследванията.
Споменах ли че делниците в това отделение идва педиатърка , която говори за състоянието на бебчетата? Жената УЖ трябва да дойде в 11 - веднага след едно от храненията - винаги закъснява поне с половин час и така за всички става кошмар. Защо? Защото ти си станала в 06,00 в 7 си ходила кърмила бла бла, после в 8 и нещо се опитваш да закусиш, после идва визитация за която чакаш от 8 и 30 - в моята стая идваха в 10 без 15... После тичаш за храненето в 10, после тичаш да го върнеш и в 11 сядаш да чакаш педиатър да ти даде инфо за бебето - ние бяхме над 50 жени - сметнете колко време чакаш да стигнат до теб - по закона на Мърфи все се падах от последните картони - демек висене полуправа над час за да чуеш информация, след което става към 12 и нещо, Фил идва да ми донесе да ям, бързам да се наям, за да отида в 13,00 да се храним наново.... Скапващо е.... Докато кърмя разбира се или съм права или прегърбена жестоко...
Оттам дойде и проблема. Тъй като това е доста изтощаващо, организма ми започна да се скапва и за храненето в 16,00 вече нямах сили да мръдна... В понеделник толкова се изтощих , че щях да колабирам - причерня ми и ме пръскаха с вода и шоколад ми даваха и какво ли не да се освестя.
Педиатърката ми каза, че изследванията ще излязат към вторник -сряда и чак тогава ще мога да си тръгна...
Мен вече жестоко ме боли гърбът и едва си поемах въздух - все едно някой ме беше стиснал в менгеме.
Тамън легнах и се наместих така че да пулсира възможно най-малко - дойде една акушерка - нямала съм прав да остана повече в тази стая, трябвало да ме преместят в стая за придружители, тъй като аз съм готова за изписване и стоя заради бебето. Стаята беше съседната и се плащаше 20 лв на ден - разлика няма с другата.
Ок - преместих се - доскапах се физически, но поне уцелих по твърдо легло със здрава пружина - пак ме изгърбваше, ама по-малко. Тамън реших да хапна - влезе сестрата и каза - "Ами ти не се водиш изписана, трябва да се върнеш в старата си стая, ела да говориш с главната сестра". Тамън станах и се облякох - идва пак тази - "няма нужда да идваш всичко е наред".... Легнах и реших да поспя преди храненето в 19,00 - пак идва тази и пак ми казва да ходя да говоря с главната, защото това легло щяло да им трябва и ако няма да си плащам престоя, не може да остана там... Иди ми дойди ми.......
Станах, отидох, говорих - старшата каза че няма проблем да си остана там където съм...Лудницаааа

След храненето в 19,00 към 21,00 бях толкова скапана, че не знаех къде съм.. Почнаха да ме болят ребрата на всяко вдишване, почна да ми се повръща, станах уж да се наплискам с вода и щях да припадна - причерня ми жестоко, изтръпна ми устата - едва излязох в коридора и добре че - една мацка ме видя и ме подкрепи да не падна...
За секунди се събраха един куп народ лекари и акушерки, изследвания ми взеха, сетиха се за раждането както ви казах и за съжаление пропуснах да го нахраня... Едва се изцедих, овързаха ми ребрата с бинт и остана за сутринта да ми направят рентген и да ме видят невролог и интернист...
Станах сутринта - не успях да го нахраня в 7 като хората, а яденето в 10 го пропуснах заради рентгена...
В 11,00 трябваше пак да чакаме педиатър - пак не ядох, в 12 ми казаха, че той е добре и може да си ходи още същия ден - изобщо не се замислих. Сега е 12 изписването е в 14,00 - при положение че всички са в София, не е невъзможно да се организираме бързичко....

изписването и след това

Айде от там тичай да се отчекираш до първия етаж, после тичай за документи, после тичай за други документи... Пак не ядох... говорих 1000 пъти с Фил по телефона, какво да вземе, колко, кога, къде да го донесе... Айде после в 13.00 тичай пак за бебето - той също не яде кой знае колко... И сега това ми е проблема - колкото много кърма имах, сега нямам почти никаква Пак горе долу му стига... ама все мисля че е гладен.
До 14,00 вече излязоха моите изследвания - натъртени ребра и от там гаденето и болките в гърба... Искаха да ме оставят до сряда, но аз казах че вкъщи ще се възстановя по-добре и се разписах че си тръгвам по свое желание...
Фил дойде даде ми гримовете , дрехите и тн, оправих се набързо, пак малко ми прилоша, ама се стегнах и към 15,00 някъде ни изписаха. Стана както го исках- само родителите ни и никой друг - не исках никакви други хора. Бях много изнервена и гладна и пак почна да ми се гади.. докато се приберем вече ми беше писнало от всичко и исках само да си легна...
На самото изписване подадоха малкия на Филип и усмивката на лицето му беше безценна Беше истинска, откровена, неподправена радост...

Е , прибрахме се и за мое огромно разочарование майките ни на мен и на Фил успяха да се скарат жестоко.. От месеци се гонят и точно на тоя ден решиха да си вдгнат такъв скандал , че думи нямам.. И аз и Фил сме много разочаровани и ни заболя, че не могат да си преглътнат егото и комплексите.  Хванахме и ги изгонихме без да ни пука коя е крива коя е права - те не осъзнават че не са важни те, а ние! Писна ни и на двамата от тяхната битка коя е номер 1... Много детински и глупаво се държат... Останахме си само двамата с малкия и да ви кажа така ни е по-добре.. Мааалко по-трудно е , но поне не се разправяме с глупости..

Педиатърката ни я препоръчаха наши познати, страхотна жена, дойде вкъщи , поне час ни разказва и обяснява , после ни показа всичко което трябваше да знаем за първи дни. Първата вечер на мен пак ми беше много лошо, едва успях да се изправя да изкъпем Бубчо за първи път (аз поне така му викам на галено) - беше голям смях.....Уж  педиатърката ни каза какво и как , но излязохме от банята тримата мокри до кости и ревящи и стресирани и тримата - мисля че ние с мечо бяхме по-стреснати и от малкия аххахахахахха Лошото е, че кърмата още повече ми намаля защото чак към 21,00 се сетих че не съм яла целия ден - как да има кърма като няма храна... Та сега се тъпча, пия вода, пия чай и какво ли не , за да се върне...
Дребния е послушен за момента - не плаче вечер, снощи го нахраних в 23,00 и спа до 05,00 без да мръдне... Трудното му е заспиването - голям зор виждаме да го приспим, но пък заспи ли се буди чак след 3 часа минимум , а вечер спи поне по 5... Поне засега де
Реално почти не му се чува гласчето - той не плаче, а мрънка и киселее... Опитвам се да не му давам биберон, но като 1 час се приспиваме и не ще и не ще, сега съм му го дала.
Моя позната от асоциацията по кърмене ме посъветва да започна все едно от начало - пак да г редувам гърдите на всяко хранене и ако мога да го слагам по-често от 3 часа да яде - дори да не яде, идеята е да суче, за да предизвикаме кърмата.С цедене почти нищо не изкарвам и тя ме посъветва да не цедя засега... Каза да пия много вода и да го слагам на гърда и това е... Дано ми се върне кърмата... Така се зарадвах , че имам, а сега....

Оххх няма заспиване значи - от 3 часа се опитвам да го приспя - унася се замалко и после се ококорва и почва да мрънка.... Отивам... до после

Ако мога да си позволя да взема отношение за вьзглавницата (ако те дразни, че ти давам мнение сдамо кажи и повече дума няма да чуеш от мене по никой вьпрос (освен ако не пташ де)):

Та, вьзглавници, пелени, играчки, обиколници, накратко абсолютно всичко вьв Франция е забранено. В леглото на бебето се слага само бебето "облечено" в чувалче и по грьб. Това са правилата за максимално намаляване на синдрома на внезапна детска смьрт.

Току що се врьщам от акушерката и не забравиха да ни го напомнят пак (пише го и в детската здравна книжка, мога да го снимам).

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

За кьрменето: не се вкарвай вьв филма нямам кьрма, не му стига. Как знаеш? Колко пика и ака? Как качва?
Междувременно ти: качествена храна (месо, зеленцчуци, плодове, овесени ядки, варено жито, малц (безалкохолна бира)), чай за кьрмачки, много вода, спиш максимално от това, което можеш и бебето постоянно на гьрда. След целия тоя ужасен стрес и адска умора е нормално да имаш временен спад. Но ти произвеждап толкова, колкото бебето цока.

Дай си материал за производство (храната) и нужната стимулация (бебето) !

слушам и изпълнявам благодаря

Молиф 
Радвам се, че сте у дома. Скьса ми се сьрцето с твоите разкази. Никоя жена не го заслужава ! Останалите думи в устата ми ще си ги прегльтна…

Ох, прекъсват ми четенето на разказа 345495 пъти   Не знаят ли тия хора, че историите ти ги обожавам  

Ти си великан, кърма ще имаш.. Знам колко е тъпо някой, който няма дете да го казва, ама съм неотлъчна част от живота и развитието на моята приятелка като майка.  На нея в началото й бяха казали на всяко ядене да яде от различна кърма бебчето.. Много й намаля кърмата и тя се притесни по същия начин.. Леля й цял живот акушерка жената й каза да си сменя гърдите по време на хранане, за да се стимулират повече... Вече малката е на 9 месеца, а тя не спира да кърми и си има предостатъчно кърма   Та, според мен не е грешно, опитай

Как да яде от различна кьрма? В смисьл?

За смяната на гьрдите, да, стимулира лактацията и аз сьщо го правех, но трябва да се внимава с едно нещо много важно:

Да се дава втората гьрда само след като пьрвата е хубаво изпразнена от бебето.
Защо? Защото кьрмата е направена така, че предната (която излиза пьрва) е по-течна и богата на захар. Служи за моментална хидратация на бебето. Задната е по-гьста и богата на мазнини, за засищане. Ако се сменят гьрдите и то още не стигнало до задната кьрма, ще взима недостатьчно калории и рискува да е постоянно гладно или пьк да не наддава добре. Затова е важно хубаво да изцоква гьрдата преди да му се даде другата