Миленка,ето,че си вече на финалната права!След невероятната зимно-приказна сватба през Декември наближава и началото на нова приказка,тази в която ще сте трима      



Пожелавам ти леки финални дни,не позволявай на никой да те притеснява в този толкова личен и скъп монент!Тези мигове не се връщат!Желая ти бързо раждане и здраво пухкаво юначе
Ще те чакаме да разказваш и показваш всичко около приготовленията за посрещането на новият член на семейството  

Честита ти темичка, Миленка. Много добре изглеждаш наистина!  Леки финални метри и за леко раждане! 
Хайде разказвай!

Ооооо момичетаааааа
Мяука благодаря ти мила

Изобщо не съм очаквала тема признавам си че нямам представа какво да пиша тук, така че ще трябва да ми помагате   тази седмица ще пера бебешки работи и ще ви показвам снимки обещавам

Междувременно помагайте, че наистина не знам какво да пиша

Миленка, както неколкократно съм казвала, нямах търпение да твоята бебешка тема  Желая ти леки финални метри, да продължаваш да хубавееш и да се чувстваш добре.. Бебчето да се роди бързо, без да се мъчите и да е прекрасно, здраво, твое копие  

Точно ти ли да не знаеш какво да пишеш.. В теб нямах никакви съмнения, защото винаги си достатъчно словоухотлива! Я разкажи от начало,  как разбрахте за бебчето, как казахте на близките, какви притеснения имахте, как се радвахтеее, прекразкажи емоциите, както само една везничка може

Тони аз може да съм словоохотлива, ама по бебешките теми съм малко боса хахах


Добре , да почнем отначало ако не ви е скучно...

Как планувахме/b]
През 2013та с мечо решихме, че искаме бебе, Някъде от август до към декември се пробвахме и не ни се получи. Дали от стрес, дали от друго незнам. Декември 2013та  се сгодихме и решихме да отложим бебчето и първо да се оженим и да наблегнем на развитие - работа, собствен дом, кола... и тн...
Съответно мечо започна собствен бизнес, в който инвестирахме всичките си спестявания, а аз започнах да се натискам за повишение в работата. Е да де, ама живота е всеизвествен шегаджия....
Понеже положението и нервите бяха адски много , август 2014та напуснах работа и започнах в конкурентна фирма. 1 седмица по-късно бях бременна хахахаха
Понеже приятелите ни много ме бъзикаха , че  една колежка толкова ме тормози, че не мога да забременея заради нея, с мечо направо изпопадахме като разбрахме - 1 седмица далече от колежката и бам - резултата е налице - съдбЪ, както вика един приятел хахах

Как разбрахме
Отдавна бяхме спряли да се пазим, а овулацията не я бяхме смятали поне от декември, та съответно наистина ни дойде като гръм от ясно небе. На 26ти август ни е годишнината с мечо. Аз тамън преди 3 дни съм започнала нова работа, на него бизнеса му лека полека прохожда, започваме да спестяваме отново за жилище... Идва той да ме вземе от работа и ще ходим да празнуваме - вечеря, вино, всичко както му е редът. Бях му поръчала торта с наши снимки и той си я изяде с удоволствие (после се бъзикаше че алкохол +сладко+гладна мечка= бебе )
Вечерта си мина и замина, макар че като приключихме с хубавите занимания и двамата нещо ни хвана съмнението, ама всичко минава на майтап. " Ти представяш ли си сега бебе да сме направили, хаха, сега изобщо не е времето, хаха, сватбата е юни ще ходим с бебе на собствената си сватба хаха... " ХА-ХА каза и съдбата
Моя цикъл е като часовник - 22 дни, 4 дни продължителност, обилен, без болки. От 13 години никога не ми е закъснявало повече от ден. Можеш да си свериш часовника по мен.
Началото на септември планувахме да отидем на едно последно море- за 6,7,8 септември- да закрием сезона. По план трябваше да ми дойде на 1ви-2ри септември и да ми свърши до преди да тръгнем...
Мхммммммм - е... не ми дойде.......
На 3ти септември, мечи дойде да обядваме в работата и ей така, на майтап решихме да вземем един тест пък да видим. Направих си го в мола посред бял ден..
Излизам аз от тоалетната с резултата - 1 чертичка и една мега бледа... Решихме че теста е невалиден, купихме втори - същата работа. Купихме 3ти и решихме да го направя на сутринта.


Продължение

Правя аз теста сутринта - отрицателен...
Решихме , че покрай нервите от новата работа и многото промени в климата, може пък и да ми закъснява повече. Купих си превръзки , стегнахме багажа и тръгнахме в петък за море.Понеже се бяхме разбрали да спим в апартамента на един приятел, трябваше да минем да вземем ключовете за апартамента  му от едно село на м*ната си, съвсем в обратната посока на морето и после да тръгнем. Стъмни се, задуха, валя ни дъжд и пътувахме през мъгла през целия път... Кошмар... И се майтапим по пътя, ама се заливаме от смях, как видиш ли ако съм бременна трябва да има симптоми (които аз нямам), как изобщо може би не сме готови и затова не ни се е получило предната година, как финансово няма никакъв шанс сега затова -- ама това от онзи истеричния смях, нали...
После почнахме да се притесняваме - ами ако ми има нещо? Имаме достатъчно познати с проблеми хормонални - ами ако нещо не ми е както трябва?... Обадих се на моя си гинеколог, който ме познава от малка и директно си записах час за понеделник след работа. Казах му че съм правила тест и е отрицателен и че се притесняваме да не е нещо лошо.

Стигнахме на морето  - Созопол - ей много ни е символичен Там се запознахме и не бяхме ходили от както се запознахме.
Настанихме се, на следващия ден ходихме на плаж, мотахме се - абе забравихме за ко иде реч. После вечерта имахме среща с този приятел на който е апартамента в който спахме - той има три деца на 5г,3г и 10 месеца. Разбрахме се да се видим с него и жена му... Отиваме ние и след 40 минути наблюдение как и двамата лудват с децата (големи са им диванета), с Фил се спогледахме полу уплашено , полу истерично отново. Жена му на нашия приятел улови тоя ми ти поглед и директно ме застреля с "Колко дена ти закъснява?"
Аз шок, как така ще ми задава такъв въпрос, а тя се хили и вика "3 броя съм родила - познавам погледа ти - колко?" Викам "4 дни" и и разказахме какво е станало с тестовете. Тя пак отсече "Бременна си". Викам "не бе, не съм. Записах си час, може да е нещо хормонално"(нея ли лъгах , мене си ли не знам ). Тя се ухили и вика "Повярвай ми, носиш ореола и аурата, сияеш мойто момиче, бременна си - ако искаш ходи купи още един тест ще видиш, че съм права"...
Тръгнахме си с Филип, минахме през аптеката , купихме 2 теста един за сега и един за сутринта. Все пак 3 сутринта беше - не е най-подходящото време за тестове.
Таман се качваме в стаята и Фил установи , че цигарите са му в колата и слезе да ги вземе. Докат го нямаше , аз направих теста....
Като се върна след 5 минути ме завари ревяща и хилеща се истерично едновременно Теста беше очертал толкова ярки 2 черти , че нямаше как по-категорично да е.
И двамата от там рев-смях-рев-смях. На Фил първата реплика беше "Мечо е потентен йееее" ахахах Все пак явно мъжете си се притесняват за тези неща...Той се напи жестоко - обърна 2 бутилки вино за по малко от час, а до края на вечерта обсъждахме какво ще правим - нямаме пари да изтеглим сватбата, сметнахме че няма как да оставим другата дата, чудехме се дали само да не подпишем, какво ще правим с работата ми, как ще се справим с неговия бизнес, който е още в началото, къде ще живеем... Все важни въпроси, за които не се бяхме замисляли досега... И хем се радваме , хем ни е нереално и не можем да асимилираме новината...

Продължение

Нито аз спах тази вечер/сутрин нито той. Изкарахме криво ляво някакъв ден на плажа, като мечи вече го беше страх да ме пипне. Не смееше нито да ме гушне, нито да ме докосне... Държеше се сякаш съм от стъкло Не ми даваше да влизам във водата че имало вълни, не ми даваше да седя на пясъка че бил студен... Викам се, тоз пък моя мъж какво превъртя

Как казахме на близките/b]
Тогава все още бяхме близки с кумовете и не ни бяха скъсали нервите и решихме , че първо на тях ще кажем. Още същия ден ги изстреляхме вечерта да се видим, че е спешно. Прибрахме се и директно на среща с тях. Кума има рожден ден на 8ми септември - на практика това му беше подаръка. Много се зарадва и тогава обсъдихме варианта да сменим датата на сватбата. Искахме да говорим с родителите и да видим как стоят финансово нещата, но бяхме сигурни че малкото без да сме подписали, няма да се появи - и двамата с мечо сме възпитани малко по-старомодно и вярваме в ценностите на брака и искахме малкото да се роди в законно семейство , с принципи и морал, който да предадем и на него.
На родителите бяхме решили , че като го потвърди лекаря , тогава ще им кажем.
Отидохме на лекар, той потвърди и още същата вечер казахме на родителите.
Първо на майка ми и бяхме обещали подарък от морето. Отидохме у тях и Фил и вика "Тъща, носим ти подарък ама не е мидичка" и и подаде снимката от ехографа. Като се развика тая ми ти жена, като ревна няма успокояване и само повтаряше "детето ще има дете, Божеее, детето ще си има дете...."
Оттам при техните. Те пък като се притесниха че не били чистили, че нямало за ядене и се разшетаха и не можем да ги съберем в една стая....   Накрая мечо им кресна, че после ще оправят, да дойдат за малко само да седнем. Те пък се притесниха. А аз само ги питах "още ли искате да ставате баба и дядо? защото щете не щете ще ставате "
По лицата им се изписа първо шок, после свекърва ми нададе писък до небето и като почна да ме размята наляво надясно (гушна ме, ама ме вдигна и ме въртя във въздуха) Фил пребледня и само и вика "Мамо пусни я, пусни я, моля ти се, мамо моля те, аз не смея да я пипна, ти ще я размяташ - Пусни я  бе, ЛУДА ЛИ СИИИИИ " Много смях. Свекър ми реагира по-нормално. Мъжката...

На всички други казахме чак към края на октомври, нямаше как много време да си траем, предвид че изместваме сватбата - те хората не са глупави
В работата ми разбраха много рано, защото влязох в болница за задържане, но затова ще ви разкажа утре, че сега ми се доспа

Надявам се да не съм се отплеснала много - знаете ме че съм обяснителна и подробна  

Утре следва продължение и отговор на въпроса защо аджейба избягвах бебешките теми толкова време

Ейхааа дойде време и за твоята бебешка темичка! Добре ми дойде среднощното четиво!

Чакам продължението! Разказвай още

Ох, прекрасно утренско четиво Още не съм си изпила кафето и влязох първо в твоята тема да видя, дали си писала нещо.. Разказът е прекрасен, много ми става мило на душата, като чета..  А думите на майка ти са смешно-прекрасни  Чакам продължението!

Честита тема, Миленка!
Страх - не страх време е да четеш тук. Сигурна съм, че появата на малкото човече, ще те направи още по-лъчезарна и по-позитивна. Наслаждавай се на последните седмици на бременността
Ще чакам още разкази от теб!

И аз съм към чакащите продължението на разказа
Леки и спокойни оставащи дни до срещата с малкия юнак 

Честита темичка, адашче!
Да я напълниш с много положителни емоции и вълнения!

Миленка, честита тема! Толкова интересно и увлекателно продължаваш, че нямам търпение да продължиш.
Пожелавам ти леки и изпълнени само с приятни емоции последни дни до срещата ти с малкия мечо!

Честита темичка, Миленка! Много хубаво разказваш! Дано до края все усмивки да ти носи бременноста, а след това и малкото слънчице

Миленка, много се радвам на твоята темичка.   Пожелавам ти леки финални метри. Бъди спокойна и се наслаждавам на малкото оставащо време. Предполагам, че чувството е невероятно. 
Мисли позитивно и бъди спокойна. 
Много хубав разказ. Толкова мило ми става като те чета. Продължавай да разказваш.