Делийски, знаеш, че много уважавам мнението ти и винаги ми е било интересно да чета, обаче ей на, ние с моята половинка сме живия пример, че при всички фактори по-горе, фотографът може да е супер.
Мисля, че съфорумката питаше за това какво да се уговаря с конкретния си фотограф, а не толкова по принцип какви кастинги да прави за фотограф.
При нас мина по следния начин:
От три години събирам информация и се интересувам от фотографи. Знаех какво искам и какви са психологическите ми граници за цена, които мога да си позволя. Обаче, започнахме изненадваща подготовка за сватба два месеца преди да се оженим. Писах на трима от избраните от мен хора. Всички ми отговориха коректно и ми изпратиха оферти. В последствие се оказа, че анагжиментът ни се свива до много малко тържество и не мога да ги ангажирам за цял ден, нито за пълна сума, веднага им написах и останахме с добри отзиви едни от други, смятам. Дойде ред на "Помощ от приятел" - търсене на не толкова тиражиран и утвърден фотограф, но достатъчно добър, за да заснеме това, което искахме. След три подадени контакта, попаднахме на готин човек, който си поддържа сайта, снима по начин, който харесваме, и ни беше препоръчан от emmmmy. (Шапка й свалям за помощта).
Срещнахме се с него, за да видим дали има химия, дето се казва. Да, дойде с Ipad и ни показа фотосесии, които е снимал. Много. Но целта му беше да илюстрира начина на снимане, а не специфичните пискели. После ни изпрати линк към всички тези сесии да си ги гледаме у нас, ако щем на плазма, ако щем на пет комютъра. Уговорихме се какви часове би снимал, какъв тип снимки искаме, кога да дойде вкъщи, с какъв транспорт ще бъде, междувременно изядохме по една вечеря в квартално заведение и го харесахме и като характер - ведър, младеж, сериозен, с чувство за хумор и идеи в главата. При това без претенции за обгрижване от наша страна.
След два дни ни написа всичките си впечатления за църквата, ресторанта, квартала и местата за снимане наоколо, беше ходил до тях, беше проверил светлината, разположението, разстоянията и т.н. С две думи, беше предварително подготвен, по своя инициатива, това ми направи голямо впечатление.
На сватбата беше с нас от самото началото на подготовката у дома до 4.30ч. сутринта, когато излязохме от клуба, в който завършихме празнуването през нощта. Не ни е броил никакви часове за работа, а просто цял ангажимент за сумата, за която се договорихме, а в клуба дойде с нас, защото реши, че ще е предизвикателство да снима на тъмно, неосветено място, където хората се бутат и не позират.
На сватбата си носеше реквизит, с който се снимаха всички гости. Беше весел и не знам нито кога е вечерял, нито дали е успял да пие и една чаша вода, но беше навсякъде, отделно понеже е ентусиаст, носеше и две камери, с които се снимат бързи събития, с много кадри в секунди, от които после се слобяват малки клипове. Два дни след сватбата ни даде всички кадри, за да си подбираме, това беше нашето желание. После винаги беше две крачки пред нас в предоставянето на снимки, а ние не можехме да спазим времето, за да си ги ги вземем, да подбираме и т.н. За тоя човек с две ръце казвам, че ни стана приятел от едно виждане и две писма. Парите, за които говорихме, бяха изцяло съобразени с това, което искахме и можехме да си позволим.
Още ме е срам, че и досега не мога да покажа работата му тук, защото не искам да се развявам из форума по физиономия, но може би трябва да подбера някакви снимки. Ние искахме да улавя моменти и ако е възможно да са предимно на гостите, не толкова наши. Той, разбира се, беше снимал всичко, та после с кеф показвахме снимки на близките.
Фотографът, за който говоря по-горе, се казва Петър Савов -
http://peters-photo.net/?page_id=146 - сайтът му се ремонтира в момента, а тук са му актуалните неща - https://www.facebook.com/pages/Peter-Savov-Photography/395080203859050.
За финал:
За нас с половинката, като крайно анагажирани в работно време хора, срещата в късен час, извън офис, на удобно място и с достатъчно материал за показване, беше най-удобният вариант, така че при нас всичко беше на място.