Маги според мен всичко е до късмет.По принцип не е проблем и да са различни ,но аз специално предпочитам да ме следи и да ми мине секциото при един и същ.Факт е че има много специалисти който се занимават само с едното и са си добри в областта.

punk_girl123 определено за проблемите в кръста ще трябва да се консултираш с лекар и то предварителни .Незнам до колко са сериозни ,но и аз съм бивша спортистка и имам проблеми там.Засега не се "обажда " кръста ,но ми е проблемна точка.

За опитите както каза Маги една жена винаги трябва да умее да "излъже" мъжа с овулацията.Наитсина получава се омагьосан кръг със следенето на ову и секса ,макар и хубаво нещо става малко по задължение.Натрупва се стрес и напрежение и ако съпруга ви е по чувствителен или емоционален си става проблем.Ние след година и половина опити успяхме точно когато започнах да спестявам разни подробности на съпруга Ноооо затова трябва да си много силен човек ,защото пък с нищо не трябва да показваш емоционалния срив ,който изпитваш при всяка менструация.

За акушер гинеколога да кажа ,че аз още не съм избрала при кого ще раждам ,но едва ли ще е при наблюдаващата ми лекарка ,просто защото тя точно с раждания работи отскоро и няма опит сякаш.И съм съгласна с Маги ,че когато лекарят е професионалист ,той те поема месец и половина преди раждането ,запознава с цялата история на бременността ти ,следи последните 40 - 50 дни ,аз това за добър специалист си е предостатъчно да е напълно наясно със всички евентуални рискове около раждането,които биха могли да натсъпят

Цитат на: punk_girl123 в 12.07.2012 08:41

Права си че е от скоро и то даже не сериозни опити а просто не се пазим и чакаме да стане. Но като почнат сериозните опити ако не стане до 1 година мисля да пробвам инвитро. С възрастта мисля, че шансовете намаляват а и винаги съм искала близнаци!

Това звучи точно като моя ужасно сладък мъж "споко, Пиле, наесен правим едно инвитро и готово!"
Хич не му минава през главата за всичките гадости, които трябва да изпия преди това, да стана слон (и аз го имам това с килограмите, цял живот съм гладна и дебела и ме е страх да дебелея още) с неясни резултати за здравето ми, нервите ми, настроенията ми и доста химерен наследник. Ясно се вижда и фобията ми от медицината.
Поне любовният ни живот си е добре въпреки годината без бебе. Нервите избиват на друго място, явно.
Не се намесвам много в тази тема, защото още ме е страх да започна със сериозните доктори. След като зимата за първи път гинеколог ми каза, че имам поликистоза на яйчниците (невидима за всички преди това) реших да си дам малко време с хомеопатия, диета и спорт. Дано не ми се наложи да преодолявам неприязънта си към съвременната медицина

pebbles , вие от кога правите опити? Наистина това с тестовете и следенето на ову само подтиска и още повече изнервя. Ние бяхме стигнали до там , че като ми излезеше теста положителен хуквахме към леглото и от притеснение нищо не ставаше и така 1-2 месеца изтървахме овуто. Накрая на мен ми писна , бяхме се примирили , спрях всякакви тестове и бяхме решили да ходим по доктори. Аз имах доста неизяснени проблеми , бях почнала да пия едни билкови таблетки , мъжа ми спря цигарите , започна диета и спорт , аз също спортувах 3 пъти в седмицата и не знам кое толкова повлия , но забременях след тия всичките процедури . Мисля , че здравословния начин на живот много влияе .

Много, много се радвам да видя линийката ти, red_roses, теб доста те мислих с необяснимите ти кървенета и другите екстри. Тези, същите, билкови таблетки ги пих и аз 2 цикъла, сега смятам да остана само на диетата и спорта този месец.

Не се пазим от година и половина вече, но имаше доста дълги периоди, в които почти не се виждахме - командировки - та още не се обвинявам, че се мотая и не отивам на репродуктивен лекар.
За овулацията - така и не се оправих с тестовете - нямах и тестова черта - пък и моя мъж не успях да го убедя, че и многото обич не е оптимална за бебе, та хич не се и занимавам. Освен това, най-вероятно, нямам овулация въобще, та...

Както и да е, за мен добрата новина днес е твоята линийка

pebbles   дано намериш верния път.Аз всеки път изтърпвам вътрешно преди да вдигна телефона и да запиша час за доктор.Не съм ходила в клиниката от миналия септември.Исках почивка, имах нужда от почивка, а и имах много друго задачки и трябваше да приключа с тях.Сега съм решила, че идния септември съм отново на старта и от сега сърцето ми се е свило, но свиквам с мисълта и знам, че измъкване няма, защото така отлагах първия преглед от страх доста време.

Късмет

П.П. на мен също не ми отчитаха тестовете за овулация, не си единствената, а си имам доказана овулация в последствие, но се бях ошашкала от тях тотално.

Аз билките ги пих някъде около 3 месеца , толкова им трябваше да ми повлияят на цикъла. От цикъл 2 пъти в месеца си стана на 30 дена средно , което ме устройваше идеално. От там явно и качествена овулация и така се случиха нещата. Ти защо не ги продължиш още малко? Всичко ще се нареди , когато човек силно иска и вярва .

Чичо доктор ми каза 2 цикъла и затова. Трябваше да отида при него като ми свърши този месец, но ми бяха много шантави смените и не успях да пътувам и реших да го пиша дъждовен.
Иначе аз цикъл винаги съм си имала и сега просто се нормализира след разбичкването от лечението.

Цитат на: pebbles в 13.07.2012 14:40

Чичо доктор ми каза 2 цикъла и затова.

А ясно , разбрах. Ами той Агнес-а не помага при всички случаи , зависи кое не е наред.Аз понеже го пих малко на своя глава и нямах конкретен срок , в който трябва да го спра. Даже малко безотговорно постъпих да пия нещо , за което съм прочела по интернет , но все пак поех риска.

Здравейте и от мен!! Най-накрая мога да си пиша със ,,себеподобни''...Бързам да задам въпроса си и ще ви бъда благодарна за всеки отговор или мнение.Първия ден на М беше 24 юни.На 7 юли с мъжа ми правихме секс обаче не изчаках 10 мин.след поставянето на вагин. свещичка.Мисля че бяха около 5 мин.и той свърши.Лежах малко и станах да си направя промивка.По мои изчисления тогава ми беше овуто,а по лекарско предписание още 6 месеца не трябва да забременявам.Дали е възможно да съм бременна??Кръста ме боли ужасно,,станах адски нервна,,корема ми е подут и яйчниците ме болят.Направих си тест Престо но е отр.Дали е възможно да не е отчел правилно?Ще се радвам да споделите и вашите мнения.

Sibella въпросът не е зададен към правилната тема. Но все пак, напълно възможно е да не е отчел теста, ако се притесняваш, направи си кръвен тест, той е най- сигурен

Мисля,че напълно си права!Моля да ме извините!

Момичета, влизам само да се похваля, че лелката дойде сама, без предизвикване - което беше необходимо, за да ни позволят пак да бебеправим по-скоро  Ако всичко е наред, през септември спираме пазенето и...да се надяваме на успешен резултат този път. Стиснати палци за всички 

И аз да се похваля, че вече официално съм в тази тема. СЛед като се оказа, че кистата е била фоликулярна и се е спукала, вече имаме зелена светлина от доктора! 
Онзи ден мерихме и фоликулите. Гледахме за доминантен фоликул, но най-големия беше 17 мм. на 14 ден от цикъла. Предполагам, че понеже овулацията ми е по-късно, е възможно да се увеличи. Днес съм пак да видим какво се случва.
beb4eto_na_me4o, добре че всичко се е случило по естествен път и не се е наложило предизвикване! Успех и на теб наесен с песен!

Момичета, официално искам да ви кажа, че напускам темата.
Преди време  четах един постинг на Рафаела, че след 2г и 3 месеца напуска темата и аз се запитах кога ли ще я напусна и аз,защото точно ставаха 2г. и 3 месеца, е на мен ми отне 2г. и 4 месеца.
Всяка от вас знае през какво е преминала, как всеки месец е чакала и се е надявала.
При всяка новина за момиче, което напуска темата, ме обземаха различни чувства: от една страна радост за нея, а от друга и лека тъга и тревога и неминуемия въпрос: Дали и на мен ще ми се случи някога, кога ще стане, ще стане ли въобще?
Сега знам, че просто е трябвало да дойде подходящия момент и че ще дойде при всяка една от нас, когато трябва.
Пожелавам ви на всички да видите вашето малко чудо и знам, че това ще стане,  защото чудеса се случват.