DG ще отмине този период-трябва си време да мине страха и притеснението.Напълно нормално е след това което ти се е случило.
Josephine силно стиснати палци.

аз мислех че нещо ново или друго е потиснало още повече настроението на DG Затова се зачудих

Не се случило нищо ново, и явно там е проблема..
От известно време сънувам кошмари и това ме товарва много. Пък и взех, че реших да прочета повече по моя въпрос, та се наплаших едно хубаво. Вече сериозно си мисля да отида при психолог, поне на него да си излея душата, че едни такива неприятни мисли се появяват от време на време.
През деня мисля и анализирам как съм приела всичко, което се случи и оставам с убеждението, че съм го осъзнала и преживяла, а вечер сънувам кошмари, а на сутринта милото разказва как съм била плакала на сън почти всяка вечер. И работата ме натоварва ( шефа ме побърква тези дни психически), семейни проблеми също имам. Абе много неща ми се струпаха наведнъж просто...

Съжалявам за офтопика.

Мила, това което казваш за психолога също е някакво решение, поне може от професионална гледна точка да ти помогне да се почувстваш по-добре. Иначе това което аз мога да те посъветвам е да правиш неща които ти харесват, занимавай се с нещо, развличай се с хоби, излизай с приятели, споделяй, споделената болка е по-малка нали знаеш. Трябва просто да се разсеяш от нещата които са ти се случили и те натоварват. Знам че няма как да спреш да мислиш за това, но се опитвай да се разсейваш, защото колкото повече мислиш за това и се вглъбяваш и анализираш, толкова повече ще ти тежи. Прегръщам те силно и искам да ти кажа че можеш дори и тук да споделиш ако имаш желание, аз със сигурност ще те изслушам!

Josephine благодаря ти! Хубаво е, когато човек може да сподели. Знам, че не се познаваме момичета, но просто е прекрасно как човек може да ви се довери, да излее душата си и да бъде разбран!

понякога точно това е хубавото че не се познаваме, защото често хората си поставят бариери в споделянето, когато познават някой

DG, ако можеш да си позволиш - отивай на психолог! Както има хора, които са учили да ти лекуват тялото, така има и хора, които знаят как да ти лекуват душата. За съжаление аз нямам тази възможност и сама ближа рани. Нормално е да не ти се бебеправи след всичко, което те е сполетяло. Аз стигнах дотам, че поставих въпроса на масата дали въобще трябва да имаме дете. Няма да те "успокоявам", че ще мине всичко и че спомените и кошмарите ще спрат толкова бързо. Излизането ми беше огромен проблем - да не ме види някой и да ме пита как съм...
Наскоро разбрах, че моя близка е минала по същият път като мен преди години. Едно от малкото неща, които ме успокоиха беше, че помня до последно как биеше сърцето на бебето ми и не съм видяла ужаса то да се роди живо и да не оцелее. В момента моята близка има 4 годишна дъщеричка и виждам, че има смисъл в това да се бориш! Не се отказвай толкова лесно, защото имаш право да имаш деца! 

Момичета, днес ми се обадиха от болницата и казаха, че са открили хламидия  .
От къде съм я лепнала, нямам никаква идея. Влезнах малко да прочета за нея из нета и пак се разтроих. Незнам от колко време я имам тая пущина.. Почва да ми писва вече много сериозно  !

DG я се стегни, я се стегни моля ти се.Стига с този рев и драми.Поне са диагностицирали нещо нали, нещо личимо!Пийте си хапчетата с мъжът си, направи си контролни след нужното време, после направи цветна снимка и продължавайте.На теб ти писва, недей така вземи се в ръце и продължавай напред, живота не е свършил след първата болест, живота продължава.Аз имам една неуспешна инсеминация и два не успешни инвитро опита на естествен цикъл, но не съм се затюхкала, че ще се мре.

Я по-ведро и горе главата!

DG все пак хламидията не е най-ужастната боласт! Лекувайте се и напред! По кофтито е, че е полово предавана и някой май е палувал някаде!

Пънк, не е само полово предавана.  При 87% от  жените след неуспешна бременност се развива хламидия. При мен причината е това явно. Само където в България останах с впечатлението, че докторите са правили такова изследване, но явно не са. В крайна сметка аз съм си виновна, че не съм се информирала достатъчно.

Маги, знам че е лечима. Просто в последните месеци постоянно нещо се случва. Или със здравето ми, или със семейството ми и вече напрежението ми идва в повече.

Съжалявам, че ви занимавам с моите проблеми. В бъдещете се постарая да не се оплаквам.

Цитат на: punk_girl123 в 16.11.2012 14:32

DG все пак хламидията не е най-ужастната боласт! Лекувайте се и напред! По кофтито е, че е полово предавана и някой май е палувал някаде!

Пънк, извинявай, ама не се стърпях... Що за изказване, DG и без това е видимо разстроена, какво значи "някой май е палувал някъде"....що за несъобразителност...Представи си,че верно някой е палувал, както си се изказала - това са лични неща, между двама души, на кого му е нужно подобно бъркане в раната...
Съжалявам за  , просто наистина ми стана неприятно от такова изказване...

Хей, момичета моля ви не се дразнете. beb4eto_na_me4o и на мен ми стана кофти до някъде от това, но аз съм си сто процента сигурна, че никой никъде не е палувал. Нормално е първата реакция на Пънк да е такава. Все пак това е най-разпространената информация за тази болест. Благодаря ви, за съчуствието на всички.

И за да не съм  офтопик ето малко инфо:

"Хламидиоза се диагностицира и при близо 60% от жените, страдащи от безплодие. А при 87% от жените, които не са износили успешна бременност се открива… хламидия!"

DG пуснете една хламидия и при него.Защото няма смисъл да си менкате инфекцията.Според мен това е и доста вероятно причина за извънматомната.С един курс лечение с антибиотик нещата ще си дойдет на място.Направи и цветна снимка защото доста често хламидията причинява запушвания на маточните тръби.

В понеделник отивам в болницата за преглед и обсъждане на лечението и съпруга ми ще е с мен. Аз преди да забременея нямах такова чудо. Нямам идея как я водят цветната снимка тук, но понеделник ще знам повече по въпроса. Сега са ми предписали антибиотик някакъв. Съпруга ми, ще го вземе днес и почвам да го пия.