Здравейте момичета.

Рени, ама много се зарадвах като те видях отново в темата. Прегръщам те силно и дано този път без да се усетиш нещата да станат

Ради, това за специалиста е много хубава новина. Ами най-накрая. Беше му времето да ви пратят при такъв. Дано имаш с какво да се похвалиш като се върнете от прегледа . За цветната снимка - и аз съм правила и не беше болка за умиране. Имай в предвид обаче, че може да имаш кървене след снимката, което до часове отшумява. Аз това не го знаех и не бях подготвена (с принадлежности), затова и ти казвам да имаш едно на ум

За Цветната снимка е много индивидуално, настрой се положително, че няма да има проблеми и ще мине по-леко, поне няма да си психирана Вземи си обезболяващи за всеки случай за след ЦС и превръзки.А и мъжът да е с теб, да имаш подкрепа.

Успех!

Много ви благодаря за подкрепата милички...
какво ли щях да правя без вас 
не ме е страх от болката след като всичко свърши, а от мисълта за това, което ще правят с тези неща които ще бъркат и от това дали ще бъда достатъчно спокойна и неподвижна. Подготвила съм се психически за болки, каквито и да са те. В крайна сметка родилните болки няма да са по малки, така че се опитвам да се успокоявам с това 
Важното е всичко да е на ред и всичко това да е просто крачка към крайната ни сладка цел 

Прегръщам ви много силно и ви благодаря че ви има 

Момичета, приемате ли нови попълнения? ) Записвам се при вас, че хем съм за тук - опитваме за второ бебче, хем сватба гласим )

Момичета, включвам се и аз било то и няколко дена след сватбата 

При нас опитите започнаха, но се породи и едно съмнение. Тъй като имам секцио преди три месеца (бях бременна в началото на 6 месец), от една страна малко избързахме преди да отида на един преглед ей така за всеки случай. От друга се чудя дали да правя тест да знам с каква цел отивам на лекар. Пък този тест ако ще трябва да го чакаме в края на месеца да отчита резултата, ми се струва загуба на време. Та сега разни такива мисли ни се лутат из главите. И за пореден път ме хващат бесните, че не мога да намеря специалисти, които да ми помогнат, а се лутам по форуми и черпя от опита на други жени.

Alichka аз мисля, че трябва да се изчака  не знам колко, знам, че за аборт е 6 месеца, а за секцио мисля, че е една година, би трябвало да ти кажат лекарите, които са го правили. От кой град си? Може би ще можем да ти помогнем

Най-странното беше, че ми казаха 3-4 месеца. Знам, че секциото ми е минало без усложнения, но при мен се наложи след това и кръвопреливане, заради кръвоизлива, който бях получила. Така или иначе евентуално бих ходила при лекаря, който ми следеше бременността, а и той присъстваше на операцията. Просто объркването ми е огромно, защото от всякъде получавах различна информация. Подразбрах, че имало значение и как е правен вътрешният разрез, но аз не знам дали е вертикален или хоризонтален. Поне не го пишеше в епикризата. Ако е като външният - лесно.
Май като гледам ще се ходи по лекари, но се чудя дали да чакам да проверявам с тест, или тези дни да ходя, пък каквото стане. 
Иначе съм от Пловдив.

Alichka, ако сте творили в началото на цикъла ти, вероятността да имате резултат сега е много, много малка. Ако се притесняваш, по-добре минете в режим предпазване за малко, докато си изясните нещата.

Дори и да отидеш на лекар няма какво да видят толкова рано

Аз лично знам, че след секцио е добре, да се изчака 2 години, за да зарастне добре стената на матката, но лекарите извършили тази интервенция би трябвало да отговорят на всичките ти въпроси.

Благодаря ви за мненията и подкрепата!  За съжаление понякога трябва да се чака въпреки, че желание за деца има!

Така и не можах да намеря организация в България, която да ми помогне с физическите и психически проблеми след загубата на детето ни 

В България като цяло липсват доста организации. Аз лично не знам как може да се помогне на човек загубел дате! В смисъл - какво да му кажеш или покажеш? На едната ми съквартирантка и се беше случило в 6ти месец, че след това и мъжа и я зарязал! Как да я успокоиш?
На никой не пожелавам такава съдба!

За мен лично най-голямото успокоение е, че мъжът ми остана твърдо до мен и напук на неговата болка той беше и продължава да е силният! Другата ми утеха е, че получих невероятни грижи от лекарите! Не съм очаквала, че в държавна болница мога да получа това внимание, грижи и борба за живот до последно! Дори лекарите, акушерките и санитарките играха ролята на социални работници, което изобщо не им е задължение. Социален работник не видях. Не знам какви са им задълженията, но със сигурност не са да се занимават с такива като мен. Дори тук не виждам подобна тема (извинявам се, ако все пак има такава)

И аз съм се насочила към държавна болница за раждане! Частните много ги хвалят, но като има някакво усложнение и те пращат в държавната, така че поне да се на място, а не да те разнасят като чувал наляво и надясно.
Alichka надявам се скоро да си имате детенце и да ви е живо и здраво!

Мили момичета, аз за известно време ще напусна темата,за съжаление 
След втория аборт си направих изследвания, откриха ми инсулинова резистентност. Сега така или иначе ще трябва да се пазим поне 6м....
Ще се радвам да ми стискате палци всичко да се развива по най-добрия възможен начин, а аз ще пиша,когато отново можем да се включим тук в тази прекрасна тема.
Изпращам най-положителните си мисли за всяка от вас, не ми се сърдете,че не ви споменавам поименно, чета всеки ден какво се случва тук...
Заредена съм положително и вярвам,че всяко нещо има причина...За мен това е повод да си обърна внимание, да се храня здравословно и да спортувам. Вярвам,че ще дойде пак и нашето време да тръпнем в очакване на онези прекрасни 2 чертички.
Целувки и прегръдки и много силно стиснати палчета да заваря само нови хора тук, когато се запиша пак 

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 17.10.2012 17:50

Мили момичета, аз за известно време ще напусна темата,за съжаление 
След втория аборт си направих изследвания, откриха ми инсулинова резистентност. Сега така или иначе ще трябва да се пазим поне 6м....
Ще се радвам да ми стискате палци всичко да се развива по най-добрия възможен начин, а аз ще пиша,когато отново можем да се включим тук в тази прекрасна тема.
Изпращам най-положителните си мисли за всяка от вас, не ми се сърдете,че не ви споменавам поименно, чета всеки ден какво се случва тук...
Заредена съм положително и вярвам,че всяко нещо има причина...За мен това е повод да си обърна внимание, да се храня здравословно и да спортувам. Вярвам,че ще дойде пак и нашето време да тръпнем в очакване на онези прекрасни 2 чертички.
Целувки и прегръдки и много силно стиснати палчета да заваря само нови хора тук, когато се запиша пак   

бебче, стискам ти палци и се радвам че гледаш позитивно-здравето е нещо важно и е хубаво да си го отглеждаме добре. А и най -хубавото е че ти вече си имаш едно съкровище!