Ами явно не е последната щом мен ме вълнува, повече от други. Или според теб аз не съм човек и нямам право на притеснения. Само защото не е общоприет проблем, не значи че не е.
Всеки си има проблеми и притеснения покрай бебеправенето и не смятам, че трябва да омаловажаваш моето.

Не го омаловажавам ,просто мястото му не е тук.Има си друга тема ,можеш да си задаваш въпросите там.Освен това имай уважение към труда на модератора и се насочи към съответната тема ,а не изпадай в сантименталности на неподходящо място.

Punk_girl, аз съм на финала вече, т.е. в средата на 9-ти месец и до момента съм качила 12-13 кг., което е супер, защото съм качила само на корем. Искам да ти кажа, че корема е най-малкото нещо, което ще ти създава трудности един ден. На мен специално изобщо не ми пречи и съм свикнала с него. Навеждам се, сгъвам се, може би не както преди, но го правя в някаква степен. Нямам идея при жените качили повече килограми как е. Така, че всичко е много индивидуално. Може би единствения проблем е при спането, защото се спи с възглавници, но аз пак го приемам за нормално! Пожелавам ти лесно забременяване и да нямаш другите съпътстващи проблеми като гадене, повръщане, киселини, контракции, скъсяване на шийката и отваряне на вътрешния й отвор, наличие на бактерии, запек и прочие неща, които вярвай ми са доооста неприятни. Само за сравнение ще ти кажа, че аз благодарение именно на киселини, вече трети ден не си намирам място и не съм спала, като парцал съм и усещането е ужасно
Така, че наистина това е най-малкия проблем

Ако се запитатае каква е вероятноста да не забременея, каква е верояноста да нямам деца, а да искам, последното нещо за което ще мислие е корема и килограмите.Всичко за което говорите е чиста меркантилност, кила се свалят, корем се прибира, има и операции.Важното е да забременееш, да износиш здраво и да родиш живо бебе!

Сестра ми по време на цялата бременност си ядеше каквото и падне, никога не се е хранила здравословно и пак качи само 7 кг... късметлийка ... аз също съм мислила за килограмите, но като родиш едва ли ти пука вече колко си качила и т.н. при вида на малкото създание.
Ние няма да правим бебе веднага след сватбата. Ще изчакаме още една година. И честно - плаши ме само раждането....
Успех на всички! Дано всички по - бързо излезнете от тук!

Поредната простотия...Явно стана практика във всички теми да се пише за кила!
Мисля че, дай Боже да ми се случи един ден, това ще е последното нещо, за което ще мисля.

Момичета кокичетааааааа... 
най после си имам така труднодостъпния прогестерон.
Казва се  Progeffik 200...не знам дали е познат в бг. От 23тия ден на цикъла до 27мия ще слагам по едно сутрин и едно вечер. Хваща ме точно по време на почивка хахаха...късметлийка, но каквото това.
Доки ми изписа и едни други - прахчета Ovusitol и тях ще пия по едно на ден. Съдържат инозитол и фолиева и били мн хубави за регулиране на хормони, цикъл, за благоприятстване на яйцеклетките и фертилността 
Ако пък лелката реши да дойде все пак този месец, започваме на 5-ти ден за 5 дни Omifin за стимулиране на ову .

Веднага ми изникват и две питанки 
1. Сега като пия и други витамини с фолиева киселина 400мг и тези прахчета също имат фолиева киселина 200мг, да не взема да се предозирам нещо. Забравих да питам доки 

2. Понеже милото на 5-ти август заминава, и ако ми дойде нормално без да закъснява, тогава ще ми е около 14ти ден. Два месеца по ред ову ми е на 14ти ден, ама по миналия беше на 23ти, преди това на 16-ти 19ти. Та какво ще стане ако пия стимулантите а се окаже че ову настъпи по късно и милото вече го няма  и не можем да се обичаме в тези дни 

Иййй много съм щастлива. 

punk_girl123 от колко време правите опити за бебе  предполагам от скоро, понеже като минат 3 години , че при някои момичет и много повече,  и нямаш никакви резултати...да те видим тогава корема ли ще ти е най големия проблем. Мен дето толкова ме притесняваше преди да не напълнея, за 3 те години бебеправене качих 15кг а не искам да си представям като забременея, но в един момент това така ми остана маловажно , че си нямаш на идея 

Права си че е от скоро и то даже не сериозни опити а просто не се пазим и чакаме да стане. Но като почнат сериозните опити ако не стане до 1 година мисля да пробвам инвитро. С възрастта мисля, че шансовете намаляват а и винаги съм искала близнаци!

Изпаднах в чуденка - каква е разликата между сериозни опити и непазене?

Цитат на: punk_girl123 в 12.07.2012 08:41

Но като почнат сериозните опити ако не стане до 1 година мисля да пробвам инвитро.

Звучиш не сериозно, за да се стигне до ин витро трябва да се открие проблема в мъжът или жената.Само 5% от двойките с репродуктивни проблеми достигат до ин витро, а при останалите след лечение се достига до забременяване.Ин витрото не е мода, това е начин да имаш желаното дете.И като толкова те е страх от килата не ти го препоръчвам от стимулацията с хормони се напълнява.

Цитат на: kiwi в 12.07.2012 08:51

Изпаднах в чуденка - каква е разликата между сериозни опити и непазене?

Това е същото като упорито работене по въпроса, човек ще каже, че го правят с опрян пистолет в главата.

По думите на познати минали по този път, сериозни опити са да следиш овулация с някакви тестове,  да правиш секс в определени дни по график и други такива неща. Пък ние поне не правим нищо такова. Аз единствено си следя кога трябва да ми дойде, за да знам ако закъснее.
Маги аз познавам двойка, която се подложи на инвитро след един месец неуспешни опити и стана от първия път. Така че си е индивидуално според мен. А за това с напълняването не съм съгласна, една комшийка даже по време на бременността не качи много и беше инвитро.

Цитат на: магито в 12.07.2012 08:52

Това е същото като упорито работене по въпроса, човек ще каже, че го правят с опрян пистолет в главата.

Маги, оправи ми деня Смях се с глас като си го представих Поне вече знам, че ние не работим серизно.

Моето мнение е че има голяма разлика между пазене и сериозно опити, непазенете е да правите секс, когато ви се иска, беа да следите овулация. А сериозни опити значи, че първо се установява кога точно е овулацията и се прави секс в тези дни, но понеже не всеки месец се ходи на фоликуметрия примерно това означава да се прави секс всеки ден поне 5 дена  около предполагаемата дата на овулация. при хора, при които това продължава година-две може да се окаже в един момент сериозен психологически момент, да знаеш, че трябва да правиш секс по задължение определен брой дни и то всеки ден, колкото и да е приятно по принцип правенето на секс, може да се окаже не толкова приятно.

Пънк, моля те само не ми обяснявай, как познаваш, видяла си, знаеш.Ние правим опити(хахаха) от 4 години.Минала съм през една чиста т.е. без стимулация инсеминация и през едно ин витро на естествен цикъл.Ако не от хормоналните инжекции то от хапчетата след ин витрото жените напълняват.Да има и изключения, но са рядкост.Колкото до твоите познати дето след месец опити са отишли на ин витро, лигльовци, това ще кажа аз, а и повечето хора с репродуктивни проблеми.Хора с пари, който си мислят, че ин витрото е мода това са тези твои познати.

Киви, радвам се Но винаги съм се чудела на тези изрази

Румяна, след шестия месец опити опитах да следим овулация.Е отказах се на третия месец.Обичам мъжът си и не искам бебето и секса да са точката в която да имаме скандали.Една жена винаги може да направи така че мъжът и да е леко заблуден, относно секс, овулация и т.н.Но психически се натоварва тя самата.Аз винаги съм препоръчвала ако психически не се чувствате добре да пропуснете тестовете или мерене на БТ, считаш овулация от 12-16 ден и правите по-често секс и това е.Най-сигурения начин е наистина фоликуметрията, но и за там се иска яка психика.

Румяна, на теб късмет ти пожелавам

Маги, респект. Трябва да си много силна, за да запазиш баланса между желанието за бебе и спокойствието. Предполагам само колко е трудно.

Аз искам да ви попитам друго - как се справяте с евентуалните разболявания докато правите опити. Може да ви прозвучи наивно, но аз се страхувам да не навредя на евентуалното бебе преди дори да съм разбрала, че то вече е там.

Имах следната ситуация - бях извън страната, на път, без опция да се видя с лекар, с остра инфекция и трябваше да избера какво да правя - никога преди не съм пила с такъв страх лекарства (за температурата). Пруи първа възможност бях на лекар, за сега нищо не правим, още правя контролни изследвания. И все пак, какво се случва с бебето ако се наложи да пиете антибиотик и трябва да изберете между себе си и бебето?

На теория е лесно - природата винаги избира да запази майката. Но на практика - ако майката трябва да избере?