Точно това имам в предвид което пише Румяна.когато започнахме опитите за бебе, аз бях на 27, сега съм на 31 и бебе още няма.Това са 4 години в изследвания, опити и т.н.загубихме време, защото не можах да обедя мъжът ми да си направи СГ толкова бързо колкото аз исках, много го жалих в началото, е нещата се промениха, но и ние много неща научихме.Мен също ме натоварваха тестовете за Ову, беше някакъв ужас, а и имах проблеми с щитовидната от там овулацията ми беше много зле и имах няколко месеца без да отчетата овулация тези тестове и така се бях психирала, беше ужасно.За това чичо Доктор, това е истината.

И ние ако имахме специалист на среща, нямаше да загубим 3 години в напразни опити, за да ме гледа миналия ден гиеколога ми и да се вайка че наистина от някъде идва. Човека ми пусна какви ли не изследвания , които са му по силите, но причината се крие някъде другаде и може да е някаква малка тъпотия, но трябва да се открие. И ако беше направено необходимото още преди години, най вероятно нямаше да имам 3 аборта зад гърба си и 3 загубени години.
Личния ми лекър пък ми беше казал, че още съм много млада и съм имала толкова много време да забременея    то така...ама при положение че го искам, кой е той да решава дали ми е рано или не...но...както и да е.

Относно мерене на БТ и тестове за ову, всеки си решава сам. За мен колкото натоварват те толкова и фоликулометрия  натоварва. Пак като знаеш че наближава ову или че е настъпила се психясваш да не изпуснеш момента, че трябва да правиш секс и стреса идва горе долу същия.

Здравейте, момичета! И аз се присъединявам към клуба на бебеправещите, макар и с малко закъснение. Ние с милото работим по въпроса от септември миналата година. Надявам се и аз в някакъв момент да видя така желаните 2 чертички. Пожелавам на всички момичета в темата по-бързо да излязат от нея

Здравейте момичета!Записвам се в темата и пожелавам на всички скоро да я напуснат!До сега само ви четях , но реших да се включа!С мъжа ми правим опити от 2.5 години....за сега неуспешни На 05.07 ми правиха цветна снимка на тръбите.....за радост ....проходими! Гинеколожката ми каза че след цветна снимка шансовете за забременяване са по-големи, но този месец да го отпиша (незнам защо), и че като ми дойде цикъла на 9-ти ден започваме фоликулометрия! Трябваше да ми дойде на 27.07 ....но не ми дойде....изчаках 5 дена закъснение и си направих кръвен тест(отрицателен!но така и не ми идваше.....на 17,08 отидох при гинеколожката и тя каза че всичко е наред ....няма проблем и че нямам задържана яйцеклетка....нямам кисти ....и бременност не вижда. Накара ме да изчакам до 27,08 да види дали ще ми дойде цикъла.....е не ми дойде.....и сега ме накара да пия три дена дуфастон 3х1!днес ми беше последният ден на прием! От утре чакам лелката.....Моля дайте ми съвет! Случвало ли се е на някоя от вас! Ще полудея....така се надявах че може да е станало чудото ....и този отрицателен тест ме свали на земята....Притеснявам се от това закъснение (33 дена) дали не е нещо сериозно !да потърся ли второ мнение от друг лекар?Моля ви за мнение!!!Благодаря!!!

Направете спермограма в КЛИНИКА ПО СТЕРИЛИТЕТ, не в обикновенна лаборатория, от това се започва.След това пуснете хормони при теб.За 2.5г опити и нищо насреща ориентирайте се към специализирана клиника, един обикновен гинеколог най-много да ви забави още повече.

Xana според мен няма причина да се притесняваш, първо закъснението не е голямо, второ си била на лекар и тя е казала, че няма проблем, така че просто изчакай. По принцип, аз като съм писла Дуфастон,винаги ми закъсняваше, обикновено няколко дена след приключване на приема трябва да ти дойде-3-4 дена.На много момичета им се случва да им закъснее и не винаги може да се каже защо е така.

Xana, и на мен ми закъсня този месец неизвестно защо. И аз се надявах да е станало радостното събитие, но нямаше вищо. И аз ходих няколко пъти на гинеколог. Е, накрая ми дойде, даже мина. Просто изчакай още няколко дни. Но момичетата са прави да се насочите към специализирана клиника.

Благодаря ви момичета ! правили сме две спермограми.....Селена Пловдив и КИРМ Плевен! Всичко е оки, и хормонални имаме ....пак е оки....ама нестава! Мажът ми има хроничен простатит и доки каза че най - вероятно това бил проблема....направо вече незнам какво да мисля! схемата беше на мен да ми дойде, след което да започне няква стимулация на мъжа ми и мен да ме следят от 9-ти ден ....и така 2 месеца , ако няма резултат - инсеминация.......а сега това закъснение ме дърпа един месец назад Благодаря ви пак за мненията , хубаво е когато можеш да чуеш някой който разбира за какво говориш!

Xana щом сте направили това досега, супер, не мисли, че това те дърпа назад, не си загубила месец, спокойно с притеснения нещата няма да станат. Започнали сте нещо, така, че давайте.

Щом сте тргнали по пътя отказване няма.Месеци се пропудкат, заради кисти или забавяне на цикъл не е фатално спокойно.Аз лично на СГ от ИРМ Плевен не бих вярвала.Ако има хроничен простатит правили ли сте допълнителни изследвания на еякулата за бактерии и т.н. освен спермограмите?При теб щитовидна жлеза, освен всички други хормони проверявана ли е?Каква стимулация на мъжът ти ще правят?

За съжаление ние също сме в графата неизяснен стерилитет вече 4 години.

Здравейте момичета!
Аз не пиша от много време но на момичетата, които са загубили бебчетата си искам да кажа никога да не се отчайват! Аз загубих моето първо бебче по много мъчителен начин, беше  мисед, в 11 седмица си отивам на преглед и се оказва че е спряло сърчицето... много много тежко ми беше, правиха ми кюртаж като изкарах 1 нощ със контракции като за раждане...Казаха ми да изчакаме 6 месеца.
Сега си имам две прекрасни дечица... просто се случва. Лекарката тогава ми каза това е естествен подбор... по добре сега отколкото после да се роди с увреждания.
Целувки и кураж!

Хana, това, което казваш "сега сме един месец назад", разбирам те, защото този месец и аз така се чувствах. Обаче, това не е състезание. Ние бързаме, бързаме, искаме по-скоро да се случи, а биологията когато ще твори, не понася насилие и пришпорване. Имах тази интуиция да не бързам, да се успокоя максимално. Това не означава да не правите нищо. Това, което ти казвам, е много трудно да се направи, лесно е да се каже. Но трябва да се овладеем.

Момичета стискам палчета на всички. Аз бях дълго време в темата , някъде година и половина. Влязох просто , за да ви вдъхна кураж и да ви кажа , че чудеса се случват , както се случи и нашето. Преминахме какви ли не изследвания с мъжа ми , при мен определено имаше проблеми хормонални и накрая съм забременяла направо незнайно как с много висок ТСХ и дори прогестерона ми беше бая нисък и веднага като хванахме нещата всичко се оправи. Преди това ми казваха лекарите , че с това ТСХ едва ли ще забременея или дори да стане ще направя аборт. Вече съм на финала на 5ти месец и бебока на пук на всичко расте без никога за нищо да ме е притеснявал. Просто дар от Бога направо. Както виждате има и случаи като моя , когато всичко е срещу теб , но въпреки това се случват нещата.

Розичке, много се радвам за теб! Лека бременност до края!

Искам да споделя и едно мое разбиране, което може би други няма да го споделят, но когато ние се опитваме да имаме дете, една Душа трябва да дойде, за да се случи това. А не всеки момент е подходящ за задачите на душата и понякога се налага да чакаме и двете страни. Затова съм се въоръжила с търпение и си казвам "ще стане когато трябва"

red_roses , леко бременеене ти пожелавам! 
DaBulka , наистина за всяко нещо си има определено време и място то да се случи. Но трудното е когато душата иска, а тялото не може....... Имам чудесна матка, проходими тръби и никаква овулация  и сега след сватбата продължаваме с одисеята по моето забременяване....