12.09.2012 10:21
При всеки причините за неуспех са различни , при едни оказва влияние възрастта , при други стреса , а трети имат доста сериозни здравословни проблеми.За жалост младото поколение е доста болно, поне аз съм останала с такова впечатление(като не визирам само безплодие).
punk_girl123 не знам дали ще съм полезна на някого , но ще опиша нашият път до тук на кратко.Започнахме опити октомври 2010г(аз бях на 24г, мъжът ми на 30г), първите няколко месеца не си го слагах толкова , защото не съм си въобразявала че ще стане веднага.Когато обаче вече 4-5месеца не ставаше ,започнах да се замислям за изследвания на хормони , защото преди години имах малко проблеми с тях.Бях твърдо решила че проблема е там.Отидох на лекар като директно исках това , обясних как стоят нещата , не ми отказаха въпреки краткия период на опити.Обаче за мое учудване всичко беше по добре дори от когато пиех лекарства.След СГ на мъжът ми (дори и в обикновена лаборатория) се установи проблем при него.Почна едно ходене по доктори , пиене на лекарства и т.н.После решихме да направим малко почивка , докато след една СГ с отчайващи резултати не решихме да се обърнем към специалист(отново беше правена в обикновена лаборатория).Отидохме продължихме с изследванията .Казаха ни че сме за инсеминация , но да опитаме след ЦС няколко месеца и тогава да преминем към нея.Така и направихме и ето ни тук чакаме резултата от първата инсеминация , силно се надявам да е положителен , въпреки че може би с времето човек се научава и да не се надява прекалено.Вярно е че минаваш през много фази ,всяка една развръзка , независимо дали ни връща назад или е крачка напред , ни прави по силни дори и да не го осъзнаваме в даденият момент.Нямам аборти , нито планувани, нито не.Надявам се и никога да ги нямам .Пожелавам си на себе си и на всички борещи се с това в най скоро време да изгрее слънце и на тяхната улица и много скоро да гушкат по едни здрави бебоци.
punk_girl123 не знам дали ще съм полезна на някого , но ще опиша нашият път до тук на кратко.Започнахме опити октомври 2010г(аз бях на 24г, мъжът ми на 30г), първите няколко месеца не си го слагах толкова , защото не съм си въобразявала че ще стане веднага.Когато обаче вече 4-5месеца не ставаше ,започнах да се замислям за изследвания на хормони , защото преди години имах малко проблеми с тях.Бях твърдо решила че проблема е там.Отидох на лекар като директно исках това , обясних как стоят нещата , не ми отказаха въпреки краткия период на опити.Обаче за мое учудване всичко беше по добре дори от когато пиех лекарства.След СГ на мъжът ми (дори и в обикновена лаборатория) се установи проблем при него.Почна едно ходене по доктори , пиене на лекарства и т.н.После решихме да направим малко почивка , докато след една СГ с отчайващи резултати не решихме да се обърнем към специалист(отново беше правена в обикновена лаборатория).Отидохме продължихме с изследванията .Казаха ни че сме за инсеминация , но да опитаме след ЦС няколко месеца и тогава да преминем към нея.Така и направихме и ето ни тук чакаме резултата от първата инсеминация , силно се надявам да е положителен , въпреки че може би с времето човек се научава и да не се надява прекалено.Вярно е че минаваш през много фази ,всяка една развръзка , независимо дали ни връща назад или е крачка напред , ни прави по силни дори и да не го осъзнаваме в даденият момент.Нямам аборти , нито планувани, нито не.Надявам се и никога да ги нямам .Пожелавам си на себе си и на всички борещи се с това в най скоро време да изгрее слънце и на тяхната улица и много скоро да гушкат по едни здрави бебоци.


