Откакто времето стана хубаво ходим почти всеки ден заедно до пазара.
Изглежда му доставя удоволствие и да готвим заедно, когато няма мач или нещо такова по телевизията.

Така ми се иска всичко да потръгне както си мечтая...

блъди мери,не искам да ти разбивам мечтите,но не винаги всичко е както си мечтаем , казвам ти го откровено и искрено, и аз 1вите 3 години бях на пиедестал и бях като кралица, сега не че не съм такава,но близо 5 годишна връзка и след вс преживяно,човека трябва да се грижи за семейство,а не да се чуди как да ме впечатлява и да ми сваля звезди с течение на времето нещата стават по различни,

Аз само не разбирам Петя, защо постоянно трябва да си толкова негативна, защо трябва да изказваш някаква реалност обобщаваща, която всъщност изобщо не е всеважащата истина? Какво значи да си царица? Аз да ти кажа имам вече 7 годишна връзка с моя приятел, любовта и съжителството ни не са се променили ни най-малко от първия ден, напротив станали са ПО-силни и емоционални. Изненадите от страна на мъжа ми и моите към него не само че не са спрели, а са станали още по вълнуващи и в "десятката" тъй като се познаваме и след 7 години знаем ТОЧНО какво е нещото, което ще трогне и зарадва другия. За мен една връзка трябва да се поддържа и ТО ОТ ДВАМАТА! Така тя остава интересна, небитова и не по навик. Що се отнася до това кой какво прави вкъщи, при нас нещата с годините, опита и опознаването ни ставаха и стават все по правилно и честно разпределени, пак по същата причина, че се познаваме по добре и нагаждаме един на друг по-добре. В този ред на мисли Bloody-Marry, мога да те успокоя, че всичко може да бъде като в мечтите ти, за това са нужни обаче усилията на двама ви! Лично моя опит след 7 годишна връзка е: любовта побеждава всичко, убива битовизма и преодолява проблемите, т.е. всичко е като в мечтите ми от малко момименце, дори по-прекрасно, не спирайте да мечтаете момичета 

Мрявка, няма да коментирам поста на Петя, за да не навлизаме в излишни спорове, въпреки че съм съгласна с теб. А за отношението и разпределението на задълженията искам да кажа че след 6 годишна връзка нещата между нас толкова са се напаснали и всеки си има неговия кръг от такива, въпреки че много често той поема и моята част (например тази седмица той си беше вкъщи и не съм измила една чиния, не съм сложа масата, сготвила или дори извела кучето)
Аз също искам да кажа, че нещата могат да бъдат като в приказките. На много хора може да им се стори пресилено, но не е така. Има моменти в които в очите му виждам толкова обожание, и моменти в които само като го погледна и пеперудите в стомаха ми се появяват. Е не липсват и битовизмите, но усетим ли че ни заливат такива бързаме да оправим нещата. И за да на се отклонявам от темата, Bloody_Мarry от самото начало е хубаво да си разпределите задълженията и най-вече да сте откровени един с друг, а не да се мълчи в името на другия. Това не оправя нещата, а само те кара да трупаш излишно напрежение спрямо човека до теб и в един момент то ще ескалира, а връщане назад трудно има.

Извинявам се за дългия пост, нещо ми дойде музата 

Цитат на: Мрявка в 26.05.2013 10:15

Лично моя опит след 7 годишна връзка е: любовта побеждава всичко, убива битовизма и преодолява проблемите, т.е. всичко е като в мечтите ми от малко момименце, дори по-прекрасно, не спирайте да мечтаете момичета 

Много се радвам когато чета такива неща, ама наистина! Старая се да го разбирам и да му показвам какво чуствам и мисля, че се получава. Все още сме в началото на връзката ни, но той е толкова мил... 
Вчера дори направи вечеря, докато бях на гости на мама за малко.

Цитат на: tsve4e в 26.05.2013 10:48

Bloody_Мarry от самото начало е хубаво да си разпределите задълженията и най-вече да сте откровени един с друг, а не да се мълчи в името на другия.

Аз пък ти благодаря за дългия пост, защото тъкмо това, което цитирах ми е много трудно.
Толкова го обичам и така искам да е щастлив, че май премълчавам повече от нужното, но си мисля че поне не са важни неща. Сигурно ще ми се смеете, но вчера ми стана малко криво, че гледахме Железният човек 3, вместо Великият Гетсби, например... 

Хах.. едвам го карам да помогне с нещо..  Той мъжките неща си ги прави,а аз домакинствам. Така ни е добре. 

Здравейте момичета, аз искам да ви попитам как да се справя с мъж, който цял живот е живял с 3 жени (майка му, сестра му и баба му) и му е изградена представата, че чистене, готвене, гладене, миене, подреждане.. всичко свързано с домакинството  е задължение на жената, а мъжа ако искал щял от време на време да помага малко с нещо, на всичкото отгоре майка му го подкрепя и налива масло в огъня, че наистина било така. Е по нейното време може и така да е било, но аз не съм съгласна да взимам нейните функции, няма да го осиновявам все пак. 

Много ще ти е трудно да промениш навиците на един мъж. Ако е научен нищо да не прави, не виждам как ще го накараш да прави нещо, а дори да го прави няма да го направи като хората и пак ще му се ядосваш. Общо взето или приемаш положението или ще си имаш постоянно ядове. Моят - нещата, които майка му го е научила ги прави и нищо повече общо взето, освен ако не му се напомня по 100 пъти, така след известно време се научава, обаче са супер много нерви.

Общо взето аз съм си поела домакинските задължения,а той се занимава с ремонтни дейности и по-мъжки неща.Винаги се е опитвал да помогне,но просто не си ли го свърша сама,не е добре направено.А да ми се мота в кухнята-абсурд!Много се изнервям,обичам сама да си върша нещата и да си ги изпипам.А и от известно време не работя,така че смятам,че е правилно.

Откакто живеем заедно,някак си негласно задълженията се разпределиха.За мое голяма радост мъжа ми чисти всякa седмица тоалетната и банята,каза че не иска да се тровя с препарати,и основно това ще е неговото задължение.Разбира се,се радвам за това негово решение.А
В кухнята е 50 на 50 ,и двамата готвим,аз предимно манджите,той предимно рибата и месото

Преди да се съберем с мъжа ми аз бях перфекционистка и до голяма степен егоистка в домакинството на родителите ми. От 16 годишна аз започнах да готвя, чистя и т.н Майка ми работеше, сестра ми беше малка. И така години наред, аз бях свикнала, първо да става какво аз кажа на тази територия, второ да не давам на никой да се меси. Събрахме се с мъжа ми, и аз започнах да се дразня, когато прояви самоинициатива. В един момент обаче си казах "ЗАЩО НЕ???" Щом има мерак да пусне прахосмукачка, да изме пода ( а той наистина блести след него), да измие чиниите, да смени чаршафите, да пусне пералня или а простре дрехите... няма нищо лошо да го направи. И така аз установих , че той си е добре възпитан мъж. Да има кусури, защото в тях готвят доста пържено, тежко, даже препържено. Аз съм фен на по - леките неща. И там имаме спорове, кое как да се сготви. Въпреки това, моя съвет е да дадем на мъжа свобода да покаже какво може и да помага. 

Докато живеехме в Бг и работехме и двамата по 12-13 часа си разпределяхме домакинската работа.. Сега като през повечето време съм в къщи, си оправям всичко аз.. ММ цял ден работи и няма как като се прибере да го карам да върши нещо.. Дори когато той е почивка, го оставям да си почива и да се глези.. Ако не се чувствам добре, оставям всичко за другия ден и така..

Аз прекарвам повече време у дома и чистенето, готвенето се падат на мен. Това не ми тежи, още повече, че след това събирам овациите за манджите си  Но мразя да мия чинии - та това пое той. Допълваме се