Ние пък някак негласно сме си разпределили нещата...например само аз мия чинии, милото много мрази (казва, че ако е сам ще си взема за еднократна употреба  ), аз пък никога не простирам, само той...той хвърля коша; и двамата се изявяваме в кухнята, но повече аз...
по-често аз чистя, по-често той пуска пералнята, аз сервирам масата, обаче той я вдига после...
и така

при нас аз готвя, чистя баните и бърша прах, пускам пералнята и гладя (защото обожавам да гладя!!!! , а той мие подовете, колите и поправя разни неща, а също и прозорците са негово задължение. Чиниите и боклука се редуваме. Искам да ви кажа обаче, че ние вече от 1 година живеем заедно и в началото той не искаше да прави нищо, така че се гордея с моята дресировка

Ние нямаме точно регламентирани задължения , общо взето се редуваме , когато аз съм изморена ТОЙ , или обратното 

Ние нямахме проблеми с това и сега сме си разделили задълженията почти наравно. Той си е научен на всички домакински дейности и ми помага Само с миенето на чиниите се скатава малко, но кой ли обича да го прави 

Само така момичета, колкото по-рано си ги "възпитаме" да ни помагат толкова по-добре. Че след това ни идваа на нагорно  И аз нямам проблем с милото, когато трябва винаги помага 

Аз искам да похваля мъжа си, че винаги много ми е помагал, но откакто забременях се старае още повече да прави повечето неща той, за да не се натоварвам аз!  Незнам какво щях да правя без него - наистина страшно много ми помага и то без да съм го карала да го прави, а сам изявява желание!  Дори ми става съвестно понякога, защто много често му правя забележки за глупости, а той милия толкова се старае за всичко 

Ние не сме се разбирали кой какво ще прави - когато се налага и той мие чинии, и двамата изхвърляме боклука, пак и двамата чистим и т.н.... Хубавото е, че когато се запознахме, той вече отдавна живееше сам и е свикнал да се оправя с тези неща. 

Да кажа и аз за нашия случай. Като се събрахме, изпаднах в шок, трябва да призная  Имах чувството, че милото досега е живял на палатка в гората. Изобщо нямаше съзнание за готвене, чистене, подреждане и нищо не му правеше впечатление. То и аз не съм маниачка на тема чистота и ред, ама имам така една психологическа граница, коят не мога да надскоча  Обаче малко по малко, с много приказки и ежечасно подканяне, сега милото готви, чисти  (абе не съм много сигурна ), подрежда, перче, простира, чинии мие, пазарува... Естествено, налага се в повечето случаи аз да му напомням кога и как да прави всичко това, но все пак има огромен напредък Пак се ядосвам, че ако не му кажа, чиниите може от сутринта до вечерта да стоят в мивката, или пък много се дразня като се прибера да заваря къщата все едно бомба е паднала. Вярно, че като му кажа нещо, го прави, но ако не му кажа, рядко се сеща 

cremcaramel ,направо ме успокои и разсмя. Ние живем заедно от месец и все едно говориш за моя годеник .  наистина до сега все едно и той е бил в гората . Ще направи нещо само ако го " сръчкам".Голям зор и нерви ми струва обаче това.

Е,момичета,така е!Те са мъже и тяхно задължение е да носят парите в къщата.Но понякога и ние имаме нужда от помощ в домакинската работа,нали?Аз много се дразня,когато започна да оправям(имам и още куп неща да върша-простиране,готвене и т.н.) и миличкият да се излагне и да гледа телевизия Побеснявам  и веднага го подсещам-понякога с успех,понякога с караница Абе,че това си е чисто женска работа спор няма,но това не означава,че трябва да им ставаме слуги и чистачки!

Абе не знам аз кое чие задължение е, знам, че искам да ми е хубаво вкъщи. Също така знам, че работя колкото него и изкарвам колкото него, даже повече, ако трябва да сме точни, ама не снме заедно, за да правим сметки... та смятам, че и двамата трябва да допринасят за домашния уют и въобще не смятам да възприемам ролята на обслужващ персонал. Пак добре, че сега живеем в малко жилище, ама като се преместим (и забогатеем респективно, хехе съвсем сериозно се замислям да взема някой да чисти вкъщи два пъти седмично за по два часа примерно, и да има мир и любов 

И аз съм много доволна от милото, помага ми във всичко. Откакто живеем заедно (а и от преди това) почти не съм мила чинии, той оправя и леглото, за другите неща ми съдейства винаги, когато го помоля. Но сте прави, че на повечето мъже им трябва някой да ги побутва. А при мен проблемът е, че държа всичко да става по точно определен начин и той милия, нали е мъж, не може да смогне на моя педантизъм и понякога му се карам, че нещо не е точно както аз го искам, а той все пак се е постарал  Но важното, е че си помагаме, даже той доста ме е разглезил заради това 

Аз съм си създала един навик, който мисля, че действа много положително на атмозферата вкъщи и го мотивира да ми помага повече и да поема инициативи. А той е - да бу благодаря за всяко нещо. На някой може да му е смешно, но си мисля, че е важно да се цени труда на другия. Например - "благодаря ти, че си измил чиниите", "благодаря ти, че прибра обувките/изми стъклата/простря" и т.н. Старая се нищо да не остане незабелязано, защото когато пък е пропуснал нещо, със сигурност го забелязвам, и така поне има баланс