08.03.2011 11:26
Цитат на: happy_lady в 08.03.2011 11:15
Не мосли, че има чисти "женски" и "мъжки" задължения. Важно е всеки да се включва и да помага. Но нещата и поират до възпитание, ако родителите са свикнали някой да мързелува и да чака всичко вкъщи да бъде свършено от някой друг, с това трудно можеш да се пребориш..
Така е, особено когато и двамата в двойката работят и практически не може само жената да поема домакинската работа. Аз, примерно, работя от вкъщи (занимавам се с интелектуален труд, нещо като свободна професия) и понякога ми е много трудно да обясня на възлюбения, че съвсем случайно не съм си губила цял ден времето и просто съм уморена да върша и цялата домакинска работа, а тя съвсем не е малко - не се поддържа лесно тристаен апартамент
На тази тема спорим и ме хващат нервите отвреме-навреме, даже се замислям да работя паралелно и някаква друга работа, та дано като не съм вкъщи не смята, че мързелувам по цял ден...


и милото го отнася понякога без вина или майка ми (май върху тях най-често рефлектират настроенията ми), ама те си ме знаят и не ми обръщат внимание в такива моменти , поне като не ми се вързват , после всичко минава и заминава с времето
.(е не съм толкова лошо колкото може би прозвуча , ама като всеки човек и аз си имам изблиците) 
Ние с моя вече може и да се сбием .. Като седне на компютъра и забравя да стане за да свърши нещо и като почна да му се моля: - Айде де само това направи и той почва - Ей сега бе мило само 5 мин ...След половин час аз: - Мило ама нали щеше да слизаш до магазина той: - Ей сега бе мило само да си мина пистата.... и така докато сама не си свърша това с което съм се захванала... И за всичко трябва да му казвам все едно не вижда че трябва да се пусне прахосмукачка или да се измият чиниите ... 
, но все пак хвърля боклука и прави салата 

, но пък ремонтира всичко сам, това компенсира донякъде