Цитат на: cremcaramel в 12.05.2008 12:02

Аз съм си създала един навик, който мисля, че действа много положително на атмозферата вкъщи и го мотивира да ми помага повече и да поема инициативи. А той е - да бу благодаря за всяко нещо. На някой може да му е смешно, но си мисля, че е важно да се цени труда на другия. Например - "благодаря ти, че си измил чиниите", "благодаря ти, че прибра обувките/изми стъклата/простря" и т.н. Старая се нищо да не остане незабелязано, защото когато пък е пропуснал нещо, със сигурност го забелязвам, и така поне има баланс

И аз го правя!!!!! Дори и да си е някое "негово задължение". Помощта и усърдието им трябва да се стимулират 

аз минавам на "инспекция" след него и задължително му казвам - "Справил си се перфектно! Браво"  А вече взе и да ми харесва как ги прави нещата - дали аз свикнах или той се научи не знам

моят мъж ми помага много.ние нямаме точно разпределение на задълженията.и двамата мием чинии пускаме прахосмукачка.когато той е изморен аз поемам инициативата-и обратносамо като готвя не обичам да ми се пречка,той идва и само:какво да ти помогна;дай това да го нарежа ..и такасамо като готвим месо той си се оправя,че мен ме е гнус да пипам-примерно настръхнала кокошка

И ние нямаме конкретно разпределение на функциите. Всеки прави по нещо дори и в кухнята! Така всичко става по-бързо и имаме повече време за почивка после, а и прекарваме по-дълго време заедно по този начин!

и с нас е така..от около два месеца живеем заедно...е, минахме малко през периода " защо да прибирам това" или " забравих да сложа за пране това " , но вече се справяме по-добре...ние живеем с моите родители и брат ми сестра ми, които са по-малки от мен, но сме в къща и за това се решихме на такава крачка - хем моята алергия да се чувства добре на чист въздух, хем да сме си заедно...мога само да похваля Жоро - мъжки се държи при тази ситуация и се справяме добре, дано и занапред да е така иначе специално разпределение няма - помага ми за всичко

Като се замисля...аз само готвя, пускам пералня, простирам и гладя.Доскоро миех и чинии, но не можело то така и се обзаведохме със съдомиялна.Милото чисти - прахосмукачка, миене на прозорците и прах, тупа, има грижата да изхърля боклука, да слага и да вдига масата.Не го пускам в кухнята, че има голяма чупливост, но пък е страшен педант и цял ден може да прекара в шетане 

я побут на темичката... моят мъж много помага вкъщи, голям чистник излезе, а и доста вкусно готви.. всъщност задълженията са ни почти наравно, гледаме да правим каквото можем заедно, така е най-приятно.. ама се случва някой глезунчо да не иска да пипне нищо, но се редуваме в това 

И ние сме се разпределили справедливо. Аз се занимавам основно с готвенето, пране, гладене, бърсане на прах. Съпругът ми пуска прахосмукачка, мие подове, банята, тоалетната, мие чиниите почти всеки ден  хвърля боклука, пазарува.  То май за мен останах по- малкото неща , но такъв си е- гледа да ме отменя за доста неща, за което съм му благодарна.

Ние сме се разделили справедливо. Когато има нещо да се върши взаимно си помагаме. Почти във всяка домакинска работа участват и двамата. Единственото, което не правя аз е да мия прозорците, за което много съм му благодарна

То като се замисля май аз правя всичко, ама той работи много и е разбираемо,иначе ако съм болна или уморена ме отменя

Цитат на: silvanka в 19.11.2008 23:01

То като се замисля май аз правя всичко, ама той работи много и е разбираемо,иначе ако съм болна или уморена ме отменя

Абсолютно същото е и при нас, милото почивен ден няма и всеки ден е кажи-речи по десет-дванайсет часа зает, направо сърце не ми дава да "разпределям" задължения, важното е, че някой път се сеща и ми помага, а като не се сеща и аз припомням, като ми писне 
Но ми е жал да го тормозя като знам колко много работи.
А ако съм много уморена - веднага се заема, а ако не го направи - поне не мрънка, че не съм свършила нищо, за което много си го обичкам.
Миналата седмица като бях болна, абсолютно всичко той вършеше и то самоинициативно  , без да го карам, даже почнал и прането да сгъва, преди като го прибираше и го струпваше на купчина, направо много ме трогна, хем аз почнах да се чувствам по-добре накаря и си лежах вкъщи по цял ден, ама той - не, та не, всичко вършеше сам! 

Така че в други дни и периоди, не ме е яд, че върша повечето неща аз, тъй като знам, че има ли време, сили и възможност или ако аз не съм в състояние - мога да разчитам на него! 

Цитат на: silvanka в 19.11.2008 23:01

То като се замисля май аз правя всичко, ама той работи много и е разбираемо,иначе ако съм болна или уморена ме отменя

Нямам какво да добавя.И ние сме така. 

правим всичко по разпределение и аз изобщо немога да се оплача-той отговаря и мие банята с препарати,фритюрника,фурната и всичко останало като мъжка работа.Ама ние какво ги изкарахме тези мъжееееееее по-перфектни от на книга!!!

Цитат на: silvanka в 19.11.2008 23:01

То като се замисля май аз правя всичко, ама той работи много и е разбираемо,иначе ако съм болна или уморена ме отменя

и ние с моето мъжле сме така

Да се запиша и аз!Тъй като с мъжа ми от скоро живеем сами, нещата при нас за сега стоят така,  няма определени мъжки или женски задължения - всеки се захваща с нещо-чистим, перем, готвим.... правим всичко заедно.Нуждаем се  от почивка и двамата, но къщната работа трябва да бъде свършена и колкото по-бързо се справим, толкова повече време ще имаме време за нас. Така, че двамата се обгрижваме взаимно... Дано нещата продължат и за напред така...