ние се справяме идеално-задълженията са разпределени още преди да се приберем от работа
голям сме екип  .слънцето помага за всичко-нямам грам оплакване(освен бърсането на прах,но това го решихме-прах бърша само аз,и без това след него пак трябва да се мине )

Ххахар ами и аз да си похваля момчето
Много ми помага с всичко чисти, простира, ама мъж за милиони.Само готвенето му куца, но все пак и аз някъде трябва да се развихрям 

Моето мнение, че всеки мъж от майка си е научен да се върви след него - хвърли си фланелката и дънките на стола в спалнята и автоматично след него тя се прибира сама и т.н. В началото като заживяхме заедно с моя приятел, той всичко чакаше на готово. Но сега си го научих и се гордея с него, че всичко може да върши (и не толкова да може, а просто да свикне да го прави, не е голяма философия) - и съдове мие, и прахосмукачка пуска, и готви, и боклука хвърля... Аз не мога да готвя, признавам си, след като заживяхме заедно се наложи да се готви и започнах от малки лесни неща пърженици, но после се оказа, че на него си му идва от вътре и се справя чудесно в кухнята. Сега той ни е готвача (вече 3-та година живеем заедно) и всичко може да прави.
И така - мнението ми е, че не може една жена да върши всичко, трябва да има разделение на задълженията или не разделение, а просто всичко да се върши заедно, за да не се приема като болно място.

В моето семейство,колкото и старомодно да звучи,жените вършат домакинската работа и угаждат на мъжа.Рядко имам спешна нужда от помощ и се чувствам кофти когато го накарам да свърши нещо.Готви само когато иска да покаже колко хубава супа прави,не чисти,но пък  с мъжките неща равен  няма.Само компютъра носим на ремонт,всичко друго сам си прави.

Моят мъж пък във всичко ми помага,поне засега! И в готвене и в подреждане и в почистване и хубавото е, че го прави с желание. Дано така да продължи и занапред

ние с милото си разделяме работата точно на половина - той цапа, разхвърля, мързелува и си разхвърля чорапите където му падне, а аз чистя, готвя, пера и подреждам 
от време на време се отчита с едни пържени картофи  но на мен и това ми стига 

Милото прави кафенцето, а преди като гаджета ми правеше и сандвичи за закуска
Сага помага във всичко, но трябва малко да го подсетя, че ми трябва помощ

Когато се събрахме да живеем заедно нищо не правеше,трябваше да ходя след него и да подреждам.Но след няколко месеца да видиш как се научи и помага.Когато готви трябва след това цял ден да чистиш,но важното е,че се сеща и много ми помага.Надявам се и когато се роди бебето да ми помага.

за съжаление при мен е точно обратното - като тръгнахме не ми даваше да пипна нищо, с течение на времето това се промени
като се пренесе при мен в началото ми помагаше - разбира се и това се оказа намаляваща прогресия.
е сега... почни нищо не попипва, ама да не се повтарям 

При нас също няма разпределение на задачите.Моята свекърва все казваше"..не съм си възпитавала синовете ми да вършат домакинска работа.."
Да ама не.Явно на мойто мъжле все пак му е приятно.Много рядко го карам да ми помага.Единствено не обича да мие вилици и лъжици и в готвенето е гола вода.
Но мие подовете,прозорците,полива ми цветята,простира и най-хубавото,е че той гради-мен хич ме няма.
Така,че не мога да се оплача ПОНЕ ЗА СЕГА
А и общо взето обичам всичко да правим заедно.Дори и простираме заедно.

Не мога да не похваля моя мъж - след сватбата не намирам време ноктите да си изрежа , а за чистене още по - малко, но той милия (понеже има повече свободно време) чисти, готви , пуска пералня... Чак се чувствам неудобно, кото ми събира чорапите от земята . Разбира се и аз правя какавото мога - когато съм си у дома го карам да си почива или просто да ми прави компания докато аз сготвя нещо.

Тук е мястото и аз да похваля моята половинка. Докато си живееше сам вършеше всичката домакинска работа- включително и пране на ръка, но без готвене. От както и аз се нанесох се е поразглезил доста, но продължава да простира всичкото ни базкрайно пране, което много ме радва, защото аз не обичам да простирам.

все пак си мисля че трябва да има някакво разделение на задълженията или поне мъжете да помагат..не може и двамата да ходят на работа и само жената след това вкъщи да се чуди от кой край да подхване домакинската работа хем да ходи на работа и къщата да блести и да е сготвено и т.н. все пак жените не са от камък..не е редно мъжете като си дойдат да питата само какво има за ядене  и да се цопнат пред телевизора без нищо да бутнат...напоследък това все по често започва да се случва а не трябва...това което казах въжи както за жените така и за мъжете...просто трябва да има някакъв баланс все пак никой не е от камък..раздвам се че моя приятел също ми помага във абсолютно всичко

Моичкия беше свикнал, нищо да не прави. Имало женска и мъжка работа.  След като му казах да ми осигурява поне по 3000 на месец и да не ходя на работа, ще съм съгласна. Сега всичко прави простира, чисти с прахосмукачка, хвърля боклука, мие чинии и т.н
Трябва да има баланс в тези неща

Цитат на: mimka25 в 13.11.2009 11:21

Сега всичко прави простира, чисти с прахосмукачка, хвърля боклука, мие чинии и т.н

на милото ти, дай рецептата, това с 3000 няма да помогне, защото той знае, че като стоя в къщи и
Милото ако го видя да простира ще се спукам от
Вчера обаче беше подредил масата (влици, чаши, салфетки, мезетата и питието) и ме чакаше за вечеря