Моят съпруг е много отзивчив винаги,когато поискам помощ.Но мен ме дразни,че не се сеща сам.
Днес докато се потях над печката му подадох сварените яйца и го попитах дали ще ги обели.Освен,че ги обели,ги наряза и довърши готвенето.
От двама ни той глади по-добре,сменя спалното бельо сякаш курс е карал за това.
Боклука и прането са моя работа.
За основното почистване на дома винаги избира прахосмукачката и стирката,като на мен остава почистването на кухнята и банята.
В момента само той работи и се старая да поемам повечето задължения по домакинството.

В къщи задълженията са горе-долу по-равно - в нас също той чисти с прахосмукачката и стирката, аз чистя кухнята и банята, за гладенето - всеки сам се глади сутрин за работа, за готвенето се редуваме или готвим заедно... Не мога да се оплача, но си мисля, че така е справедливо - все пак и двамата работим, дори аз малко повече от него и не е редно задълженията да падат на плещите на един от нас.

След почти четири години брак моето мъжле продължава да ми е пръв помощник.Е,сам рядко се сеща за нещо извънредно ,но аз не се сърдя за това.Напоследък се е научил да мие прозорци много добре ,от което аз съм много щастлива зашото ми отпадна още едно ужасно задължение 

И при нас миенето на прозорци е негово задължение. Само че по някое време останах неприятно изненадана, че прозорецът лъснат, дограмата на подвижната част също, но рамката на прозореца – непипната.  Мъжка му работа, би могло да се каже, но всъщност моят мъж е направо съкровище по отношение на домакинството. Няма хък-мък, и съдове мие, и се глади, когато се налага, прахосмукачка почти само той пуска, пералня, простиране...
Ние сме на принципа – който хване пръв. Ако той се прибере пръв, той ще измие съдовете и ще почне да прави нещо за ядене, ако съм аз – обратното. Е, аз обикновено се прибирам след него, та за готвенето в повечето случаи ме чака, но въпреки това се хващаме двамата и за нула време сме готови.
Пералнята също е работа и на двамата, при чистенето – аз трия прах и мия банята и подовете, той пуска прахосмукачка и изхвърля боклука.
За гладенето – аз обикновено се хващам в неделя да изгладя дрехи за цялата седмица, ако пък не или той е решил да облече нещо друго, си го глади сам.

Като цяло, съм страшно благодарна на свекърва ми, че го е научила на къщна работа, още докато живеехме поотделно (дори преди да тръгнем изобщо), в неговата квартира/общежитие винаги е било доста спретнато и чисто за студентска бърлога на ерген. 
Аз разбира се, също натискам периодично, понеже мъжете имат странното свойство да се отпускат с течение на времето, когато има кой да се грижи за тях...

Аз нямам проблем с разпределянето на задълженията, а с моята педантичност. Искам всичко да е идеално подредено и почистено във всеки един момент. Работя над себе си в тази насока. От помощ не се нуждая, защото в общия случай нямам само мои задължения  но с удоволствие аз бих му помагала  Почистваме и разместваме заедно, всеки сам се грижи за собствените си дрехи и части от гардеробите, масата слагаме и вдигаме заедно, той по- често приготвя храната и има грижа за приборите. Оправянето на леглото- заедно, понякога аз. Пазаруваме заедно, много рядко по отделно. Баните- той, но тъй като имам много забелажки се налага да се включвам. Моя съвет е не се впускайте да правите нищо, които не искате да правите цял живот

Нямам проблем със зъдълженията защото и мъжът ми ми помага в тях , нещата са долу горе балансирани , единственото което за сега върша само аз е гладенето ,той е тотално скаран с него , но пък той си върши неща в които аз не взимам участие ,така че пак се получава баланс.Въпреки че не живеем от много време заедно ни беше много лесно да свикнем един с друг в съвместно съжителство може би ,защото живота ни преди това не беше много по различен .

В момента не работя и гледам аз да върша повечето неща в къщи, слава богу мъжът ми не е от тези дето стоя с вдигнати пред ТВ крака и нищо да не вършат. Преди няколко дни имахме гости и когато на другия ден трябваше да излезем сутринта за да се видим с приятели той изми всички съдове от вечерта и по-подреди кухнята докато аз се гримирах и приготвях . Никога не ми е отказвал домакинска помощ с думите, че е женска работа.

Супер katya26 и аз като теб съм без работа в момента , но въпреки това помоща на мъжа ми винаги е добре дошла .Дай Боже всеки му такива мъже 

хайде и аз да се топна в тази темичка 
сега като съм вкъщи с малката, а  мъжа ми на работа все гледам да свърша повечето неща, но все не ми се получава 
мъжа ми много помага, но дразнещето е че повечето пъти не се сеща сам, ми все трябва да му казвам- никога не отказва,но все трябва да подсещам 
другия проблем е, че като цяло съм идеалистка в домакинската работа и той никога не може да върши нещата като мен, но сега с бебето преглъщам и не правя забележки, защото всяка помощ е добре дошла 

Според мен приказката "тате носи мама меси" вече не се разказва. За да има спокойствие между двама души трябва да подхождат с разбириране един към деруг, а не да робуват на задължения. Това е начина за хармония.

Симона, като написа "тате носи мама меси" се сетих, че като ние бяхме малки със сестра ми и майка ми наричаше нашето семейство - прислужничката, шофьора и двете принцеси. 

Да се ключа и аз по темата - за щастие моят мъж много ми помага и в чистенето, и в готвенето, още нямаме деца, но съм сигурна, че и с тях ще ми помага Тъй като на мен най-омразната ми домакинска работа е миенето на чинии, той често я върши вместо мен, не мога да кажа с удоволствие, но поне не се оплаква При нас няма разпределяне на мъжка и женска работа - всеки прави това, което иска и успяваме да постигнем някакъв баланс в домакинските задължения 

И при нас е така  Основното почистване в събота се прави от двамата и всеки знае своите задължения. Така за няма и час и половина сме готови и после релаксираме.  Хубавото е, че се допълваме - аз мразя да мия чинии, той няма против. Аз обичам да готвя, но мразя да режа продуктите, а той обожава и винаги ме моли той да ги нареже   Пазаруваме заедно основно, а и за щастие нямаме проблеми с разхвърлени чорапи и т.н. Много си ми е подреден (пу-пу)

Моя и той е много подреден , помага ми но е много скаран с гладенето  , ама то идеално няма  .Въпреки това си се разбираме защото аз докато гладя и ако имам друга работа ще я свърши той , така че пак се компенсирват нещата.

На мен не ми се наложи да разпределям задължения, защото ние живеехме заедно доста преди сватбата и нещата са вече улегнали и уравновесени.