Ето ,че днес официално влязох в 38 седмица. Още 14 дни до финала. Освен ,че коремът ми се е смъкнал и главата на бебето лежи ниско , нямам никакви други симптоми, че и моят момент наближава. Е имам странни сънища, два дни по ред сънувам ,че раждам. Все имам чувството,че моето момче ще реши да се появи на 14 февруари, просто такова предчувствие има, пък да видим.
Гери , наистина времето мина неусетно, а ти самата знаеш, колко дълго чакахме. Истината е , че аз на моменти се отчайвах, но моят съпруг не престана да вярва,че ще се случи. За името имахме уговорка с Крис , ако е момче аз да го избера, а ако е момиче той. Но какво стана, че името го избрах донякъде и с негово съгласие. Аз исках да е с буквата К, близо до името на баща ми (Кирил), но да е универсално и за двете държави. В крайна сметка, това което аз избрах , той не хареса значението им, а неговите предложения бяха твърде старнни. И така един ден незнам какво ми стана и казах, ами защо не като баща си ?! Кристофър!!! Крис малко се поопъва, не бил заслужил с нищо такава чест, дрън, дрън... И съответно аз казах , да ама уговорката беше аз да избирам името, така че това е положението -Кристофър !!!!
А ето и снимка на креватчето , което харесах

надявам се да го получим на време.
Ина , мерси за инфото, аз нямах представа за целия процес на разкъсване. Но аз съм настроена адски позитивно за това раждане и вярвам ,че няма да имам шевове. За доктора, наистина съм късметлийка, защото и тук напоследък говорят ,че секциото е зачестило с или без причина. Когато има причина съм категорично "за", защото по-важното е бебето и майката да са добре. Друго, което научих за моя доктор е, че той практикува VABC (vaginal birth after cesarean), т.е. вагиналното раждане е за предпочитане, независимо,че предишното е било секцио. А за майка ми вече се поуспокоих и аз като теб се притеснявам, да не направя същите грешки, които тя и баща ми с аправили с мен. Наскоро слушах една лекция "Как да се справим с болката ", разбирай душевна . В нея се казваше, че едно дете, бебе работи предимно с подсъзнанието си и затова приема някои събития много драматично, примерно падане и болката от това падане. С други думи в периода от бебе до израстването им трябва да внимаваме какви думи използваме, защото всичко това остава в подсъзнанието на едно дете и след време, когато е възрастен ,може да има пагубно влияние в различни сфери, било то работа, финанси, лични взаимоотношения. Доста интересно, защото аз открих неща за ссебе си , които дори не съм предполагала. Програмата е на Dr. Jim Richards "How to deal with the pain" и е базирана на христянски принципи.
Кокиче не е хубаво някой да ти натяква постоянно какво е направил з атеб , защотот всичко това губи смисъла си. Но тя майка ти все пак е друго поколение и така си разбира нещата. Моята майка е готина, всички приятелки я харесват. Това , което ме дразни в нея е суеверието и, че никога не си признава грешките. Вече е предупредена, за някои неща, така че е да видим
Veni, благодаря мила! Пожелавам ти и на теб леки дни до твоя ден, виждам ,че не ти остава много. Само едно въпросче, ти ли ме прибави във Фейсбук преди няколко дни ???
Додо, ти пък сега какви си ги забъркала, нали ви казах, ние много обичаме гости , така че който иска да идва! за креватчето между другуто ми се обадиха вчера да ми кажат ,че е пристигнало и днес Крис след работа ще го вземе

. Нямам търпение да го сглобим

. Аз за височината , ами де да знам, май така ми е втълпено от години ,че съм ниска. Ама важното момъка ни да е жив и здрав пък височината не е от значение, знам че за мен той винаги ще си е най-хубавото дете
