Здравейте мацки! Благодаря за всички положителни мисли и пожелания!!!
Аз родих вчера 6:53 usa време 15:53 бг време нашия син, 3210 г, 51 см. Раждането продължи дълго, но не бих казала тежко, макар и да не протече както аз исках, но не винаги всичко минава по план. На няколко пъти сядах да ви пиша от болницата, но все не успявах, защото все някой доктор или сестра влизаха при нас.
Знаете, че водите ми изтекоха на 10.фев. около 13ч. , но без контракции. Беше много смешно, защото аз си седях на дивана и показвах на майка ми примерен имунизационен календар, когато усетих , че нещо потече. Станах и то се получи поток. И аз и викам на майка ми , или ми изтекоха водите или аз се напиках , а тя "Ау ами сега какво ще правим??"
Егати паниката от нейна страна. Както и да е , звъннах аз на док и на Крис. Док ми каза до 2 часа да съм в болницата. Качих се на колата с майка ми и по пътя се срещнахме с Крис, който този ден беше на работа. И така около 15ч се озовахме там. Настаниха ни, прегледаха ме за разкритие, само 1см, почти без контракции. Дадоха ми време , до 19ч, да започне нормална родилна дейност, ако ли не , окситоцин, защото ги било страх от инфекции, тъй като са минали много часове от изтичането на водите, въпреки че те още се точеха. Аз не седнах, движих се , ползвах топка, правих напади и приклякания, но нищо. Оставиха ме още 3 часа и към 22 ми сложиха окситоцин, като това доста ме върза, заяото можех да стоя изправена или на топката само около мониторите, тъй като трябвало да следят постоянно бебето. Това беше най-лошото за мен, защото с това се изчерпваше всяка възможност за вана и разни други екстри. Почнаха с най-ниска доза и продължиха да я увеличават. между другото ме предупредиха ,че много малко майки успяват да издържат без упойка, защото окситоцина прави контракциите по-интензивни и по-чести. Сестрата се оказа права, въпреки топката и всички масажи, които Крис ми направи , както и музиката, 5 часа по-късно, болките бяха неудържими. Извиках сестрата и помолих за епидурална. 10-те мин , докато чаках доктора ми се видяха като 10 часа. В крайна сметка ми сложиха упойка и болката започна да намалява , до момента в който въобще не усещах контракциите. Естествено с епидурална, се налагаше да лежа. Приех всичко много лично и като провал , че не успях да издържа, а когато ми сложиха упойката се оказа, че съм с 6см разкритие. И така на всеки час идваха да проверяват за разкритие. Веднъж на бебето му падна пулса и се наложи да постоя с кислородна маска. Доста се поуплаших. И так с 9 см разкритие , сестрата почна да ми дава наставления кога да напъвам , а от тази упойка въобще незнаех какво да правя. След около 15 мин пулсът на бебето пак падна до 75, тя ми сложи маска и извика помощ, гласът и беше напрегнат и разбрах ,че нещо не е наред, а освен това и една маса народ се изсипа в моята стая. Аз се разплаках, а Крис през цялото врме ме държеше за ръката и ми повтаряше ,че всичко е наред с детенцето ни. Моят доктор се оказа супер бърз. Почна да ми казва кога и как да напъвам, явно бебето трябваше бързо да излезе, след като 2 пъти му беше падал пулса. И так сложи ваакум и успя да го извади . Милото беше толкова ядосано като ми го дадоха. После го взеха да го почистят и прегледат , заради целия екшън. Беше много емоционален момент за мен и Крис, който неотлъчно беше до мен през цялото време. И дваматас е разплакахме от щастие , а той започна да ме прегръща и целува и да ми повтаря колко много ме обича. Беше невероятен момент. След като го почистиха ми го дадоха и ми показха как да го кърмя. То милото засука веднага. Малко по-късни ни преместиха във постпартум стаите и се започнаха едни посещения от доктори и сестри.
Ще проверявам с нетърпение за прекрасната вест, че си щастлива мама на малък Крис 
Много, много се радвам, а и все проверявах има ли нещо ново, няма ли...
Евала! 
