Мири, с голяяяямо закъснение - честит първороден син!!!
Нека Крис Младши да расте здраво, щастливо, игриво и умно дете и много да ви радва!


Очаквам с нетърпение да разкажеш как сте, как приемат кучетата новия член на семейстовото?

Мири, от кога не си разказвала за вас, той вече кой знае колко е пораснал младежа 

Виждам,че моята тема е хванала паяжина . Преди да родя, винаги съм се чудила, защо новите мами не сядат на компа веднага и да разказват за тяхното ежедневие, нали все пак на този етап бебето само яде и спи... Но ето ,че и аз попаднах в тази категория и разбирам всъщност какво представлява този първи период на опзноване и нагласа. Много пъти сядах с намерението да напиша повече за нас, но или нямам време, а и имаше доста негативни неща около нас (за които ще разкажа по-долу), които страшно ме бяха уплашили и депресирали. Прекарах горе-долу 2 седмици в постоянен страх и рев. Слава Богу, нещата се оказаха фалшива тревога причинена от алчен педиатър.
И така ...бебе Кристофър... незнам от къде да започна....Ами замен то е най-прекрасното дете. Вярно ,че обича да мрънка, но аз намирам във всяко едно мрънкане нещо забавно и мило. Като цяло е кротко дете, плаче, когато имам някакви дразнители, а те са:гладен е, мокър е, смяна на памперси или кислорода, който му слагахме или просто , когато иска да се гуши в някого. Иначе е кротък, когато е буден, разглежда наоколо , прави си едни негови физиономии.
И така да започна с изписването. Както знаете Кристофър се роди 3210гр и 51 см. Апгар 8 - 9. Заключението на неонатоложката беше напълно здраво дете, но поради високата надморска височина, на която живеем (2920м) му предписаха превантивно кислород. Просто политика на болницата. Казаха ни да се свържем с педиатър и той ще прецени колко дълго е необходимо да бъде на кислород (обикновенно около седмица най-много 2 докато се адаптир). Ние все още нямахме избран педиатър , но моят гинеколог беше сложил в досието ми препоръка на един педиатър, близо до нас. И така 24 часа след раждането ни изписаха (събота) , а ние вече бяхме уговорили час за педиатър за понеделник. Изписаха ни с 60 гр по-леки, но ми казаха, че е нормално и че най-вероятно теглото ще падне още малко, поне докато ми дойде кърмата. Иначе почнах да кърмя веднага, но имах само коластра до 4 -я ден. 
Понеделник  3 дни след като Криси се беше родил, отидохме на педиатър. Измериха го и беше отслабнал до 2900 гр. Донесоха една машинка с която от крачето и ръчичката сестрата му измеринаситеността на кислорода, докато беше с кислород и след това ни накара да го махнем,за д аможе след да измери нивото без помощната бутилка. След това при нас влезе д-р Куталек, възрастен мъж , може би 55-60 годишен. Беше любезен, но всичките неволи тръгнаха от това първо посещение. ...

Д-р Куталек му преслуша гърдите и погледна за жълтеница, която междувременно беше започнала да се появява (бяха ни предупредили още в болницата ,че не е изключено да получи жълтеница, защото все пак от ваакума имаше синина на главата и от там изитча билирубин в кръвта като повишава нивото си и причинява жълтеница). Това беше единствения преглед , който той направи. Останлите 30 мион от посещението ни бяха увещаване за ваксина за хепатит Б , мрачни прогнози за абсолютно всичко, включващи увреждане на мозък, сърце, включително и смърт.На кратко...обясни ни колко е важно д аго ваксинираме против хепатит Б , защото ако се разболее изходът е 100% смърт. Ние обяснихме, че той не в рисковата група, защото аз не съм болна и не съм била болна от хепатит Б. Да но видите ли има хора, които незнаят ,че са били болни..съгласна съм с това твърдение, но след всичките тестове и скрининги , излиза че нямам тази болест. За негово съжаление, не успя да ни убеди да го ваксинираме. След това се започна с жълтеницата, как тя можела да му увреди мозъка. Аз му казах ,че го държа на прозореца на слънце 10-15 мин(както ми бяха казали от болницата), като отговора беше,че щяло да го хване рак на кожата и че днешното поколение живее до 100 години и видите ли ако той стане толкова стар неминуемо ще се разболее от рак на кожата. Другото беше че теглото критично му е паднало (300гр) и ми даде формула Симилак (която аз така и не използвах). Другата лекция беше за надморската височина и кислорода. Как липсата на кислорода забавя растежа и може да доведе до цианоза , която пък причинява увреждане на мозъка и сърдечна недостатъчност“ Според него сатурацията на кислород трябва да бъде 95 ... Крис и аз бяхме онемяли ... дойде сестрата и премери сатурацията , беше около 95 (офиса на фоктора е около 500 м по-ниско от нашата къща) и решиха да му махнат кислорада за 2 дни и пак да отидем на проверка , което се падаше да бъде в сряда. Крис и аз бяхме решили, че не харесваме доктора и вече мислехме за алтернатива. Освен това аз бях страно стресирана от всичките негативни неща и бях започнала да се вманиачавам и да наблюдавам детето...

Ужасно е как може да ви стресират и то в самото начало, когато все още се учите как да си гледате детето и всичко ви е сувсем ново. То и затова си е мислел този доктор, че ще има успех с тези "съвети". Разбира се, че е хубаво да се предупреждават родителите за възможни рискове, но начинът, по който ти описваш, че ви е говорено, е направо потресаващ 
Надявам се, че сега си по-спокойна и Криси е добре 

Ох,Мири какви ги разправя тоя доктор 
Как сте сега малкия как е ,
дай някое фото.

С Крис решихме, че второто ни посещение при доктора в сряда ще бъде и последното. Той започна да търси натуропати в Денвър, които имат и педиатричен опит. Успя да намери една много симпатична дама, която за съжаление не можеше да ни приеме веднага, но поне в събота се оказа ,че има свободни часове.
И така в сряда отидохме пак при д-р Куталек. Измериха го , оказа се че е качил беше 3175гр много близо до теглото от раждането, но ... сатурацията на кислород беше паднала малко. Всъщност взеха му около 5 проби от крачето и ръчичката, някои бяха над 85, но под 90, а някои над 90... те взеха най-ниската стойност за резултат ( по-късно установихме, че се взима най-високата стойност, освен това, когато детето реве или мърда много винаги дава по-ниски стойности, а детето плачеше много ). пак му преслуша гърдите, всичко чисто работи на пълен капацитет, но заради по-ниските стойности на кислород му постави страшната диагноза пулмонарна хипертония . Каза ни ,че трябвада носи кислорода постоянно поне още 2 месеца и след 2 седмици пак да отидем на консултация. Поръчха на компанията , която доставя кислород да дойдат у дома вечерта и да му измерят на място кислорода. Дойде една намръщена сестра, хвана ръцете на дето страшно грубо и му залепи едни лепенки на слепоочието, които трябваше да придържат маркучето по-добре (само да уточня, че на дететоо не му слага маска на лицето , а едно маркуче с епоставя н абутилката, което има две канулки , които се пъхат в носа и така от там му духа въздух). Дете ревеше до скъсване , а на мен ми се свуваше сърцето като го гледах, едвам удържах да не се разплача докато им плащахме. И вече в колата не издържах и изпаднах в нервна криза. как така здраво право дете изведнъж го изкараха болно.

Когато се прибрахме майка ми също беше потресена от всичко , което ни бяха казали. Късметлии сме ,че тя също е лекар и си е донесла слушалките с нея. Помолих и тя да преслуша детето. Само потвърди, че дробовете и сърцето си работят нормално как така са му поставили такава диагноза?!! Каза ,че се правят и кръвни изследвания, както и че трябва д аима все пак някакъв шум в сърцетео или дробовете за  да има място за притеснение. Освен това според нея , ако детето има липса на кислород няма да има такъв голям апетит и няма да наддава . Но стореното беше неизбежно и аз така в продължение на 2 седмици бях в едни мои си настроения. Постоянно ме избиваше на рев и само наблюдавах детето, дали няма да му посинее устата, диша ли нормално и ей такива параноични реакции. Моят съпруг междувременно направи един рисърч и откри научни статии публикувани в съответните медицински университети. Едното проучване беше направено от австралийски учени , а другото от професор от Денвър и някакъв друг от Англия. Според 2 проучвания, деца заченати и родени на висока надморска височина се раждат с малко по-широка пулмонарна артерия, което улеснява изпомпването на кръвта. Т.е. вече са адаптирани на високата надморска височина. Освен това според тези учени нормалната сатурация на кислород на тази височна е нормално да бъде под 90 и не може да се очаква да е такава като при морско равнище. Точно обратното на това , което д-р Куталек  ни бе казал. Освен това пак при наше проучване се оказа ,че само малък % от случаите с  хепатит Б имат фатален край. 95 % се възстановяват напълно без последици за черния дроб. Оказа се ,че всъщност повече хора умират от ваксината, тъй като проявяват непоносимост към консерванта, който се използва. За жълтеницата според моите рисърчи се оказа ,че може да има лоши последици само ако майката е с негативен резус фактур и тогава има несъвместимост. Като цяло е безобидна и не се налага фотолечение, тъй като страничните ефекти от лампите са много повече. Другото , което научих ,че жълтеницата се появява най-често , когато е имало някакви интервенции по врмее на раждането. Дали е извадено бебето с ваакум или форцепс, дали са се използвали някакви болкоуспокоителни, но най-вече от витамин К , който им бият за да подпомогнат съсирването на кръвта, инжекция напълно излишна, помага единствено при случаи с недоносени бебета или такива с много слаба имунна система. Всичко това научих от книгата "How to raise a healthy child in spite of your doctor" . Книгата е писана от професор педиатър, който е бил един от светилата в тази област. От него научих, че педиатрите тук са най-ниско платените доктори и правят парите си от излишни процедури и назначени изследвания. Самият той казва ,че могат да изкарат напълно здраво дете -болно. Това ни направи доста мнителни и ние започнахме да се съмняваме във верността на думите на "нашия" педиатър. Аз лично все още бях под много голям стрес и незнаех какво да вярвам.
Както и да е скоро след това се запознахме с д-р Кейтлин О'Конър, натуропат. Бебо беше наддал още 100гр така ,че си беше възвърнал теглото от раждането, та даже малко и отгоре. За съжаление тя не можеше да бъде официално нашия педиатър защото не е MD. На нея и се стори странно ,че трябва детето да бъде 2 месеца на кислород. Обади се на пулмолог от Детската болница, който е и специалист в тази област. Според него 2 месеца на кислород е доста екстремно и сатурация от 85 нагоре  при нашата надморска височина е напълно нормално. Каза ,че първата седмица може да му се слага за адаптация, но това е по-скоро за наше успокоение по-скоро. предложи да го слагаме през ноа , когато налягането пада. Д-р Кейтлин ни препоръча други педиатри, които са MD , но са ориентирани към холистичното лечение. Успяхме да си запзаим час за 2 март . междувременно махахме кислорода през деня, а вечер го слагахме. И така до онзи ден , когато новата педиатърка го прегледа. Оказа се много мила жена на възръстта на майка ми може би. Спомена за ваксината Хепатит Б , но само толкова. Прегледа обстойно детето, очите, носа, гърлото, бедрата и крачетата, гръбначния стълб , както слуша сърцето и дробовете, които се оказаха отново в отлично състояние. На нея също и се стори странно цялата история с кислорода, даже се оказа ,че познава д-р Куталек. И така според нея детето е здраво като кон, иска да отидем във вторник отново за измерване на кг. Според нея, ако то нямам достатъчно кислород, няма да наддава. До вторник трябва да е качил около 100гр, което не ми се вижда невъзможно предвид, че яде страшно много. Двамата с Крис останахме доста удовлетворени от това посещение. Да неговорим,че отношението на сестрите и на лекарката към бебо бяха много мили, а не груби както при предишните.

Общо взето нашите опасения се потвърдиха- д-р Куталек е мошеник , който или получава някаква комисионна от кислородната фирма или прави пари от по-честите консултации, които са необходими за деца на кислород. Без да иска сам се изпусна ,че над 50 от неговите пациенти са на кислород.
Резултатът от ходене по мъките  е следният: от толкова много стрес и напрежение, мен ме избиха гадни херпеси по цялата горна устна, но това ще мине. Кърмата значително намаля. Слава Богу , започва да се нормализира постепенно. Но най-гадното е ,че детето се стресира. забелязах го ,че 2 пъти плаче на сън и вика "не, не" или "ле, ле", незнам точно какво е и прави жестове, все едно се опитва да си махне кислорода. Всъщност, въпреки лепенките, той сам си го махаше напълно успешно. Едната нощ се събудих и си го беше омотал около шията. Толкова се стреснах ,че започнах да го взимам да спи при нас в леглото. Поне , докато е до мен, аз спя леко и така го проверявах през ноща. Крис също. Лошото е ,че сега не иска да спи в неговото си легло и покрай тия успокоения, когато му слагахме кислорода, се научи да е носен на ръце като пак незнам да го отвикна от този навик. Това, което ме вбесява най-вече е ,че има лекари, които се възползват от уязвимостта на родителите. Гади ми се направо. Цялата радост и еуфория около появата на нашето дете беше открадната и заменена със стрес , сълзи и мрачни прогнози. Зет ми мисли,че трябва да се консултирам с адвокат.  На мен не ми се занимва и смятам ,че този човек ще си получи заслуженото един ден. Бих препоръчала на всички , винаги да търсят второ или трето мнение, а не да се доверяват сляпо на един доктор, независимо каква му е репутацията.

И не на последно място, искам отново да благодаря за милите пожелания на всички и че не ни зазбравяте!
Тук съм качила всички снимки.
https://picasaweb.google.com/miriana.sickle/ChristopherWayneSickleJr?authkey=Gv1sRgCISMnLLP2N2_gwE#
Даже съм успяла да го снимам , докато плаче. Голям слдаур е като се намръщи и отвори беззъбата си уста  . Майка ми го нарича Стенялцето, защо стене много интересно , когато недоволства от нещо. Това е фазата преди големия рев. А колко е гласовит, нямам думи. Ще го правим явно певец. И в този ред на мисли , ако не му стигаше въздух как може да реве толкова силно и продължително, но спирам, няма да мисля повече за това.

Мири,прекрасни сте 
да ти е жив и здрав и само да ви радва.Ти си в прекрасна форма

Мири,

съжалявам за всички притеснения, които сте изживели и дано занапред не попадате на подобни "доктори". Този явно не е редовен щом само за негативни неща говори ... А на една майка колко и трябва
Дано вече да преобладават положителните емоции и да се гледате доволни и щастливи. Мноооого е сладък малкия бебко 
Немога да не спомена, че това куче е колкото теб!  Сериозни гардове

Мири, малкото човече е невероятно 

Ужасно е, това, което си е позволил да направи този така наречен "доктор" 
Колкото до жълтеницата - кажи речи всяко бебе я минава за няколко дни. Облъчването с лампите се налага само при много тежки случаи, иначе всичко си отшумява от самосебе си. Тук при нас сестрата само ни предупреди да не се стряскаме, че 2-3 дни ще е по-жълтичко детето и това е 

Дано да не попадате повече на такива мошеници и да можете да се наслаждавате на всеки миг на вашето детенце 
Мисля, че някой беше питал по-напред, но ако имаш мъничко време разкажи как домашните ви любимци приемат новия член на семейството, много ми е любопитно, защото съм чувала много истории за това как кучетата неотменно пазят мъничките бебета (дори при едни познати съм го виждала това). При вас така ли е??

Ти мамче изглеждаш много добре и се включвай когато можеш с разказчета за вас 

Сьчувствам ти от сьрце, за цялото ужасно преживяване и за това, че са ви помрачили пьрвите седмици. Пожелавам ти вьзможно най-бьрзо да успееш да зачеркнеш от паметта си целия случай и никога да не се сетиш за него. Тоя идиот е за убиване ! Пууу как ме е яд ! Дано му се вьрне тьпкано !! 

За снимките вече ти казах в Скайпа 

Ние пием витамин К. Дали са ни го докато детето е само на кьрма да се дава по ведньж в седмицата. Какво пише в твоята книга за него?