Здравейте отново. Току що се върнах от ЖК. Гледаха ме като за послено на ехограф. мериха бебето и да проверят дали е вече в правилна позиция, която още миналия път установиха, че е. Беборан е 2 кг 641гр, за дължина не ми казаха, защото мериха поотделно различни части на тялото. Само дето споменаха,че крачетата са му по-късички и това , защото аз съм нисичка (163см). Принципно знам, че има отклонения. Спомням , за племеницата бяха казали,че ще е огромна и предизвикаха раждане в 37 седмица, а тя се роди една мъничка. Водите са много добре, поне това им беше коментара. Сърдечни тонове - нормални. Казаха ми също ,че на бебето му е малко тясно, което пък после ме наведе на мисълта, че като му е тясно , как пък ще бъде късокрако. После си казах, важното е да е жив и здрав, а пък ние с баща му ще се погрижим да не страда от синдром на малкия човек. Най-голямото ми притеснение беше всъщност пъпната връв- да не се е увила около шията, но за щастие и там е ок. Казаха ми ,че обикновенно се получава, когато бебето все още не е заело правилната позиция и ,че не при всички бебета с пъпна връв се прави секцио, много от тях се раждат нормално. Ако преносвам , моят доктор изчаква не повече от 2 седмици и пак всичко зависи от състоянието на бебето, водите. Питах и кое е за препоръчване, епизиотомия или естествено разкъсване. Оказава се ,че естественото разкъсване заздравява много по-лесно и бързо, от колкото резането. Моят доктор не обича да реже, освен ако наистина се налага т.е. бебето не е и не е да излезе. Това ме наведе отново на мисълта, че съм късметлийка и съм попаднала на правилния лекар.Оказа се ,че от тук до края всяка седмица ще ми правят преглед за разкритие

. Не че боли, ама мразя да се чекна, въпреки че съм покрита. О, резултатите от теста за стрптококи е негативен

т.е. няма да се тъпча с антибиотици

. Абе като цяло сме добре, бебо си ритка ли ритка, а когато и Крис се прибере от работа, започвам да получавам яки шутове

. Може би му разпознава гласа и затова реагира така.
В неделя ходихме да купуваме креватчето. Окза се ,че го нямат на склад и ще трябва да чакаме между 7-14 дни

, докато си го получим. Много се ядосах, защото магазина е огромен и на всякъде имат дисплеи, но точно това, което аз харесах, нямат го. Както и да е платихме го и сега ще чакаме.
Аз бях почнала да плета едно одеалце, но нещо го зарязах и покрай това чакане , ще взема да го довърша. Остава още една седмица и майка ми пристига. Дано не се изпокараме само, но поне се надявам, че Крис ще успее да блансира ситуацият. Те двамата много се обичат и Крис като каже нещо веднага се одобрява от моите родители, което само може да ме радва де, но нашите идеи почти винаги съвпадат, но когато нещо идва от мен се приема с голяма критика, но ако излезе от устата на Крис , тогава той е най-умният. Незнам, напоследък ме навяват едни мисли, дали ще се справя успешно като майка. Сигурна съм ,че ще направя грешки, но ме е страх те да не са фатални. Виждам ,че възпитанието на детето е от огромно значение, не е само до характер на детето. И ми се иска да бъда добър балансьор. От една страна не искам детето ми да е разлигавено и невъзпитано, от друга не искам то да ме мисли че съм някой гестаповски полицай.
Пак написах цял роман , спирам за сега.Снимки ще пусна , когато успея да хвана Крис да ме наснима.