Прочетох всичките пожелания преди и след раждането 2 пъти. Много съм трогната и от весе сърце благодаря за положителните мисли и прекрасните пожелания!
Относно докторската намеса, не смятам ,че е провал, а по-скоро това ,че не удържах на болката до край. Но сама съм си виновна, защото не ходих на никакви подготвителни курсове. Докато ми слагаха упойката, акушерката ми казваше как да дишам и като че ли болката стана по-поносима, но вече ме бяха боднали и връщане назад няма. Отървах се само с два шева, които си ме наболяват, все още, но не е нещо нетърпимо. Единствено е ме е страх да не вземат да се разшият.
И така продължавам с разказчето... след като ни преместиха в постпартум стаята, започнаха да идват, различни доктори, консултанти, мед. сестри. Ние всички бяхме много уморени. смятахме ,че ще ни изпишат веднага, но се оказа, че трябва д аостанем 24 часа. Крис закара майка ми у дома, защото в моята стая имаше само едно легло, а и някой все пак трябваше да се погрижи за кучетата. Върна се малко по-късно, страшно уморен от безсънната нощ и толкова много емоции. Останах много очарована от персонала, отношението и грижите им за мен. Всеки път , когато сестра идваше да ме преглежда за кървенето и матката, ме питаше , дали имам нужда от нещо , носеха ми вода и сокове. Консултантката по кърмене беше много мила и на всеки три часа идваше да ми помага, как да сложа бебето на гърда, как да го придържам. Показа ми как да го къпя. Не ми препоръча къпане всеки ден , най-много 2-3 пъти седмично, защото и без това тук в Колорадо е много сухо. Освен това каза, че най-добрият регулатор на кърмата е бебето.Имах си и свои притеснения за детето, след прегледа от неонатоложката. Оказа се ,че заради надморската височина на която живеем трябва да го поставим на кислород за известно време и педиатъра да прецени, кога да се махне. На другия ден към 9 часа, пристигна моят лекар д аме прегледа и да извърши т.нар. подрязване. Оказа се ,че 75 % от мъжете тук са подрязани и моят съпруг държеше това да бъде свършено чисто от хигиенична гледна точка.Аз заяваих ,че не мога д априсъствам на такова нещо, а моят доктор каза,че въобще не съм поканена и това е работа между мъже
. Към 10ч дойде една девойка д ами направи безплатен масаж, от който се почуствах страшно добре. Изкъпах се и се започна чакането по изписването, което отне доста време, но какво да с е прави в болниците винаги е било бюрокрация. Тръгнахме си с подаръци , като памперси, кремове, завивка за бебето, терлички. На Кристофър му хареса да се вози в колата. Разплака се веднъж , когато спряхме за малко по-дълго.
Когато се прибрахме, майка ми вече беше почистила и приготвила вечеря. Предстоеше и среща на кучетата с Джуниър. Те почнаха да го душат , но нищо повече. По-късно вечерта , когато го оставихме да спи те се излегнаха около леглото му като гардове.
де да бяха такива отношенията към родилките във , хайде да не е всяка, ама поне в половината болници, проблеми нямаше да има...ама както и да е...
Те ще заздравеят бързо, не се притеснявай. Кърмите ли се? Имате ли колики?