Много мило ми стана ,че се сещате за нас. Ние не сме от най-редовните тук.Ще разказа накратко какво се случва с нас, че нали утре младежът навършва 8 месеца.
Депресията не е напълно минала, но поне се научих да контролирам мислите в главата си, освен това май се оказва ,че всичко на хормонална основа. С опитите ми за релактация трябваше да се простя, защото се оказа,че трябва да взимам лекарство за щитовидната жлеза. Откриха ми тиреотоксикоза или хипер функция, което предизвиква същите симптоми , които аз имам от 3 месеца.Както и да е...
Ние вече сме си у дома от миналия вторник. Жегите в България на фъстъка наистина не му понесоха и предполагам това е една от причината да не иска да се храни. Освен това там нямах столче на което да го храня. Но откакто се прибрахме си хапва, в събота ходихме на мексикански ресторант и изяде една купичка гуакамоле. В събота заваля и първия сняг около 4 см , все още не се е стопил напълно, но от тази седмица температурите ще се покачът отново.
Крис много бързо свикна с часовата разлика, а мен още ме мъчи този джетлег. Моето момченце, вече се буди само веднъж между 5:30-6 сутринта, така че с баща му успяваме да си поспим. Вече успешно лази и обикаля цялата стая. Изправя се и се придвижва, докато се държи за нещо като упора. Баща му още не може да свикне колко много е пораснало детенцето ни. Вече съвсем съзнателно казва "мама" като гледа към мен и протяга ръце да го гушна. Общителен е все още, но определено предпочита аз да го гушкам. Когато иска нещо казва "ба". Вече има едно пробило зъбче със сигурност. Мисля, че и горно е пробило, но нещо не мога да го видя, защото не ми дава да му бъркам в устата.
В България изкарахме добре. Качих го на 7-те Рилски езера ( с джип , не с лифт), ходихме до Мелник, до Рупите на минерални Бани. Знам ,че няма да помни нищо, но аз исках да има спомен (снимки) от първото си идване в България. Искаше ми се и Крис да беше дошъл с нас, но за съжаление много работа. Така и не успяхме да си направим европейско пътешествие. Единствено отидохме на гости на баща ми и приятелката му в Мюнхен за около седмица. Хванахме и Oktoberfest. Пийнахме си по литър бира (по-малко не сервираха ).Фъстъка не дойде с мен и по-добре, защото беше страхотна лудница. По същото време чичо ми и леля ми гостуваха на баща ми. Леля ми успя да ми скъса нервите като непрекъснато ми се бъркаше в това как си гледам детето. Постоянно правеше намеци с благия си тон каква майка съм. Нямах търпение да се прибера. Таткото ни посрещна с огромна радост , явно доста сме му липсвали, защото каза,че повече няма да ни пуска сами на такива ваканции.
Започнах една образователна програма с детето. Казва се Your baby can read , на dr. Robert Titzer. Тя е предназначена за деца от 6 месеца до 3 годинки като помага на децата да развият говора си. Според проучвания пика на децата за учене е между 6 месеца и 3 години и това е периодът, от който трябва да се възползваме.

Това е за сега от нас, за друго не се сещам. Нямаме нови снимки, но като направя ще ги пусна веднага. Целувки от нас 

Вкъщи при тати си е най-добре Много интересно звучи тази образователна програма. Ще се радвам да споделиш опит след известно време 

Слънце, надявам се да имам успех с моето дете, все пак всяко дете е индивидуално. Ще ви държа в течение. Ето и един линк с информация http://www.yourbabycanread.com

Мири,зарадва ме с поста си.
Надявам се лекарството да ти действа добре и лечението да приключи бързо.
За зъбчетата-браво на Крис-лесно се установява дали има зъбче с лъжичка-като прокараш по венеца,ако е пробило то драска.
И за мен ще е интересно да споделяш за образователната програма.

Поздрави 

И на мен ми стана хубаво да прочета нещичко за вас 

Страхотни пътешествия сте си направили, браво  и напълно те разбирам, колко тежко ви е било да сте разделени с таткото толкова дълго време 
Браво за хапването, за зъбчето, за изправянето, за всичко.....

Ще стискам палци да се оправиш много бързо, за да се чувстваш добре и да ти е спокойно 

И аз като другите ще чакам подробности за тази програма, защото звучи интересно!



П.С. Аааа, за малко да забравя - Честит първи сняг!! 

Честити ви 8 месеца! Да е жив и здрав малкия мъж.

Много интересно звучи това за образователната програма. Вероятно е и много забавно

Нашият татко ни беше оставил за 3 дни и като се прибра такава радост беше, все едно не ни е виждал с месеци, представям си при вас какво е било Дано не ви се налага вече да се делите, а да сте си навсякъде заедно

Sunray, благодаря много! Наистина се влизам спорадично, но последните месеци бях доста заета. Преместихме се в нова къща (по-малка от предишната) и все още не сме подредили. Такъв хаос е, не знаех колко много сме насъбрали за 4 години, неща които не ми трябват и които се съмнявам ,че ще използвам някога. А пък Крис, той си е направо Плюшкин. Нищо не изхвърля, даже скъсаните си дънки- " за спомен" били   .
На бебе Крис всичките тези промени не му се отразиха толкова. Е в началото беше превъзбуден от новата обстановка и не искаше да си ляга вечер, но нещата се канализираха. Последната ни детска консултация беше, когато навърши 9 месеца. Тогава беше 8кг , а см не помня. Изледваха го за анемия - стандартна процедура. Боцнаха го в крачето, той даже и не изплака, само седеше кротко и наблюдаваше, явно му беше интересно. Като цяло докторката остана очарована от здравословното му състояние и как се развива като цяло. Да се похваля, че детенцето ми вече си спи по цяла нощ. Буди се между 8:30 и 9:30 сутринта. След като се прибрахме от България, започна да спи в неговата си стая. Пробвала съм да го приспивам на нашето легло, но не иска, почва да си играе, да се опитва да става, разсейва се. За това почнах да си го слагам в неговото легло, където той се обръща на една страна и чака да го завия и така си заспива. Понякога двамата заспиваме гушнати на дивана, но това става рядко. На мен ми е едно криво, защото аз търся близостта му, а то детето иска да бъде самостоятелно   . Но сутрините след като се нахрани около 10-15 мин се гуши в мен и след това ме зарязва и почва да вършее из къщата. На новото място, все още сме в процес на обезопасяване, защото той пипа всичко. Разбира вече някои команди, като "ела при мама/тати", "Чакай", "не". Много е смешен, когато му кажем "не", отдръпва си ръката и почва даси дърпа ухото или коста. Наскоро баща му го научи да "даде 5" и сега само протяга ръка    . Започна да казва и "де де" от daddy, въпреки че аз му говоря на български. Издава и други звуци все едно се пробва да говори Естествено ние си умираме от смях. Много му е интересно да  гледа как водата тече, докато се къпем. Започна да харсева водата. Вече пълним нашата вана и го оставяме да си играе (под наше наблюдение естествено) за около 20-30 мин. Не го къпем всеки ден, защото кожата му е суха. Милия много обича кучетата, а те пък хич не му обръщат внимание. Много обича да му показвам книжка с животинки. Даже се опитва да имитира коткаката, но се получава един звук като "аааааа" вместо "мияау". Имаме играчки, почти всичките са ни подарък или такива останали от детството на мъжа ми. Той много не се впечатлява от тях , харесва простичките неща. Има едни образователни дървени кубчета( бях ги купила за детето на един приятел на Крис, докато живееха у нас, който показа неодобрението си , все едно бях купила боклук   . Аз реших да ги запазя за моето дете един ден), с които изписвам името му или строим кули и той след това ги бута   . За коледа решихме да не се изхвърляме много, защото все още не разбира, а и знам ,че ще си играе с кашона ,а не с играчката. Купихме му един дървен пъзел, дървен мънистен лабиринт (bead maze) , дървени триъгълничета, които са вързани на ластик и с които можеш да правиш различни фигурки. Оцвен това взехме едина дървена проходилка, но не такава в коята да сяда, ами като количка, която да бута. Ето и една снимка . В действителност е по-красива от снимката.

Крис се справя много успешно с ходенето, само дето не знае все още как да прави завой. Успява да се задържи изправен без упора за сравнително дълго време. Преди 2 седмици направи една крачка без да се държи за нещо, но от тогава не е правил такива опити, за сега само стои изправен. Иначе, когато ходи с мен, само ме държи за пръстите и сам балансира. Не се страхува , когато падне или си удари главата. Трябва много да го заболи, за да се разплаче, но имам чувството ,че го е страх от височини. В старата къща , всеки път когато слизахме по стълбите то поглеждаше надолу и след това се вкопчваше и си криеше лицето във врата ми. Тук сега нямаме такъв проблем.
За храненето продължаваме по Рапли метода, освен когато съм направила супа. Тогава се налага да го храня с лъжичка. Каши така и не прояде, плюе ги, бута лъжицата. Пробвах какви ли не , слагах плодове, но не ги иска. Като цяло не обича много плодовете. Предпочита зеленчуците и месото. Определени зеленчуци варя на пара, но като цяло яде това, с което и ние се храним, с малки изключения де. Риба все още не съм въвела и твърдо изчаквам до навършване на годинка. Интересното е, че в началото като започнах със захранването, взимаше всичко в шепата и се опитваше да го сложи в устата. Сега хваща с 3 пръста всяко едно парченце и така се храни. Явно е свързано с финната моторика. Хранене все още не сме заместили, тъй като го оставям той сам да определя количеството твърда храна. Той я увеличава, но бавно. Основната му храна е все още АМ, а и той си търси шишето. Тук трябва да спомена, че кърменето ужасно ми липсва, даже чувствам вина, че не успях да го кърмя по-дълго. Това е едно от най-хубавите моменти. Надеждата ми за релактация тотални бе разбита, след като ме сложиха на това лекарство, което не действа, но какво да се прави...
Зъбки вече имаме 5 на брой. Тази седмица видях ,че са пробили 3, което обяснява защо малчо беше така изнервен през деня. За щастие температура не е вдигал. Има една лека кашлица. мажа го с Викс вечерно време, но докторката ми каза ,че на такава възраст не им дават сиропи за кашлица. Явно е нещо вирусно, защото и мен ме почна малко след него. С това слагаме началото на първото леко боледуване, ако така може да се нарече. Дано да не се много.
Баща ми ще идва на гости за около месец и половина. Стискайте палци да не се изпокараме, защото неговата философия за отглеждане на деца тотално се различава от нашата и ние нямаме намерение да се променяме заради него.
Не се сещам друго за нас. Целувки и прегръдки за тези, които ни четат и бебоците

Крис расте и не се шегува 
Подкрепям идеята ти да не се купуват много играчки, аз съм на същото мнение. Много добре сте направили с дървените подаръци за Коледа. Аз, когато купувам подаръчета за децата на приятели, винаги вземам дървени. Те си имат предостатънчо пластмаси 

Слънце, ние сме затрупани от плюшени играчки(част от които са останали от детството на мъжа ми)  и пластмаси, всичко това са подаръци. Но как да им кажеш на хората , че ние, родителите не ги харесваме а и детето също, когато вече са купени. То и детето много не се интересува от тях. Харесват си му дървените кубчета, а пък новата проходилка или т.н. уокър са направо хит. Оставям го да си играе и с кашони и кутии. Много обича да "помага" на баща си , когато пали камината или когато ремнотира нещо . 

Честита Нова Година и тук.Много се кефя на родители които ограничават играчките и ако купуват такива то те са с някаква мисъл.Уокъра ви е страхотен.А малкото ти момче вече не е хич малко.Остава малко повече от месец до първия рожден ден на сладура.Измислила ли си вече нещо за партито.Ще чакам да разказваш.

Мири,радвам се,че намина да ни разкажеш какво ново около вас!
Радвам се на напредъка на Крис.
Проходилката ви е чудна-аз си бях поискала такава за подарък,ама получих едно смешно пластмасово нещо,с което едва ли има дете,което се е научило да ходи!
И у нас плюша не е на почит,но близките се надпреварват да го предлагат.

И на мен ще ми е интересно да разкажеш какво планирате за рождения ден!

Поздрави 

Мири и аз много се зарадвах да прочета новинки от вас, въпреки че чак сега намирам време да ти го кажа. Междувременно, обаче, разглеждам снимките ви във ФБ и ви се радвам страаааашно много  Крис е страхотно хлапе и е невероятно чаровен 

Днес моето момче навършва 11 месеца. Крис е щастливо дете, винаги усмихнат, плаче само, когато е гладен или му се спи. Почти е проходил, може да се изправя сам без да се опира на нещо, прави по10-15 стъпки и сяда, лази, пак става и ходи и така. Пази равновесие, но мисля, че му липсва увереност. Научих да дава целувка, когато му кажа "дай мама да цунка детето". Понякога сам си подава муцунката за целувка без да го моля. Сутрин става между 8 и 9 ч, яде млякото и след около 30-60 мин го слагам да спи. Обикновенно спи 2 ч(вчера спа 3 по изключение) и след събуждене се храним. Гледам да му давам плодове, но в последно време той ги отказва, но ако има авокадо ще яде. За обяд му готвя, от което той изяжда микроскопични количества, но аз не се притеснявам, защото той си наддава. Много обича месо и аз му давам пиле, пуешко, телешко. Свинско още не съм давала, защото аз не го ям. Освен това обича да хвърля храна на пода и след това да я яде от там. В чудо съм се видяла, защото ти се хили и я хвърля. Надявам се това да е само период, през който преминава. Съвсем съзнантелно отваря шковевете в кухнята и "подрежда", по този повод ги обезопасихме като оставих само един празен в ъгъла, където той обича да се крие, нещо като man cave  . Много е общителен и когато го водя на игра в детския веднага създава приятелства. Последния път като го водих , едни по-големи деца , разбирай , 8-10 годишни, толкова го харесаха, че през цялото време го следваха и се занимаваха с него, естетсвено под мое наблюдение . Милият много обича кучетата, а те хич не му обръщат внимание. Така и не му купихме кошарка, в която да играе, а го оставихме да има свобода, като обезопасихме необходимите места. В новата къща нямаме стълби и въпреки че е по-малка, има повече място за игра.
Рожденият му ден е след един месец, а аз все още не съм решила какво да правя. Клоня повече към малко парти у дома. Наоколо няма много деца и тези , които познавам са между 2 и 5 години. Смятам да направя finger food и да поръчам торта. Но се чудя какви занимания д аим измислп на децата, така че приемам всякакви идеи.
Ето и няколко снимки на фъстъка.