Ellie_bellie, защо не говориш с анестезиолога и той ще каже най-добре какво може и какво не може? И какво е това парализиране? Аз бях с епидурална и по едно време като не искаше да излиза бебето (диспропрорция, бебето е по-голямо за моите размери) ставах, кляках, какво ли не, не съм била неподвижно. Но е възможно тогава да са ми спрели и упойката.
Така че вместо да се чудиш и да четеш какви ли не страхотии из форумите, питай доктор!

А честно казано аз не виждам нужда от музика и свещи, по-добре да е чисто и приветливо, да се обърне достатъчно внимание на родилката, а след това и на бебето. Това ми стига.

Голди, от информацията ми досега, легналата поза е най-неестествена за раждане. Всяка друга поза спомага за по-лесно слизане на бебето в родилния канал, гравитацията също играе роля. Освен това съм тръгнала към раждане във вода, епидурална упойка не е вариант в този случай. Всеки сам си преценява как да претегли опциите си. Може и да не съм права за вас и не искам на никого да променям мнението, нито пък да натрапвам своето.
Мая, доколкото си спомням, ако си имала дълго раждане, може би наистина упойката е била спаднала, когато си можела да ставаш. Не говоря за абсолютно парализиране, а по-скоро за некомфортност в крайниците и изтръпване. Дискутирала съм въпроса с 2-ма от лекарите в болницата, чичо ми е анестезиолог в друга местна болница. Имах разговор и с него по отношение на упойките. Засега съм направила избор раждането ми да мине без интервенции. Акушерката ми ме подкрепя в това решение, както и съпруга ми, който ще бъде неотлъчно с мен. За крайния резултат никой не може да гарантира. Ще поживеем, ще видим. 

Цитат на: ellie_bellie в 08.02.2010 17:07

Освен това като ти сложат епидуралната, трябва непрекъснато да си легнала, за да мерят тоновете на бебето, които понякога намаляват заради упойката. Трябва и контракциите да ти следят, защото не могат да се усещат добре.

Ели, има "подвижни" апарати за мерене на тоновете и контракциите. Аз не бях на такъв, но въпреки това ставах и се движеш колкото кабелите позволяваха. Само дето когато бебето беше много ниско, тоновете не се чуваха и му залепиха електрод на главата. Така можех да се движа както си исках и тоновете се регистрираха през цялото време.
Аз пък, може би от изтощение, исках само да лежа, а акушерката ме караше да ствам.  

Цитат на: KlaraFina в 08.02.2010 20:14

Ели, има "подвижни" апарати за мерене на тоновете и контракциите.  

Точно такива се използват при раждането във вода.

Цитат на: maya_bunny в 08.02.2010 19:32

А честно казано аз не виждам нужда от музика и свещи, по-добре да е чисто и приветливо, да се обърне достатъчно внимание на родилката, а след това и на бебето. Това ми стига.

Това са елементи от концепцията за естествено активно раждане - създаване на подходяща атмосфера, в която раждащата жена да се чувства сигурна, спокойна...

И аз и мъжа ми бяхме ЗА естествено раждане, той щеше да присъства,НО се случи така че се наложи секцио. След това 36 часа бях с епидурален катетър за обезболявне. ДА звучи страшно, но точно 3 седмици след секциото започнах да спортувам. Вярно спорта беше 1.5 часа на пътечка във фитнес и 30 мин велоаргометър с минимално натоварване , цялото натоварване беше като продължителна разходка по улицата, напълно съгласувано и одобрено от лекаря ми. Т.е. дори и да се наложи или изберете секцио не е страшно. Факт е, че му 36 и 48 час ме болеше и едва ходех, но след 48 час се разхождах в болницата /ходих да гласувам , а на следващия ден се разходих навън извън болницата /бях като пациента беглец   . С това искам единствено да кажа не се плашете от упойката, не я мислете, не е страшно!

ох знам че не е по темата обаче не мога да се сдържа вече с тези свещи и аромати само като си спомня като влязох в стаичката за приемане в болница и чух виковете на раждащаите(по страшно нещо досега не съм чувала чак ми идеше да     и само си представям по точно не мога да си представя как ароматите и свещите ще допринесат за спокойствие в такъв момент

Като сме започнали и аз ще се отклоня... Не знам защо толкова викат раждащите жени като болката не е такава, че да викаш. Аз бях много тиха, не защото съм се притеснявала да викам, по-скоро се концентрирах по време на контракциите и хич не ми е било до това. Повреме на напъните пъшках, но пак не виках. В отделението където раждах имаше 10 родилни стаи и не чух никакви викове (може и да е защото не бях на себе си), но спомням, че се чудих дали няма специална звукоизолация 

maslinka, и аз се извинявам за  - просто говорим за различни неща и напълно различна обстановка.  Представи си, че няма други раждащи - ти си сама с акушерката, избрана от теб и няма крясъци, викове, непознати... Ти не виждаш практически други хора, освен тези, които си избрала да бъдат с теб.

Момичета, не съм раждала нито в БГ, нито в САЩ, където живея, но съм била в родилно в родината ни и тук и РАЗЛИКАТА е н-е-о-п-и-с-у-е-м-а. Да, болници са и на двете места, НО....
Тони е права - в БГ дори да си платиш не можеш да се доближиш до условията тук.
Като влезеш в болница тук НЕ мирише на болница, навсякъде ти се усмихват, никой не те нахоква, никой не ти крещи. Ти раждаш в самостоятелна стая, в която са само акушерка, лекар и близките ти. Това е. Дали ще имаш свещи, музика, вана, дали ще правиш челна стойка, ако щеш - ако не е опасно за бебето - ще ти разрешат. Разбираш, че е родено бебе в съседна стая, когато пуснат песента "happy birthday". Няма викове, няма крясъци, няма стрес.
Моля Ви, спрете да нападате ели бели. Горните коментари за музиката, свещите, епидуралната - за тукашните условия са нещо нормално.
Искам да добавя, че нейната бременност се проследява в една от най-добрите университетски болници в района, да не напиша САЩ. Мислите ли, че току така ще я оставят неинформирана?! Или че тя е човек, който ще отиде да ражда без да знае какви са всичките и опции?!

За мен нормалното раждане е точно това със свещи и т.н. без викове и крясъци, без обидни подмятания и реплики - всичко останало не е нормално като отношение към жената, която се намира в твърде деликатно състояние.  Вместо да очаква с трепет и щастие бъдещото си дете трябва да понася отвратителното отношение на някои арогантни хора, които са забравили що е човещина. Лошото е че в България човек трябва да си плаща за нормално отношение вместо това да е едно съвсем естествено отношение във всички болници.

Никой не напада ellie_bellie, но аз предлагам темата да я прекръстим За и против секциото в Бългаия, защото от прочетеното става ясно, че в чужбина всичко е прекрасно и няма защо да се страхуват момичетата от естественото раждане.

Аз също съм за нормалното раждане, ако няма усложнения. Но не съм съгласна, че навсякъде отношението е зверско, ако не си платиш. Аз раждах в държавна болница и всички бяха много мили, дори не ми се излизаше. Не съм дала 1 лев, освен на акушерката по мое желание. Наистина има хора, който са нагли и ако не си платиш отношението се променя, но има и изключения.
А относно викането по време на раждане - ами аз виках, но не защото съм искала, просто трудно си излизаше бебето и ме болеше. Всеки си има праг на болка 

Goldi, В чужбина не всичко е прекрасно - близките ми не са до мен, персонала ще ми говори на чужд език и т.н. Темата само печели от това че споделяме различни гледни точки и опит.

Целта съвсем не е да се фукаме коя от нас ще ражда в по шик условия - очевидно е че всеки ще се справи с каквото е наличнo в момента. Колкото повече мнения, истории и опит чета толкова по лесно ми става да взема решения за себе си.

Примерно в американската болница на ellie_bellie очевидно и обръщат повече внимание от колкото в моята, но аз искрено се радвам за нея и сам и благодарна че споделя. Тя ми дава идеи какво да питам на моите месечни консултации.

Между другото ето една чудесна история за раждане в Пловдив, в която майката е знаела какво иска и до голяма степен го е получила:
http://missby.wordpress.com/2009/10/17/yanas-birth/

Голди, много си забавна!  И аз вече оставам с впечетление, че в чужбина не ги боли, не викат, само слушат музика и по-някое време излизат с бебето!  Де да беше такаааааа.

Сега сериозно, КлараФина можеш само да се радваш, че твоята болка не те е карала да крещиш! При всеки е различно, аз напр. съм сдържана по отношение на емоции и на публично място дори от радост не бих крещяла, но при раждането всичко сякаш ми се разкъсваше от вътре и ме караше да крещя като луда пред напълно непознати хора. Дотогава не очаквах, че в възможно да ми се случи! Така че не се съмнявай в крещящите, не крещят случайно и просто така!

малко офф топик, но Regina94 къде е втора част на тази история, толкова е интересна