Мого хора много мнения и си викам и аз да се включа.Подкрепям Мирето защото на децата дошли на бял свят "секцио" нищо им няма и са си адаптирани и си се развиват нормално , майчинският инстинкт според мен не се предизвиква от болката на естественото раждане.Шапка свалям на героите които искат да раждат естествено и без упока но все пак сме в 21 век ....За съжаление аз герои не съм а съм си наи обикновена страхлива родителка Тити я родих секцио /беше седалишна/ сега очаквам второто си дете и въобще не се колебая пак ще е секцио . Не мисля че темата е уместна

Ей, че не съм я видяла по-рано тази тема!  Ама толкова да мразя такива теми в стил един друг форум 

Искам да кажа на всички, които си позволяват да квалифицират майките, раждали секцио, по един или друг начин, че е адски неприятно ! Вики, последно твоя пост видях и за да не ме разбереш погрешно, че се изказвам единствено срещу твоето мнение, да кажа, че не е така. Просто винаги ме е дразнело вече родили или още не раждали майки или изобщо жени да ми обясняват как трябва да раждам! Ами ще раждам както преценя след консултациите с лекаря и анестезиолога! 

И не, не приемам вагиналното раждане за поле за доказване на героизъм. Героизъм е всеки следващ ден до края на живота си да бъдеш майка, а не да да се смяташ за герой, само щото имаш шевове да не казвам къде. Много, много дразнещи са такива теми и се паля всеки път, защото никой няма да ми обяснява как детето ми едва ли не не ме е почувствало достатъчно близка, понеже съм била родила секцио. И Дари също засука на втория ден, и коластрата си слезе както трябва, млякото също 

Фениксче,не се ядосвай.Тя темата си е да си кажеме личното мнение по въпроса,а не да класифицираме мамите какви са защото са родили едикак си.Поне аз така я разбирам.Аз поне никога не съм смятала,че родилите секцио/в чиято категория спадам и аз,нищо че съм  за вагинално/ са по-малко майки или нещо по-различно от всяка друга майка.Няма никакво значение как е родено едно бебе,щом е желано то и през устата да излезе майката си е майка.
Но това което казваш за майчинството след раждането е абсолютно вярно-майката става майка не като роди по един или друг начин,а тя става такава с всяка безсънна нощ,с всяка песен която пее,с всяка рана която лекува,с всяка сълза която отронва за детето си,с това че щом веднъж е станала майка тя вече няма ден или нощ през която да не мисли за детето си.

Боже момичета вие ще ме изядете!
Някъде да прочетохте, че съм против секциото??? Някъде да прочетохте, че това с пробуждането на майчинските инстинкти е мое мнение???  Така пише просто по дебелите книги. Изказах мнението си именно, защото много майки се страхуват от естественото раждане, а има и все пак положително настроени към нормално раждане мами и тези, които още не са раждали не трябва да се страхуват.
Секциото е спасило много животи както на бебенца така и на майките им - как може да съм против в такъв слчай?

Цитат на: КатиНка в 03.02.2010 16:46

goldi, малко ме успокои, тъй като предпочитам естественото раждане, освен ако не ми се наложи секцио, а за упойка още не мога да преценя. На ме н ми казаха от 3 нагоре, че вече е опасно.

Кате няма нищо подобно и жени с 6-7 диоптъра раждат нормално.Не се гледат диоптри,а очните дъна,правят се изследвания при специалист.


За протокола да кажа,че първото си дете родих нормално и кошмарно,за второто много се колебая и клоня към секцио

Аз понеже опитах и от двете,така да се каже мога да кажа,че болките са големи и при двете раждания,но аз специално всичко забравих и искам пак Аз определено исках да раждам естествено с епидурална анестезия и в присъствието на мъжа ми,който също много го желаеше и мога да кажа,че в момента,в който ми сложиха упойката се "родих" направо,така че силно препоръчвам естествено раждане с епидурална НО съдбата реши друго за мен и родих в крайна сметка секцио,че даже с 2 упойки,защото накрая ме и приспаха Искам да кажа,че мен специално много ме боля след секциото,тресеше ме,не си усещах краката,после седмица някъде едва вървях от болка и не можех да си изправя гърба,но само това беше различното от естественото до колкото чета някои мнения.Дадоха ми детето на 2-я час и след още час го накърмих за първи път.Проблем с адаптацията не е имало,аз също не съм имала проблем с пробуждане на майчините чувства Всичко си беше наред и беше много красиво И въпреки всичко преживяно не ме беше страх да родя втори път още щом видях съкровището си даже пак да се повтори всичко....Честно казано не бих посмяла сама да решавам как да родя и затова оставих нещата в ръцете на лекарите и съдбата,но съм си мислела,че все пак при секциото има по-малък риск за бебето,но може и да греша Ако е секцио обаче препоръчвам на майките да избират дати възможно най-близо до термина,все пак всеки ден в утробата на майката е от особено значение за бебчето
И все пак държа да отбележа,че това са си изцяло мои лични мисли, продиктувани от личния ми опит и разбирания за живота.Не се палете,всеки сам си решава и всяко раждане е различно.Това е нещо много лично и аз не бих се нагърбила с отговорността да давам съвети,още по-малко да настоявам някоя жена да избере едното или другото раждане,все пак кой може да гарантира как ще се развият нещата точно при нея...?

Понеже стана въпрос за диоптрите копирам въпрос и отговор на лекар от Майчин дом - Варна, с което казаното от моя лекар също се потвърждава

Здравейте д-р Яков. С висок диоптър съм – 6.00-6.5 на едното око и 5.75 – 6.00 – на другото. Въпросът ми е какъв начин на раждане бихте препоръчали.
Елена Христова - 2007-09-21 12:24:00


Здравейте Елена, при диоптър 6 се препоръчва цезарово сечение поради риск от отлепване на ретината. Най-добре е да се консултирате с офталмолог, който да прецени рисковете при евентуално нормално раждане.
д-р Борис Яков, - 2007-09-24 18:26:07

Цитат на: goldi в 04.02.2010 10:36

Понеже стана въпрос за диоптрите копирам въпрос и отговор на лекар от Майчин дом - Варна, с което казаното от моя лекар също се потвърждава

Здравейте д-р Яков. С висок диоптър съм – 6.00-6.5 на едното око и 5.75 – 6.00 – на другото. Въпросът ми е какъв начин на раждане бихте препоръчали.
Елена Христова - 2007-09-21 12:24:00


Здравейте Елена, при диоптър 6 се препоръчва цезарово сечение поради риск от отлепване на ретината. Най-добре е да се консултирате с офталмолог, който да прецени рисковете при евентуално нормално раждане.
д-р Борис Яков, - 2007-09-24 18:26:07

Навсякъде препоръчват секцио,чуят ли малко по-голям диоптър,без да е направено изследване на очните дъна.В чужбина това не е признак за секцио,без да са направени необходимите изследвания.

Да не забравяме, че сме в България, а не в чужбина. Всеки, който е с висок диопътр ще си прецени как да ражда, а и лекаря му също

Ох и аз бях толкова "За" нормалното раждане, но като знам какви болки бяха след това направо не съм сигурна че второто ще го родя така  Основния ми плюс на вагиналното раждане беше бързото възстановяване, но при мен хич не беше бързо, страшно много ме болеше отдоло и кръстта  Вярно е че всичко мина много бързо, вярно е че когато малкото човече се изплъзне от теб като делфинче и проплче всичко се забравя.... обаче много си болеше. Много бих обмисляла как да родя второто си дете. Лошото е че във Враца работят само с пълна упойка 

Добре, момичета, а можете ли да ми кажете - тези, които са раждали вагинално, без упойка - а какви са доводите против упойката  ... Ей това не го разбирам. Да не раждаш секцио, ако имаш възможност вагинално - да, разбирам, и аз клоня към това, все пак това е определеният от природата начин, обаче да се откажеш от упойка, за да облекчиш болките... това не го разбирам.

Ии - мили момичета, питам, защото събирам инфо, и ви чувствам близки, моля не се нападайте, никого не квалифицирам, никого не съдя, искам да се ориентирам и да реша, щотооо... далече е още, обаче идваааа  .

Та, кажете ми, мами без упойка - какви са доводите да не искаш епидурална упойка, толкоз мъки ще си спестиш? Не разбирам...

Цитат на: Vessi в 04.02.2010 00:28

Шапка свалям на героите които искат да раждат естествено и без упока но все пак сме в 21 век ....

Как трябва да се тълкува това? Значи родилите по този начин са изостанали, неинформирани и едва ли не живеят в 19 век?
За мен герой е всяка жена станала майка и няма никакво значение начина по който се е родило бебето.
Мисля, че последно мнение трябва да имат лекарите и ако има медицински показатели, то секциото е безпорно задължително. Водеща трябва да е безопасността на бебето и майката.
rozovka, всяко раждане протича по много различен начин-може да продължи с дни, може да е часове. Освен това всяка жена има различен праг на поносимост на болката-за някои болките са нетърпими, за други не. Някои жени се притесняват от самото слагане на упойката, от това че няма да усещат напъните или да не изгубят контрол върху себе си. Мен ме приеха с доста голямо разкритие и просто не остана време за упойка.

Моите два лични довода бяха:

1. Страх от това да ми бият упойка в гръбнака, при все, че имам прищипан нерв  и ниско кръвно /при ниско кръвно отказват да бият такава упойка/.
2. Чела съм, че в някои случаи забавя раждането /което пък удължава престоя на бебето заклещено в таза/ и възпрепятства усещането на контракциите и трябва да ти казват кога да напъваш. Моя приятелка след епидурална упойка 1 месец след раждането имаше кошмарно главоболие.

Ето тук има повече инфо за обезболяването и упойките:

http://www.lekar.bg/news-43/info-166/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE.%D0%BB%D0%B8.%D0%B5.%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE.%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5?/

Gergancheto, след 6 седмици ми се иска пак да да се разпишеш в темата. След моето 26 часово раждене, 18 от които със зверски болки, ми отне 6 седмици, за да кажа, че пак ще родя и то вагинално  

rozovka, с епидурална се забавя процеса на получаване на разкритие и можеш да получиш мноооого неприятни странични ефекти от самата упойка.

И аз реагирах на това с 21 век, може би живеем в по-модерн време ли и аз не знам какво   Ако ще е така, то истината е в нормално раждане с упойка  

Ето нещо и от мен по въпроса. Превела съм само една много малка част от цялата статия, че много време отнема. Пускам и референцийте, който иска да чета какво науката казва.

Перинатална смъртност и заболеваемост
Липсват доказателства, че цезарово сечение по желание би намалило перинатална смъртност [1, 2]. В Европа, Италия е с най-висок процент Цезарови раждания и има по-висока перинатална смъртност от Холандия, където Цезаровото раждане е най-рядко [2]. Ретроспективно проучване на повече от пет милиона раждания е показало три пъти увелича смъртност при новородени деца, родени с цезарово сечение без лекарско назначение (без рискови фактори) в сравнение с нормалното раждане [33]. Усложнения свързани с плацентата се увеличават експоненциално с броя на предишни цезарови сечения. По този начин се увеличава перинатална смъртност, която е била оценява на 5 процента през плацентата accrete (плацентата или части от нея остават прикрепени към ендомертия на матката) и 30 на сто до ablatio плацента (отлепена плацента) [20, 25]. Ретроспективно проучване на повече от 120 000 жени, бременни за втори път показва двойно по-голям риск от вътрематочна смърт на плода от 39 гестационна седмица насам в следствие на предходното секцио в сравнение с предходно нормалното раждане [34].

Неонатологично-дихателни нарушения, включително устойчиви белодробна хипертония, респираторен дистрес, тахипнея са докладвани в 0,37% от случайте след цезарово сечение по избор, което е пет пъти по-високо, от колкото при нормалното раждане. Рискът намалява след 39 седмици на бременността [9, 34]. Като причини за това са посочени, че жените, които раждат с цезарово сечение са с по-ниски нива на простагландини и адреналин, цикличен АМФ и усвояването на натрий, фактори, които водят до намаляване на количеството на течност в белите дробове на плода [34].

Ето и референцийте

Referenser
1. http://www.sos.se
2. Lavender T, Hofmeyr GJ, Neilson JP, Kingdon C, Gyte GM, Cesarean section for non-medical reasons at term (Review). Cochrane Database Syst Rev 2006; 3: CD004660.
3. Hildingsson I, Rådestad I, Rubertsson C, Waldenström U. Few women wish to be delivered by caesarean section. BJOG 2002; 109: 618?623.
4. Potter JE, Berquo E, Perpetuo IH, Leal OF, Hopkins K, Souza MR, et al. Unwanted caesarean sections among public and private patients in Brazil: prospective study. BMJ 2001; 323: 1155?1158.
5. Waldenström U. Experience of labor and birth in 1 111 women. J Psychosom Res 1999; 47: 471?482.
6. Sjögren B, Thomassen P. Obstetric outcome in 100 women with severe anxiety over childbirth. Acta Obstet Gynecol Scand 1997; 76: 948?952.
7. Bettiol H, Barbieri M, daSilva A, Rona R. Consumer demand for cesarean sections in Brazil. Demand is affected by mother´s perception of good health care. BMJ 2002; 325: 335.
8. Waldenström U. Kejsarsnitt ger inte bättre förlossningsupplevelse. Läkartidningen 1999; 42: 4544?4547.
9. Birchard K. Defence union suggest new approach to handling litigation costs in Ireland. Lancet 1999; 354: 1710
10. Iovine V. The girlfriend´s guide to getting your groove back; loving your family without losing your mind. New York; Perigee Book; 2001.
11. Rortveit G, Dalveit AK, Hannestad YS, Hunskaar S. Urinary incontinence after vaginal delivery or cesarean section. N Engl J Med 2003; 348: 900?907.
12. MacLennan AH, Taylor AW, Wilson DH, Wilson D. The prevalence of pelvic floor disorders and their relation to gender, age, parity and mode of delivery. BJOG 2000; 107: 1460?1470.
13. Buchsbaum GM, Chin M, Glantz C, Guzick D. Prevalence of urinary incontinence and associated risk factors in a cohort of nuns. Obstet Gynecol 2002; 100: 226?229.
14. Yoles I, Maschiach S. Increased maternal mortality in cesarean delivery as compared to vaginal delivery? Time for re-evaluation? Am J Obstet Gynecol 1998; 178: S78. Abstract.
15. Hall MH, Bewley S. Maternal mortality and mode of delivery. Lancet 1999; 354: 776.
16. National Institute of Clinical Excellence. Why mother´s die 1997-1999. The confidential enquiries into maternal deaths in the UK. London, RCOG Press, 1999.
17. Bonnar J. Massive obstetric haemorrhage. J Clin Obstet Gynecol 2000; 14: 1?18.
18. Mousa HA, Alfirevic Z. Treatment for primary postpartum haemorrage. Cochrane Database Syst Rev 2003: 1: CD003249.
19. Burrows LJ, Meyn LA, Weber AM. Maternal morbidity with vaginal versus caesarean delivery. ACOG 2004; 103: 907?912.
20. Carvalho JCA, Balki M, Kingdom J, Windrim R. Oxytocin requirements at elective caesarean delivery: a dose-finding study. Obstet Gynecol 2004; 104. 1005?1010.
21. deSwiet M. Thrombembolism. In: deSwiet M ed. Medical disorders in obstetric practice. 3rd edn. Oxford Blackwell Scientific Publications 1995; 116?142.
22. Lindqvist P, Dahlbäck B, Marsal K. Thrombotic risk during pregnancy: A population study. Obstet Gynecol 1999; 94: 595?599.
23. Nielsen TF, Hökegård KH. Cesarean section and intraoperative surgical complications. Acta Obstet Gynecol Scand 1984; 63: 103?108.
24. Clark SL, Koonigs PP, Phelan JP. Placenta previa/accrete and prior caesarean section. Obstet Gynecol 1985; 66: 89?92.
25. Nielsen TF, Hagberg H, Ljungblad U. Placenta previa and antepartum hemorrage after previous caesarean section. Gynecol Invest 1989; 27. 88?90.
26. Ananth CV, Bergowitz GS, Savits DA, Lapinski RH. Placental abruption and adverse perinatal outcomes. JAMA 1999; 282: 1646?1651.
27. Kyrklund-Blomberg NB, Gennser G, Cnattingius S. Placenta abruption and perinatal death. Paediatr Perinat Epidemiol 2001; 15: 290?297.
28. Rasmussen S, Irgens LM, Dalaker K. A history of placental dysfunction and risk of placental abruption. Paediatr Perinat Epidemiol 1999; 13: 9?21.
29. Hofmeyr GJ, Say L, Gulmezouglu AM. WHO systematic review of maternal mortality and morbidity. The prevalence of uterine rupture. BJOG 2005; 112: 1221?1228.
30. Flamm B, Goings J, Yunbao L, Wolde-Tsadik G. Elective repeat caesarean delivery versus trial of labor. A prospective multicenter study. Obstet Gynecol 1994; 83: 927?931.
31. Ofir K, Sheiner E, Levy A, Katz M, Mazor M. Uterine rupture: Risk factors and pregnancy outcome. Am J Obstet Gynecol 2003; 189: 1042?1046.
32. Zelop CM, Shipp TD, Cohen A, Repke JT, Liebermann E. Trial of labor after 40 weeks´ gestation in women with prior caesarean. Obstet Gynecol 2001; 97: 391?393.
33. Lydon-Rochelle M, Holt VL, Easterling TR, Martin DP. Risk of uterine rupture during labor among women with a prior caesarean delivery. N Engl J Med 2001; 345: 3?8.
34. Sheiner E, Levy A, Katz M, Mazor M. Identifying risk factors for peripartum cesarean hysterectomy. J Reprod Med 2003; 48: 622?626.
35. Nissen E, Uvnäs-Moberg K, Svensson K, Stock S, Widström AM, Winberg J. Different patterns of oxytocin, prolactin but not cortisol release during breastfeeding in women delivered by caesarean section or by the vaginal route. Early Hum Dev 1996; 45: 103?118.
36. Rowe-Murray HJ, Fisher JR. Baby-friendly hospital practises: caesarean section is a persistent barrier to early initiation of breast-feeding. Birth 2002; 29(2): 124?131.
37. Macdorman M, Declerq F, Menacker F, Malloy MH. Infant and neonatal mortality for primary cesarean and vaginal births to women with Òno indicated riskÓ, United States, 1998-2001 birth cohorts. Birth 2006; 33: 175?182.
38. Smith GCS, Pell JP, Dobbie R. Caesarean section and risk of unexplained stillbirth in subsequent pregnancy. Lancet 2003; 362:1779 ?1784.
39. Levine EM, Ghai V, Barton JJ, Strom CM. Mode of delivery and the risk for respiratory diseases in newborns. Obstet Gyndcol 2001; 97: 439?442.
40. Kero J, Gissler M, Gronlund MM, Kero P, Koskinen P, Hemminki E, et al. Mode of delivery and astma – is there a connection? Pediatr Res 2002; 52; 6?11.