За и против секциото.

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Сисе, напълно съм съгласна с написаното от теб!!!

[Gergancheto]

Знаете ли,понякога си мисля,че прекалено много се информирате,четете,гледате

Сиске нали разбра че аз просто нямам избор дали да се информирам или не, подкрепям мнението ти, защото прекалената информираност ми създаде доста страхове.  Трудно е за обяснение, а и ще се отклоним от темата, но подкрепям казаното от теб. 

[Tani4ka_]

Според мен всичко, което се говори относно положителните и отрицателните страни както на естественото раждане, така и на секциото не бива да се приема прекалено навътре, защото в крайна сметка всичко си е до конкретния случай и е до голяма степен божа работа. Ако можеше една жена да роди едно и също дете първо по единия начин, а после и по другия начин, тогава би могло да се направи заключение, кой е по-добрия начин, но дори и тогава изводите ще важат само за това раждане и за никое друго. Всичко друго е просто статистика. За жената, която е получила усложнения по време на естествено раждане и е умряла от тях, е без значение факта, че при раждането със секцио майчината смъртност е с цели 30% по-висока в сравнение със смъртността при естествено раждали жени.

[dgudge]

Аз се чудя, на тази тема може да се спори мноооооого още , дали не е по-добре да се заключи  Така няма да се впускат в спор и да психясват бъдещите и настоящи мами 

[Gergancheto]

Аз се чудя, на тази тема може да се спори мноооооого още , дали не е по-добре да се заключи  Така няма да се впускат в спор и да психясват бъдещите и настоящи мами 

Според мен темата е хубава, научават се доста неща включително и неприятни за съжаление! Но не психясваш ли и когато четеш темата "как протече раждането" или темата на някоя конкретна мацка от форума с тежко раждане, в момента се сещам за Диди и Мили ..... мен и такива неща ме карат да треперя, но неможем да изтрием всичко неприятно 

[Ел]

П.П. Важното според мен е да вярвате в себе си, в това,че можете да се справите,че всичко с бебчето ви ще е наред.Положителната нагласа!Страха не е във ваша полза.Аз бях толкова спокойна...нямах търпение да родя и изобщо не се страхувах от самото раждане /не,че се правех на смела... така го усещах/,просто вярвах,че всичко ще мине така както очаквам,че бебето ми ще се роди живо и здраво.Нямах търпение да го видя,да го гушна,да го целуна...последната седмица само за това мислех по 24 часа,представях си как вече е в ръцете ми,как го кърмя,приспивам....Вярвйте повече в Господ и на себе си!

 Това описва и моята нагласа към раждането!!! На курсовете по йога за бременни писахме как ще мине раждането, говорихме за това и бях напълно подготвена и нетърпелива да дойде този момент..ееехх, мечти... Но не мога да ви опиша как се изплаших до смърт, когато чух - веднага за секцио!!! Едва си удържах краката, докато ми поставят катетъра, така се тресях

[Алексчето]

Аз също не съм си представяла, че всичко ще е наред, че ще си родя нормално, ще видя бебето, ще ми дадат да го гушна. Когато ходих при очната лекарка я помолих да напише, че мога да родя нормално, въпреки че намери проблем и ме викна да отида отново, аз не отидох . Затова и толкова дълго чаках в болницата, но когато нещата почнаха да се развиват за секунди, когато разбраха че родова дейност не мога да отключа, въпреки силните контракции почти едно денонощие(и преди това 3 дни през 10 минути ) и включения окситоцин само влоши нещата. Като тръгнахме към операционната(научих 1 минута преди това, че са решили секцио) и ме показаха през вратата на близките ми им се усмихнах, а вътрешно имах чувството, че ще се припадна от страх. За самата операция няма да говоря , но излизайки от операционната мъжът ми като ме видя се разплака, много се уплаши от гледката. Но каквото е писано на човек се случва, от съдбата си не може да избяга, убедих се, че всичко е в ръцете на Господ. Колко съм се молила тогава, в предродилна всичко да е наред. Радвам се, че всичко това е вече зад гърба ми, че бебчо е до мен, най-любимото същество на света!!!!    Въпрки всичко това си оставя най-невероятното изживяване!!!! Хубав момент в живота, който ни прави  още по - силни, за да можем да се грижим за малките си деца!!! Както са казали хората "Не се става лесно майка", а моята много обича да ми го повтаря.

[dezmand]

аз съм за естественото раждане , вярно е боли и е мъка голяма но пък после всичко се забравя.Няма такова друго чувство на земята като това да гушнеш бебчето си още докато си на родилната маса в първите секунди от живота му 

[Zahira]

Май Сиска е права, че прекалено много четем и се информираме, защото аз преди няколко дни гледах разни клипчета за раждането и определено станах страшно неспокойна от видяното и още ми държи страх. Май е по-добре да не знаем какво ни предстои...и просто да си се самонавиваме, че всичко ще мине като по вода и безпроблемно както за нас, така и за бебето.

[kleo_20]

Едно време като не е имало интернет и телевизия нашите баби и пра баби са раждали на полето докато копаели.Сечат пъпната връв със сърпа и продължават.Не ги е било страх не са знаели какво ги чака.
Моето раждане беше приказно и само мога да пожелая такива емоции на всяка от вас/независимо дали секцио или естествено/
И вярно не е првилно "секцио или нормално" а "секцио или естествено" *THUMBS*Няма ненормална работа свързана с нов живот появяващ се на този свят

[Miri]

Аз с риск да се повторя, но моята приятелка, която е акушер -гинеколог и е израждала толкова много бебета, казва, че ако не се налага секциото, не е спешно препоръчва , естественото разждане. Пртоблемът със секциото е ,че при следващи бремености , плаценатат нарства и може да се срастне с други органи. Което е опасно, тъй като по време на раждане може дас е получи масивен кръвоизлив. От друга страна секциото си има предимство, особено, когато тазът на жената е малък. Вярно е ,че бабите ни едно време са раждали на полето, но и има много смъртни случаи , точно ,защото секциото не е било познато. Иначе , относно статията, не смятам ,че ще обичаш по-малко детето си , само , защото не е родено по естествен път. Тук в САЩ , секциото се прави с епидурална упойка и бебето се дава на майката за кратко да се запознаят. Незнам, защо в България правят секциото с пълна упойка, моята приятелка смята ,чче дори е опасно и за майката и бебето.
Но както Сиси е казала по-горе, прекалено много сме информирани , което понякога не е добре, защото ни създава само излишен стрес.

[сиска]

Да ви споделя ли нещо...на мен ми е още много рано за втора бременност,но от сега си мисля как искам да родя.Иска ми се да не е в болница,а в домашна обстановка с помощта на акушер.Това в Бг не е практика,но да се надявам след 4-5г. да имам право на този избор.
Болничната обстановка,системите,викащите,раждащи жени никак не ми понесоха добре.Верно,че виждайки хората с бели престилки ми беше спокойно,че ако се случи нещо веднага ще реагират...

[Петето]

Сисе, да се надяваме, че до няколко години ще навлезе и този метод на раждане  Наистина до някаква степен ми се струва, че ще е по - успокояващо, ако родилката си е вкъщи  Въпреки това мен би ме било страх (признавам си без бой  ) да родя така именно поради липсата на лекари, които да реагират, ако, недай Боже, се случи нещо  Ти, обаче, вече си доказала, че си в пъти по -смела 

Аз лично пак бих родила секцио втория път, дори и по желание, въпреки че първият беше по медицински причини (не ме замеряйте с камъни  )

[siss]

Леле...кой каза че обичаш по-малко бебето си като си родил секцио направо ще ме уморите.

Та по темата - аз съм за естественото раждане, освен ако няма медицински причини за операция. По никакъв начин не бих застрашила живота на бебето и моят

[ina_lemon]

Леле...кой каза че обичаш по-малко бебето си като си родил секцио ....

Никой не е казал нещо, дори подобно на това.....