Цитат на: сиска в 22.05.2009 21:16

П.П. Важното според мен е да вярвате в себе си, в това,че можете да се справите,че всичко с бебчето ви ще е наред.Положителната нагласа!Страха не е във ваша полза.Аз бях толкова спокойна...нямах търпение да родя и изобщо не се страхувах от самото раждане /не,че се правех на смела... така го усещах/,просто вярвах,че всичко ще мине така както очаквам,че бебето ми ще се роди живо и здраво.Нямах търпение да го видя,да го гушна,да го целуна...последната седмица само за това мислех по 24 часа,представях си как вече е в ръцете ми,как го кърмя,приспивам....Вярвйте повече в Господ и на себе си!

Това описва и моята нагласа към раждането!!! На курсовете по йога за бременни писахме как ще мине раждането, говорихме за това и бях напълно подготвена и нетърпелива да дойде този момент..ееехх, мечти... Но не мога да ви опиша как се изплаших до смърт, когато чух - веднага за секцио!!! Едва си удържах краката, докато ми поставят катетъра, така се тресях

Аз също не съм си представяла, че всичко ще е наред, че ще си родя нормално, ще видя бебето, ще ми дадат да го гушна. Когато ходих при очната лекарка я помолих да напише, че мога да родя нормално, въпреки че намери проблем и ме викна да отида отново, аз не отидох . Затова и толкова дълго чаках в болницата, но когато нещата почнаха да се развиват за секунди, когато разбраха че родова дейност не мога да отключа, въпреки силните контракции почти едно денонощие(и преди това 3 дни през 10 минути ) и включения окситоцин само влоши нещата. Като тръгнахме към операционната(научих 1 минута преди това, че са решили секцио) и ме показаха през вратата на близките ми им се усмихнах, а вътрешно имах чувството, че ще се припадна от страх. За самата операция няма да говоря , но излизайки от операционната мъжът ми като ме видя се разплака, много се уплаши от гледката. Но каквото е писано на човек се случва, от съдбата си не може да избяга, убедих се, че всичко е в ръцете на Господ. Колко съм се молила тогава, в предродилна всичко да е наред. Радвам се, че всичко това е вече зад гърба ми, че бебчо е до мен, най-любимото същество на света!!!!  Въпрки всичко това си оставя най-невероятното изживяване!!!! Хубав момент в живота, който ни прави  още по - силни, за да можем да се грижим за малките си деца!!! Както са казали хората "Не се става лесно майка", а моята много обича да ми го повтаря.

аз съм за естественото раждане , вярно е боли и е мъка голяма но пък после всичко се забравя.Няма такова друго чувство на земята като това да гушнеш бебчето си още докато си на родилната маса в първите секунди от живота му 

Май Сиска е права, че прекалено много четем и се информираме, защото аз преди няколко дни гледах разни клипчета за раждането и определено станах страшно неспокойна от видяното и още ми държи страх. Май е по-добре да не знаем какво ни предстои...и просто да си се самонавиваме, че всичко ще мине като по вода и безпроблемно както за нас, така и за бебето.

Едно време като не е имало интернет и телевизия нашите баби и пра баби са раждали на полето докато копаели.Сечат пъпната връв със сърпа и продължават.Не ги е било страх не са знаели какво ги чака.
Моето раждане беше приказно и само мога да пожелая такива емоции на всяка от вас/независимо дали секцио или естествено/
И вярно не е првилно "секцио или нормално" а "секцио или естествено" Няма ненормална работа свързана с нов живот появяващ се на този свят

Аз с риск да се повторя, но моята приятелка, която е акушер -гинеколог и е израждала толкова много бебета, казва, че ако не се налага секциото, не е спешно препоръчва , естественото разждане. Пртоблемът със секциото е ,че при следващи бремености , плаценатат нарства и може да се срастне с други органи. Което е опасно, тъй като по време на раждане може дас е получи масивен кръвоизлив. От друга страна секциото си има предимство, особено, когато тазът на жената е малък. Вярно е ,че бабите ни едно време са раждали на полето, но и има много смъртни случаи , точно ,защото секциото не е било познато. Иначе , относно статията, не смятам ,че ще обичаш по-малко детето си , само , защото не е родено по естествен път. Тук в САЩ , секциото се прави с епидурална упойка и бебето се дава на майката за кратко да се запознаят. Незнам, защо в България правят секциото с пълна упойка, моята приятелка смята ,чче дори е опасно и за майката и бебето.
Но както Сиси е казала по-горе, прекалено много сме информирани , което понякога не е добре, защото ни създава само излишен стрес.

Да ви споделя ли нещо...на мен ми е още много рано за втора бременност,но от сега си мисля как искам да родя.Иска ми се да не е в болница,а в домашна обстановка с помощта на акушер.Това в Бг не е практика,но да се надявам след 4-5г. да имам право на този избор.
Болничната обстановка,системите,викащите,раждащи жени никак не ми понесоха добре.Верно,че виждайки хората с бели престилки ми беше спокойно,че ако се случи нещо веднага ще реагират...

Сисе, да се надяваме, че до няколко години ще навлезе и този метод на раждане  Наистина до някаква степен ми се струва, че ще е по - успокояващо, ако родилката си е вкъщи  Въпреки това мен би ме било страх (признавам си без бой  ) да родя така именно поради липсата на лекари, които да реагират, ако, недай Боже, се случи нещо  Ти, обаче, вече си доказала, че си в пъти по -смела 

Аз лично пак бих родила секцио втория път, дори и по желание, въпреки че първият беше по медицински причини (не ме замеряйте с камъни  )

Леле...кой каза че обичаш по-малко бебето си като си родил секцио направо ще ме уморите.

Та по темата - аз съм за естественото раждане, освен ако няма медицински причини за операция. По никакъв начин не бих застрашила живота на бебето и моят

Цитат на: siss в 24.06.2009 16:18

Леле...кой каза че обичаш по-малко бебето си като си родил секцио ....

Никой не е казал нещо, дори подобно на това.....