Още нещо интересно /аз съм го гледала филма като бях бременна/ вижте как изглеждат и какво правят бебетата ви в коремите   а също и какво се случва с бебето по време на едно нормално раждане и нещото,което най-много ми хареса на мене е това,че веднага го слагаш на гърдата да суче.

http://www.youtube.com/watch?v=f6mWyUP0hsA&feature=related

Много истинско клипче 
Настръхнах докато го гледах,много силно изживяване 
Сега тегля и филма да го видя,Сиска благодаря 

Филма съм го гледала  Според мен е много хубав  Довечера ще видя и клипчето.

Клипчето е много хубаво-гледала съм го.
А кой е филма???Как се казва,че да го изгледам

Ако не се лъжа клипчето е от In the womb (ако бъркам моля да ме поправите  ). Има серия за едне бебе, а има и за близнаци. Наскоро даже ги даваха по някоя от програмите от тия научно популярните.

втория клип е от филма In the womb.

http://www.youtube.com/watch?v=2jMNO2vC-GQ&feature=related

Да, гледала съм ги всичките, ходих на йога и бях се уговорила с лекаря ми - без питоцин, без упойка, само метаргин искаше накрая да сложи... е, накрая спешно секцио...това е и до късмет...второто ще е по естествен начин.

Не съм сигурна, че това в правилна тема, но искам да ви кажа, че аз коренно си промених отношението към анестезията по време на раждане след като прочетох една книга за родилната болка и начини за обезболяване. Книгата въщност е учебна литература за акушерки, и там пишеше, че екстремните родилни болки (всяка жена изживява родилните болки различно) само вредят на бебетата. Абсолютен факт е, че майки, които са силно повлияни от болките, раждата деца с по-нисък брой Apgar точки от майките получили някаква форма на обезболяване. Друго нещо, което мен лично ме стресна е че много силните болки при майки с усложнения през бременността и смущения в растежа на бебето, представляват пряк риск за бебето. Често такива бебета страдат от недостиг на кислород и се поставят в кувиоз веднага след раждането.

В началото бях решила да се въздържа от всякакви болкоуспокояващи методи, но вече знам, че няма да се правя на силна излишно и ще се възползвам от епидурална упойка, ако усетя, че болката започва да доминира на всичко останало.

Aз съм съгласна с теб KlaraFina.
Дори заради болката, страха от раждането и всички такива отирцателни емоции които може да преживее една родилка, преподавателя ми по акушерство смята че няма нищо нередно в това изхода да е цезарово! Много по добре било, отколкото жената да преживее ужаса от страха на нормалното раждане. Виждала съм жени който буквално ви казвам направо посиняват от страх .... ами в такива случай аз гласувам с две ръце за планово секцио! По подобна логика разсъждавам и за обезболяващие 

Танче колежките се смеят с мен защото първо учихме за нормално раждане и за всички патологии, усложнения и т.н. и аз твърдо се биех в гърдите че един ден ще родя планово секцио и сега като имахме няколко лекции за секциото и за всичко дето може да стане.......направо няма да ти говоря ще ми се изправи косата от страх, Та сега само ме питат :"И как каза че ще родиш един ден...?"  С ръка на сърцето мога да кажа че предпочитам да бях родила преди да запиша да уча за акушерка 

Ммм мога да кажа че по скоро - не е добре. Ама това си е моето мнение 

Цитат на: KlaraFina в 22.05.2009 19:56

Друго нещо, което мен лично ме стресна е че много силните болки при майки с усложнения през бременността и смущения в растежа на бебето, представляват пряк риск за бебето. Често такива бебета страдат от недостиг на кислород и се поставят в кувиоз веднага след раждането.

Bulechka, има се предвид, че болката се явява още един фактор, който може да повлияе негативно бебето при раждане (а не само майката). Това състояние е опасно предимно за бебета с поднормено тегло. Нормално развитите бебета обикновенно се справят с това. Силната болка на майката предизвиква много силна реакция на симпатиковата нервна система, която води до недостиг на кислород при бебето. Ако симпатиковата система не се стимулира от екстремната болка, притокът на кръв и респ. кислород до плода не би се повлиял, поне не и от болката.

Знаете ли,понякога си мисля,че прекалено много се информирате,четете,гледате /не,че и аз не бях и не съм така/,но понякога това пречи повече отколкото помага.Всичко е предначертано и каквото Господ е рекъл,това ще стане.Дали ще изберете секцио или ще решите да се направите на смели и да родите нормално без никакви обезболяващи,все тая....ако е писано да се случи нещо лошо...то ще стане.

П.П. Важното според мен е да вярвате в себе си, в това,че можете да се справите,че всичко с бебчето ви ще е наред.Положителната нагласа!Страха не е във ваша полза.Аз бях толкова спокойна...нямах търпение да родя и изобщо не се страхувах от самото раждане /не,че се правех на смела... така го усещах/,просто вярвах,че всичко ще мине така както очаквам,че бебето ми ще се роди живо и здраво.Нямах търпение да го видя,да го гушна,да го целуна...последната седмица само за това мислех по 24 часа,представях си как вече е в ръцете ми,как го кърмя,приспивам....Вярвйте повече в Господ и на себе си!