страхът от неизвестното е най-големия но и най-оправдания ни враг ще мине ли всичко нормално как ще го понесем ще бъдем ли достатъчно силни бебчето ще бъде ли здраво!тези и още куп подобни въпроси няма как да не присъстват в ежедневието ни!!но аз мисля че трябва всичко да върви по реда си-първо да мислим за критичния период (до 3я месец)след това за излседванията какво ядем как се движим добре ли се чустваме усещаме ли бебчето колко ни ритка и т.н това са все нови и нови усещания които съпътстват всеки един период на бременната жена!няма д амислим за раждане преди даже пупа да имаме нали така!!това е нещо което много ни вълнува но нека си признаем че имаме доста време то догава и трябва да се научин да степенуваме нещата за които да се тревожим и да обмисляме ако ли не ще се побъркаме! и аз се страхувам не мога да нося на болка и честно да си призная ще се доверя на лекарите няма да поставя нито една дума под съмнение защото ако не им вярваме как ще се правим ако мислим че всеки иска пари и ни подлага на излишни манипулации! ако ми каже нормално оки аз ще питам и друг за да съм сигурна ако каже секцио отново!но най-важното е да се доверим напълно на лекарите и на екипа който се грижи за наше и добро на бебчи

Малко полезна информация 

Подгответе се за леко раждане


Най-великият момент в живота на жената е раждането. То не може да се сравни с нищо друго и само раждала жена знае какво е великото чувство да дадеш живот на едно невинно създание.

Заедно с магическото чувство, с което ни дарява, раждането крие своите опасности, от които всяка заченала жена се притеснява. Дали всичко ще е наред, дали ще се роди живо и здраво бебето, дали няма да се случи нещо непредвидено, дали ще боли прекалено. Редовната консултация с лекар винаги намалява евентуалните рискове. Лекарите обаче рядко се сещат да ни дадат съвети за по-леко раждане, ако нямаме сериозен здравословен проблем.

Ако си от жените, които са решили, че ще раждат естествено, ето няколко съвета, които ще направят този велик миг малко по-безболезнен за теб.

Спокойствието. Особено е важно да си спокойна и подготвена за дългоочаквания момент. Информирай се максимално много, за да знаеш какво се случва в тялото ти във всеки етап от началото на раждането до излизането на малкото човече. Не бива да губиш контрол и да се паникьосваш, защото това води още проблеми след себе си. Изисквай по време на раждането да те информират за всичко, което се случва с теб и бебето.

Присъствието на таткото или на друг близък човек помага на някои жени да се чувстват по-добре в специалния момент. За други обаче е още по-изнервящо и не е гаранция, че ще се чувстват по-добре.

Дишането. Трябва да започнеш да го тренираш още от началото на бременността. То помага много, за да релаксираш и да разсейваш болката и напрежението от тялото.
Поеми дълбоко дъх, задръж и издишай три пъти по-дълго от времето, за което си вдишала. Докато издишваш, отпусни максимално мускулите си и се опитай физически да усетиш как тялото ти се разтоварва. Тук много може да ти бъде полезен любимия, който да ти помага с равномерния такт на вдишването и издишването, когато започнат контракциите. Издавай си спокойно всякакви звуци, докато издишваш, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Хубаво е да имаш вода наблизо, за да не ти пресъхва устата.

Когато дойде втората фаза на контракциите и бебето тръгне да излиза, трябва да внимаваш много с дишането. Поеми си дъх, когато настъпи контракцията, и започни да издишваш по време на напъването, но много бавно. Много е важно да може да съсредоточиш напъна точно в областта на корема, а не да напрягаш други части на тялото си.

не съм бременна, но се замислям за детайлите по раждането, защото доста мои приятелки раждаха скоро. изпитвам ужас от игли, припадам от вземане на кръв от пръстчето, и не мога да си представя цялата тази работа със секциото.. но пък имам голям диоптър и са ми казвали, че едва ли ще ме пуснат за естествено раждане..
но най-важното е да се роди здраво детенце, предполагам, че като дойде момента само за това ще мисля и сигурно ще стисна зъби за евентуалната болка. но всяка бременност и всяко раждане са различни, а майките ми казват, че щом гушнат бебето, забравят всичко, което е било. така че, бъдещи мами - леко и бързо раждане и здрави бечета 

Аз също съм за нормалното раждане. Само да кажа че при всеки се отразява различно. Аз исках да родя нормално, но ми казаха че главчката на бебето била много голяма и ако родя нормално ще имам проблеми при раждането. За това се наложи планово секцио. По време на самата операция макар и с  пълна упойка  усетих невероятна болка /мисля си че упойката не е била достатъчна/ точно като по филмите чуваш гласовете на лекарте но не можеш да помръднеш само чувстваш болка. По едно време толкова много ме болеше че чак исках да умра за да спре да ме боли. Честно казано лично аз много го изживях, след това две седмици не исках да ям, бях изплашена и депресирана, постоянно плачех, просто преживяната операция ме съсипа психически. Но като цяло при мене болката беше точно два часа след операцията. После все едно не съм раждала. Всичко се отрази само на психиката ми. През цялата бременност качих 18кг., а 2седмици след раждането съм -13кг. като 9кг оставих в болницата, а 4кг свалих за една седмица у дома. Сега като всичко е минало въпреки и изживяното не съжалявам че съм родила секцио, защото видях в болницата родилки който се мъчеха по 12часа и после не можеха да си седнат на дупето. Имам и приятелка която роди нормално преди 3м и още не може да се възстанови, а за секс дори не може и да си помисли, нещо което при мен още след 10-тия ден след раждането не беше проблем. Бях чувала че раждалите секцио се възстановяват по-бавно, но лично при мен дните в болницата ми бяха достатъчни да се възстановя, след това все едно не съм раждала. Но при всеки е индивидуално, всичко е до организъм. Но както и да протече раждането съм сигурна че колкото и да боли след като гушне бебчето всяка жена забравя всякаква болка. Единственото което мога да кажа е независимо по какъв начин сте избрали да раждате, много е важно психически да се настройте и психически да не падате духом. Искам да пожелая леко и безпроблемно раждане на всички бъдещи мамчета и бързо възстановяване.

По същия начин моят АГ ми каза,че до този момент главата на бебето била голяма,а аз съм била с тесен таз и ми препоръча да родя със секцио!даже на направлението ми за раждане е написала "тесен таз" ,което естествено не означава,че като ида в болницата и веднага под ножа!Преценяват на момента,а за планово секцио не може и дума да става!!!След това ,което тя ми каза се консултирах с още 2-ма лекари и според тях нямам показатели за планово секцио!Моите нагласи са за естествено раждане.....намя по хубаво нещо за мен нещата да станат както природата ги е замислила!!!
Възтановяването зависи от организма на човека,от психиката му.....няма какво да му мисля повече.....след известно време ще мога и аз да кажа от Личен опит какво се е случило!!!

Аз също се бях консултилара с няколко лекари защото бях против секциото,но всчки казваха едно и също, поради което се наложи да се примеря, нямах избор. Честно казано сега се чувствам странно все едно не съм родила аз това бебе, много е гадно, не можеш да изживееш появата на малкото човече, така че според мен дръж си до последно за нормално раждане.

Наскоро четох една статия именно за естественото раждане. Контракциите на матката подготвят не само майката, но и бебето за бъдещото раждане. Според психолози неестесвеното раждане води до следродови психически травми за бъдещия човек, защото той не е бил подготвен да излезе в този момент на бял свят и изведнъж от уютната среда в която се намира попада в напълно непозната външна среда. Контракциите така да се каже "пробуждат" бебето и го подготвят за появата му на бял свят.

Така и неразбрах какво е да имаш контракции, какво е да ти изтекът водите и други такива неща който са нормални за появата на едно дете. Пожелавам ти всичко да мине нормално и да изпиташ най-сладката болка от раждането.

Oх, благодаря на  Господ, че Ви има и винаги можем една на друга да се допитаме. Определено раждането е най-важният момент от нашия живот и е приятно, когато има с кого да споделиш трепетите си, тревогите и знаеш, че ще те разберат и посъветват. Благодяря за полезната информация на nadia_84bs и сиска!   А nadia_84bs колко време след секциото ти донесоха малката да я видиш?

Извинявайте че се намесвам,далеч не съм за тук,но ми е интересно! Надя твоето бебче колко се роди?на снимките ми изглежда доста мъничко,включително и главичката.виждала съм къде,къде по-голями бебета.Лекарите да не са сгрешили в крайна сметка?

И аз да кажа нещо в защита на нормалното или естествено раждане. Вчера когато бях на отворените врати в Токуда, завеждащата ненонатологичното отделение каза че е много по-добре за бебето и майката да се ражда по естествен път, така се задействат процесите в тялото на майката за кърмата и вобще...много неща каза. Надявам се да няма медицински причини заради които да се наложи секцио и да родя по нормален път.

аз лично бих родила секцио защото просто не съм достатъчно силна психически и не мога да издържам на болка!!не искам да дойде момента в който аз ще трябва да напъвам а да не го правя защото ме боли и ме е страх това е противопоказно и за мен и за бебето!!няма смисъл да подлагам и двамата на такава травма!чувала съм какво ли не как чупят ключицата на бебетата   или им сплескват главичките направо е ужасно  
за операцията има друг момент режат мускулни влакна изобщо много неприятно и понякога остава хронична болка за цял живот!
и двете имат плюсове и минуси и всеки индивидуално може да прецени кое е най-доброто решение за него!
аз лично не мисля че секциото те прави по-малко майка ами тогава таткото като не е родил той какъв е как да се чуства!вагиналното раждане не значи че си  повече или по-малко майка!важно е какво се случва след това не повреме и по какъв начин!

Абе вярно всеки си преценява сам, лекарите само ни съветват... Но определено всичко което съм чела показва, че повечето плюсове са за естественото раждане и аз ако съм добре физически искам да родя по естествен път.....
а за счупена ключица и аз знам, защото и мята е била счупена при раждането,ама нищо ми няма сега де... всичко се оправя..

Абе то на времето са използвали едни методи за "изваждане" на бебето,които вече не прилагат.....така,че нека не обръщаме внимани на страховитите изтории,които някои лелки на възраст ни разказват Като например захващане на главичката на бебето с форцепс (това не се прилага вече) както и с вакуум Чувала съм едни.....за деформирани глави и т.н.
Лекарите и акушерите си знаят работата и никога няма да оставят една родилка да се разкъса цялата,ако бебето излиза трудно

Ох,само се моля да родя така както ми се иска

дано всички родим по най-добрия за нас и бебоците начин
понякога това което ни се иска не се припокрива с това което се налага!!неприятно е но нямаме избор всичко е в името на децата ни все пак живи и здрави всичко минава и се забравя