Трябва ли да присъства бащата на раждането?

[Deliysky]

.... и той ще ми е голяма опора да е при мен отколкото да съм сам сама с непозната акушерка. Отделно си имам план за раждането и като настъпи деня може и да не съм в кондиця да обяснявам дали искам епидурална или дали искам да ми напълнят вана и т.н. но за това разчитам ,че таткото ще е там и ще се води и той по моя план (до колкото може да се изпълни до края) Отделно това е нашето дете и защо той да е лишен от удоволствието да си види бебето в 1та секунда и да му пререже ТОЙ пъпната връв. Също го мисля варянта и майка ми да е в стаяата при мен.
Аз съм напълно ЗА таткото да е там, ако той не може да присъства тогава някой бизък на който може да разчиташ и се чувстваш спокойно.

Не можах да схвана в този случай къде е ролята на медицинския екип?!?Не искам да прозвучи обидно, не зная какво работите, но едва ли ще позволите да ви висна един ден на главата и да ви обяснявам как да си вършите работата, ако да кажем вие сте маникюристка, а аз съм строителен работник (съвсем примерно). Не че имам вяра на медицинския персонал като цяло, но все пак на тия хора това им е професията и ако не се лъжа 6 години им е само ученето.Предполагам, че ако имат малко съвест и желание по-добре ще си свършат работата от някои който е на ниво няколко месеца четене по форумите.Ако не може да им имате доверие и се налага вие да определяте какво да правят в този важен ден, значи това не са никакви професионалисти. До колкото знам болниците предлагат и опция "Избери", значи може да си изберем предварително хората на които да се доверим.

[Rapunzel]

Работата на медицинския екип е да ти помогне да родиш във възможно най-комфортна за теб позиция, да облекчи болката ако искаш тя да бъде облекчена, да те предпази от решения и действия, които не са здравословни за теб и бебето, да се намеси в този естествен процес ако нещо се обърка и нещата не могат да протекът естествено, да се съобрази с желанията и усещанията ти, защото само раждащата жена знае най-добре как и в коя позиция се чувства най-добре. Много хубаво, че учат 6 години, но на много български медицински лица и 16 да учат са им малко, защото не знам в кой учебник пише да се скача на корема на напъваща жена, за да се "помогне" на бебето или пък да се разпори жената от край до край само и само да излезне едно бебе тежащо 2600 гр, и едва ли пише в книгите, че първескинята трябва да роди до 14 часа, а второ, трето дете за 6-8 часа, защото и това се практикува в българските болници и какви ли още безумия, за да накарат жената да се чувства и да ражда като куче само и само да си спестят ценното време същите тези медицински лица, за да отидат да "помогнат" на някой, който си е избрал екип и е платил сумати пари на лицата с хуманната професия, които са там да лекуват и помагат на хората.
Съжалявам за безкрайния  но не се сдържах да отговоря на господина от старото поколения и защото заради така прокламираното негово мнение ще си останем хиляди години назад, ще раждаме без мъжете си, ще се крием когато кърмим като че ли сме чумави и ще робуваме на какви ли не още догми и остарели разбирания.

[Deliysky]

Принципно съм съгласен с повечето неща от поста ти(относно безобразията на медиците). Но да ти кажа честно( понеже аз вече имам деца), не схванах къде точно съм писъл, че трябва да си останем хиляди години назад? Къде е прогреса в това някои да ти държи ръката и да се разправя с медиците?!? По времето на майка ми това просто не се е налагало. А и как ще израснеш като истинска жена ако вечно някои ти седи до гъза? Как ще се научиш сама да носиш отговорност? Освен това останах с убеждение, че изобщо не си разбрала смисъла на моя пост, просто си го сметнала като заядка. Знаеш ли обичам да пиша в този форум по разни теми, за които смятам, че имам виждане, но понеже съм мъж , а повечето тук сте жени, и понеже имам около 15-20г. разлика от повечето тук,моето мнение често се различава от вашите.Прави доста неприятно впечатление следното - повечето от вас изобщо не търпят критика или мнение , което коренно се различава от останалите. Повечето от вас изобщо не са съгласни да погледнат нещата от другата им страна. Обаче мили дами, в спора се ражда истината. Това , че организма на прабаба ти е можел да роди на полето и да оцелее, а ти в 21 век не можеш да родиш в съвременна болница с 5 човека лекари и се налага да повикаш цялото си семейство да помага Не е никакво развитие на нещата и никакъв прогрес, това си е жив регрес, направо човечеството върви към гибел.Каква е следващата стъпка? Може би в скоро време да не може да дишаме сами? В природата си има много ясни закони. Човек е устроен да се приспособява към средата. Ние искаме да приспособиме средата към него. Добре ОК, по комфортно е, но за сметка на това изгубваме постепенно способностите си за оцеляване, дадени ни от майката природа. Някои , някога замислял ли се е за тази истина?Колко уязвими станаха хората вече?

[Deliysky]

За да не остана грешно разбран, не си мислете че ви пращам да раждате в плевните на село. Обаче всяко нещо си има разумни граници. Аз никога не бих седял до жена си докато ражда, нека сама извърви този път.Просто местото ми не е там. Естественно, ако вашия мъж чувства своето място там, нека си седи, никъде не съм казал обратното. Може би е нужно да се понаглежда медицинския персонал, за да се спре безотговорността им, ама пък чак да им казвам какво да правят?!? То по добре да им скъсам дипломите тогава. Освен това не мисля, че работата на медицинския персонал е просто да ти помогне, неговата работа е доста по отговорна. А защо ли сме на това кофти дередже? Ами щото си траеме. Какъв е проблема като сте недоволни от някои екип и имате основание да се жалвате, да дигате врява и да ги уволнят? Ама вие просто не го правите, взимате си бебето и чао, да му мисли следващата.Като не сме доволни от управляващите например какво? Едни и същи идиоти ни управляват 20, че и повече години.А като стана въпрос за медиците, не може всички да са под един и същ знаменател, и там има много свестни хора. А има и друг момент - колко от четящите тук могат да кажат, че съвестно си вършат работата и не я претупват?Я си помислете какво става като наближи края на работното ви време - кое ви интересува, колко  спешна работа има или колко е часът? Бягате ли от работа, взимате ли си болнични без причина?Може би много от вас не го правят, но съм сигурен че има и такива.Нека погледнем истината в очите! :offtopic:Всички играят в един цирк, такава ни е нацията. И винаги някой е потърпевш.

[sunray]

Делийски, аз съм напълно съгласна с някои от нещата, които си написал - например, за доброволното секцио и за това, че трябва да се доверяваме все пак на медицинските лица (акушерка и АГ най-вече). Винаги съм се изумявала като чуя някоя бъдеща мама как искала да роди секцио, защото я е страх. Или, както ти казваш, става дума за изнежване, или просто не е била готова за тази стъпка. Но, да ти кажа, забелязвам една друга, много хубава тенденция - много мами настояват да родят естествено, без упойка. Искат да усетят всичко, което е отредено на една жена да изпита, искат да са изцяло на себе си в този сюблимен момент. Има такива майки, не са малко при това И тъй като аз също родих по естествен път, без упойка, защото лекарят ми прецени, че не ми е нужна (за което винаги ще съм му благодарна!), мога да кажа, че НЯМА по-велико изживяване - дори и болката е различна. В тялото на жената се покачва адреналинът и това й помага да напъва и да й дойде прилив от сили, за които не е подозирала, че ще има след часовете контракции
За присъствието на бащата - както споменах по-назад, много е индивидуално. И, да речем, не е такъв проблем дали присъства или не. Бебето все ще се роди. А дали майката ще е способна да поема сама отговорността - това би трябвало да е станало ясно, когато е пожелала да стане майка, но кой знае...

Твърдо съм ЗА това, че лекарите са лекари точно, защото са учили за това и (поне повечето) са се блъскали доста, докато стигнат до мястото, което заемат. Все пак, в повечето случаи, бъдещите родители проучват кои са добрите лекари и си избират израждащ такъв. Ако и след това не му се доверят - какъв е бил смисъла?

[Rapunzel]

Явно Deliysky сме на коренно различни мнение и нито вие, нито аз можем да разберем това на другия. Но виждам малко противоречие и във вашето мнение. След като тялото на жената е устроено да роди на полето и да стане да се изтупа и да продължи, защо тогава работата на медицинския екип да е толкова преувеличена и не е само да помогне ако нещата не протичат по естествения природен път.
По въпроса как ще израстна като жена ако съм сама, ми не мога да се съглася, ако аз не съм вече израстнала още преди да се реша на стъпката дете то едва ли раждането ще ме възвиси толкова много.
И последно моя мъж беше до мен и ще бъде за в бъдеще, не само, за да ми държи ръката, а защото сме се събрали да сме заедно и в добро и зло, и в болест и здраве, както и аз ще бъда до него ако на него му предстои операция, някакво изпитание или радост защото раждането на дете е не само изпитание, но и неземна радост . Защото ако всеки сам ще си върви по трудните или приятни
моменти в живота няма смисъл да сме заедно, това е философията на нашето семейство. Изказах мнението си, нека никой не се чувства обременен и длъжен да го разбира, няма да коментирам повече, защото в този спор няма да стигнем до истината, а както стана ясно тя е индивидуална за всяко семейство .

[menyanthe]

Бих казала, че подкрепям мнението на Rapunzel!
Не знам какво чувстват другите, когато им скочат върху корема, но аз изпитах възможно най-адската болка, която дори не съм си и представяла, че е възможна - за протокола, удряли са ме в корема - но това нямаше нищо общо! Болката беше такава, че чак изкрещях и лекарят, който ме натисна ме пита: "Това пък сега за какво беше?" Е, извинявай, ама какво - да имам чувството, че ме изкормят и да си стоя кротко ли? Той като не е изпитвал такава болка (а и вие Deliysky също!!!) какво право имате да ни съдите?? Защото да - коремът(или поне моят беше така) е по-чувствителен по-време на контракциите - много по-чувствителен - никога няма да забравя тази болка и НИКОГА няма да забременея отново! Защото не искам да минавам през АДА на раждането повече! И, да - имах нужда от мъжа си в този момент, но по стечение на обстоятелствата той не беше там!
И за протокола - после 2 месеца не можех да се възстановя и ме болеше!

А за раждалите на полето - знаете ли колко по-голям е бил процентът на умиращите при раждането бебета и майки, отколкото е в момента? Тъй като ако се получат усложнения - няма кой да ти помогне! При мен например в крайна сметка се наложи да вадят бебето с форцепс, защото чрез напъване не можах да я изкарам - а да съм напъвала малко - едва ли - при положение, че през бременността имах най-отпуснатите бедра в живота си - след раждането те бяха по-стегнати от на футболист, прасците също! Свалих 8см от обиколката на бедрата си за половин час и логично се сдобих и със стрии, ама карай да е весело!

Не виждам защо коментирате раждането след като нито сте го преживявал, нито някога ще го преживеете, за да знаете какво е и колко точно боли!

[maria_panairova]

А защо трябва да преживее болката за да има право на мнение.Казват че по време на раждане разсъдъка на жената е в своя връх така че не е нужен някой в родилното да решава вместо теб,а явно и доктора ти е бил леко некомпетентен щом след като е видял че бебето няма да излезе по нормалния начин да е наредил секцио.Напълно подкрепям Deliysky.Не казвам че като зараждам един ден ще го направя на полето за да стана по-човек но и няма да викам когото и да било при мен да ми "пази страх".

[menyanthe]

Въпросът не е да решава вместо мен! Да не мислиш, че можеш да обясняваш надълго и нашироко какво искаш? Аз видях, че няма да стане и го казах на лекарите - казах им, че по-силно от това не мога да напъвам, а те: "Ти пък какво се превземаш сега, толкова жени са родили, пък ти здрава млада жена, не можеш!" Ами не се превземах, казах им го, защото беше ясно, че ми трябва помощ! Нито пък, както каза после лекарката, съм била неадекватна по време на раждането - абсолютно адекватна си бях, осъзнавах какво се случва и какво трябва да се направи!
А за секциото - беше късно, тъй като бебето беше вече в родилния канал - просто трябваше да се извади с форцепс, както и стана всъщност накрая!
Но това не означава, че нямам нужда от ПОДКРЕПА! Или това е глезотия според вас? Сигурно човек трябва да се мъчи сам като грешен дявол? Да не би сам да го е правил това дете?

[rozovka]

Аз мисля, че бащата може да присъства на раждането, ако и двамата родители имат достатъчно информация какво ще се случва (доколкото това е предвидимо), отнасят се спокойно и осъзнато към този въпрос и това е желанието им като семейство. Ако всичко това е налице, не виждам причина да не присъства бащата. Детето е правено и от двамата родители и не виждам защо на жената трябва да се налага нещо като наказание "да извърви сама своя път" само защото физически го ражда. Жената не е нещо изначално греховна развратница, която да накажем за първородния грях с мъките на раждането, а мислещо и нормално същество със своите болки, страхове и притеснения, които е естествено да сподели с мъжа до себе си в този важен момент, ако и той се чувства общо-взето спокойно в цялата обстановка.

Deliysky, иначе аз съм съгласна, че съвременните жени много се глезят, но то и при съвременните мъже е така. В последните години се нароиха куп болни мъже, новопръкнали студенти, а сигурно и обратни - защо? - за да не се ходи в казарма (преди да я отменят). А моят баща е служил две години в казарма и не се е оплакал. Да не си помислите, че одобрявам казармата нещо - не, но куп мъже също хленчиха като бебета, че ще им се развали комфорта, защото трябва да повисят да дават наряди няколко месеца, а това не ми се струва тежко колкото раждане. Та да не спорим кой е по-разглезен... има го и едното, и другото.

[Deliysky]

 :offtopic:Ми да, така е, че аз по-горе го казах, не може в казармата приятелката ви да ви държи ръчичката. Добре де, не им се ходело, че ще им се развали рахатлъка, ми ако стане война какво ще стане? Като се изкарват гейове да идат да посрещнат врага със свалени гащи, може пък и да помогне тактиката!  :bravo:Никой от нищо не е застрахован, сърбите 10г война водят и още им гори чергата.

[carlyangel]

Детето е правено и от двамата родители и не виждам защо на жената трябва да се налага нещо като наказание "да извърви сама своя път" само защото физически го ражда. Жената не е нещо изначално греховна развратница, която да накажем за първородния грях с мъките на раждането, а мислещо и нормално същество със своите болки, страхове и притеснения, които е естествено да сподели с мъжа до себе си в този важен момент, ако и той се чувства общо-взето спокойно в цялата обстановка.

Не можах да се стърпя...ето това изречение много ми хареса и напълно го подкрепям.  
И м/у другото и аз се сетих за казармата..
А тези приказки за едно време,направо вече са ми дошли до гуша.И в Германия съм живяла,и в Италия също,но такава "носталгия" по старите времена не съм чувала.Вярно е,че в Б-я цивилизацията е "криворазбрана" и с всички "благинки" на новото време се злоупотребява,но и тези примери за едно време вече ми идват в повечко.Интересно защо бабите от онова време сега ахват колко е лесно днес и хич не милеят по прането на памперси на ръка(примерно).
П.П. Бабата на мъжа ми я е израждал едно време дядо му,защото "бабата"-акушерка на селото починала същия ден. 

[m_eleva19]

И аз се разпалих от спора...Много мразя фразата "а баба ти е раждала на полето, пък ти какво се глезиш?" Всъщност не баба ми, тя е живяла в цивилизацията, а пра-баба ми, но тя от 8 раждания има 2-ма сина...Нашите прабаби са раждали по лето, ама смъртността е била огромна както на родилките, така и на децата...и пак от тях е тръгнала приказката, че "когато родилката ражда е с единия крак в гроба". И още нещо...че жената като раждала била концентрирана, мога да поспоря...тя прави само едно, което и е продиктувано от инстинкта, но изобщо не е в състояние да възприема (поне с мен беше така), а за безобразията в българските болници не ми се говори...Но само да попитам нещо...ако съвременната жена "се глези" като иска избор на екип и човек близък до нея, какво да кажем за съвренния мъж, който се крие като лалугер в дупката си и отказва да бъде до жена си в най-трудния момент? Еми да глезим се имаме право на това. Ако моят съпруг не беше ми отказал под предтекст, че няма да издържи, то с детето ни нямаше да се извършат неща, които само в България се правят и които до едно са вредни за бебето и ако бащите в България се престрашаваха да  са там пак лекарите няма да си позволяват отвратителното си отношение и повярвайте ми сигурна съм че нямаше да има толкова внезапни смъртни случая на бебета, които майките им не ги виждат, защото са били увредени...И пак да се върнем в миналите времена...тогава много села са били без лекари, отдалечени от градове и бащата е бил този, който е помагал на майката да роди, не да се крие зад вратите и да поеме детето за първа снимка и вечерта на мотика, че имал дете?!

[juji]

За мен спора е малко излишен в нормалните държави отдавна нямат такава дилема.Мен ме питаха кой ще влезне с мен в залата,можех да избера сестра, брат, баща.А ако съм сама щяха да ме накарат да подпиша някъкъв докумен във връзка с това.Освен това бащата не е застанал отпред при акушерката и да гледа целият процес,нашата акушерка каза на мъжа ми да стои над главата ми и да ми дава кураж от него друго не се искаше.Ако той искаше можеше да снима с камара, но това не го пожелахме.

[Harmony]

въпрос на гледна точка, нашият не искаше