Кой как се запозна с бъдещия си съпруг II-ра част

[магито]

Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[AnGeL oF lOvE]

С него за пръв път се видяхме в кафето в което ходихме почти всеки ден и двамата. Знаехме се по физиономия, отвреме на време си казвахме "Здравей".

И тук идва и голямата роля на facebook! Една вечер той ми писа. Разговора се проточи. Прехвърлихме се в skype. Вкрайна сметка се разбрахме да се видим на следващия ден, в същото кафе. Вечерта премина в смях и веселие. Неусетно беше станало почти полунощ. Той ме изпрати до вкъщи. Усмивката му изглеждаше прелестна на уличната светлина. Естествено шисането продължи и след като се прибрахме.

След не много дълъг разговор той ми каза "след малко ще дойда до вас". Не му повярвах, понеже живееше на другия край на града. Но след около 15-тина минути телефонът ми извъня. Беше той и ме чакаше пред блока. отидохме в Абсолют (заведение с караоке). С първата ни целувка приключи прекрасната вечер.

Честно да си кажа, не хранех много надежди за връзката ни. Всичко стана прекалено бързо. Но за щастие грешах. Любовта по между ни не закъсня изобщо. 6 месеца по-късно вече живеехме заедно и говорихме за сватба и...за деца.

Нашата приказка никога няма двърши...

[teoDorra]

с моята половинка се запознахме в интернет..в един от сайтовете за запознанства...в последствие и двамата си признахме че сме имали регистрации само за забавление ,но не и за срещи на четири очи..но един ден той ми писа..аз отговорих, разменихме фейсбу-ци...и той ме покани на кафе в обедната почивка..оказа се, че работим на 5 мин. един от друг...и така... след 4 месеца заживяхме заедно... и след близо две години ми предложи брак... късмет, съдба, незнам, но дано никога не свърши 

[irkaaa]

  Аз като се сетя, и ме избива на смях. 2 години откакто живеех с моите съквартирантки, и те постоянно говореха за техен братовчед, на няколко пъти ме караха да ходя с тях и "техния братовчед" на събирания, ама все така се случваше , че не отивах. И веднъж празнуваме рожден ден в нашата квартира и той пристига с още 2 момчета. Като влезе в стаята, все едно си е у тях, викам си "къв пък е този, за какъв се мисли"  Пийваме си ние, аз освен алкохола и вода в едно малко шише, през 5 мин ги вдигах(него и 2-мата му прятели) да ми наливат, колкото повече ми наливат толкова повече смях, и от там като се тръгна с лафа за смешната вода  След това на дискотека, то едни танци, едно чудо. И общо взето от следващата ни среща сме заедно, вече почти 2 години. На втората седмица говореше на приятелите си да стягат костюмите за сватба(къде на майтап, къде на истина)  Надявам се винаги да сме си така, и толкова да се обчаме

[alo_madona]

Нашата история започна в интернет в чат сайт. Писахме си там около 3 ч. и накрая се разбрахме той да ме чака след училище на другият ден за да се видим. Срещата мина много приятно и забавно , но въпреки това не сме се надявали , че това ще се превърне в сериозна връзка. И така на шега , на майтап вече 3 г. заедно...

[sonja]

Ние с милото бяхме колеги от университета и вече от три години се познавахме, бяхме на "Здравей, здрасти" но нищо повече, нито ме е привличал по някакъв начин, нито съм го харесвала.. И изведнъж на един осми декември /вече бяхме трети курс/ аз го погледнах с други очи.. И незнам какво ми стана обаче, още преди да е станало нещо между нас и аз си викам: "Той ще е!" И направих всичко възможно да го спечеля, ходихме два-три пъти на кафе, аз измислях всякакви женски трикове да го накарам да се видим извън унито и накрая той ми дойде на гости в Студ. град в стаята и .. не излезе повече    и така и после две седмици някъде след като тръгнахме официално, аз се нанесох у тях с багажите и живеем вече 4ри години заедно Но макар че много прибързано взехме решение да живеем заедно, въобще не съжалявам, защото винаги сме се чувствали като семейство, още от първия момент и сега наистина ще станем и официално вече !! 

[mileidi]

хаха здравейте дами нас с годеника ми ни запозна бивше гадже... та по стечение  на обстоятелствата бяха колеги в университет.и така тва бивше гадже ходеше на лекции в определен ден от седмицата и понеже университета им не беше в нашия град аз ходих с него ,докато той беше на лекции аз се шматках по магазините и след лекции ходиха с колегите си да пият кафе и ме викаше при тях в кафето :)и така един ден в кафето беше с тях и моето слънце  .запознахме се и започнаха едни разговори по телефона.докато два месеца след това връзката ни беше факт...)и ето че 5 години по- късно сме на път да стам съпруг и съпруга...)

[pandelka]

А пък ние се запознахме в пушилнята на сградата, където работим. (От две различни фирми сме, които просто делят една сграда.) Деня, в който го забелязах, той обясняваше нещо на своите колежки, аз просто си пушех до тях, слушах го и си помислих : ето такъв ще бъде бъдещият ми съпруг!  
После го бях питала за нещо и му дадох визитка за да ми прати по мейл нещата. След няколко дни ми писа смс и след това беше първата среща 

[ForeverYours]

Хм.. нас ни запозна (както при mileidi ) бивше гадже... Общо взето беше една объркана и забавна история. С бившият нямахме кой знае каква задълбочена връзка, а настоящият беше в неговата компания... живеят и в един блок Всичко започна абсолютно приятелски, но лека-по-лека започнах да усещам разлика в отношението към мен... както и какво значи да си с момче и с мъж.. в истинския смисъл на думата Имаше кафенца, излизания.. но понеже съм жалостива нямах смелост да скъсам тогавашния ми приятел и се наложи да имаме тайна връзка известно време честно казано това беше най- забавното и тръпкаво нещо в живота ми Ходехме по закътани кафенца, където никой не може да ни види... излизахме от града само за да се видим..... беше... ами... прекрасно  беше толкова романтично... той беше толкова мил, толкова грижовен, направо не вярвах, че такова нещо може да съществува, защото определено не ми се беше случвало...... Ахх и така забърках ги едни каши.. малко като във филм още по- обърканото е, че брата на бившият ми, беше най- добрият ми приятел, с който имахме малко неизяснени отношения и общо взето ми се разсърди не заради това, че оставих брат му, а за това, че не съм с него хахахаха ........... Объркано е сега аз съм лошата и всички ми се сърдят...... най- забавното пък е,когато се виждаме около блока (аз се изнесох при настоящия и бъдещ мъж ) и бивам подминавана като пътен знак и от двамата не знам дали някой ме разбра, но поне споделих

[dany_87]

Ние се запознахме още в ученическите ни години,беше на квартира тук с бившия ми....
3 години не се бяхме виждали,и на сватбата наа сестра ми се видяхме,той беше гост от мъжката страна....и така се разви вечерта,че вече две години сме заедно

[panteryx]

Хахаха ,като се сетя как ние се запознахме и чак ми става неудобно 
Работех в едно заведение имах си гадже с което си излизахме  напред назад ,но не беше нищо сериозно ,тогава моя позната ми предложи работа при нейн приятел в магазин и аз приех .Запознах се с двамата шефове и познайте какво стана тръгнах с единия ,той беше различен ,мил,нежен  и от тогава 4 години сме заедно и имаме прекрасно детенце 

[cherry_dream]

Ние се запознахме лятото на 2006 година. Аз бях излязла на кафе с една моя приятелка и при нас по едно време дойде един познат да ни види как сме. След него дойдоха още 2 момчета. Едното беше моят годеник. Запознахме се, говорихме си цяла вечер, но нищо повече. Моята приятелка обаче си беше харесала другото момче и постоянно ме влачеше с нея за подкрепа, следователно и моят годеник и той така.. за подкрепа. И така няколко вечери подред.
Една вечер пак бяхме излезли с нея на кафе и си говорехме някакви неща и тя по едно време изтърси "ти забелязала ли си как Величков те гледа"? И аз естествено "не.. как трябва да ме гледа".. И тя започна да ме убеждава да изляза само с него на кафе, че много сме си отивали, че да не ни е скучно лятото... Детски работи, тогава бяхме на по 17.
Аз й казах, че не го харесвам, не е мой тип с тея сини очи и светла коса. Но нали знаете, че съдбата обича да се гаври с нас. Та още същата вечер ме целуна. След това започнахме да излизаме вечер заедно, беше ни приятно да сме в компанията един на друг и три месеца по-късно той ми каза, че ме обича.
Забавното за мен в случая, е че и двамата бяхме с нагласата, че нищо няма да се получи, че е една авантюра за лятото, но ето, 5 години по-късно вървим към олтара 

[Sandri]

Ние се запознахме в сайт за запознанства, но такъв професионален, дето плащаш такса и правиш тест преди регистрацията и т.н.т. Та една вечер седях с майка ми и сестра ми и се оплаквах как всички "мъже" около мене са такива деца и как аз искам някой интелигентен и сериозен и бла бла и в този момент по телевизията пускат реклама на този сайт за запознанства, че е само за "академици и хора с ниво"  . Хахаха майка ми вика "Айде съдба! Нали искаш някой на твойто ниво ето ти отговора."  Аз й казах, че тва е за някви нещастници и "лузъри" дето не могат да се запознаят на живо с хора и че на всичкото отгоре излишни пари нямам, че да ги харча за подобно нещо! И мамето каза да се регистрирам ей така за майтапа и че тя ще ми плати таксата. Още същата вечер направихме тричките теста и започнахме да гледаме профили на самотни мъже хахах  . През следващите 2-3 дена мама само ме питаше дали някой ми е писал, караше да й показвам снимки.. Абе изобщо майтап си беше и изобщо не съм мислила, че ще излезе нещо. И ето, че един ден ми писа ТОЙ! Била съм първата която му е преглеждала профила без той да й е писал и решил да каже здрасти  . А пък аз нямах спомен да съм го виждала...  Та писахме си няколко съобщения и аз още от второто съобщения и първата снимка която видях просто си знаех...Всичко ми се преобърна и не ми излизаше от ума! Преминахме много бързо към скайп и се чувахме и се гледахме с камерите  . Аз бях в Германия а той тогава беше на практика в Швейцария и щеше да си идва 2 месеца по-късно. Голямо писане падна ей! Нон стоп или смс-и или в скайп и само за него си мислех, но ме беше страх да си мисля за чувства, защото все пак не се бяхме виждали на живо... Той после ми разказа, че много го било страх да не се запозная с някой друг или да не се откажа да се видя с него докато дойде. Милия той! Та на 02.10.09 вечерта си дойде в Германия и още на следващия ден ни беше първата среща. Беше ми донесъл един слънчоглед, защото му бях казвала, че ги обичам  . Мен ми се подкосиха краката като го видях и веднага му се хвърлих на врата хахаха. Той не очакваше и се шашардиса, ама карай. Разходихме се, ходихме да ядем, после на кино и като тръгнахме да се прибираме той ми каза, че иска да е с мен. Аз се притесних и нищо не казах и той предложи да се разходим още малко с колата и в колата си сложих ръката върху неговата докато караше и нещата бяха ясни  . Прибрахме се вечерта у нас и цяла нощ си говорихме и се целувахме. Беше много романтично и хубаво. На сутринта той трябваше да си ходи и аз му викам "И какво? Сега заедно ли сме?" и той отговори, че сме и аз казах "Ама ще си го напиша във фейсбук!" и той каза, че и той ще се пише обвързан хахаха  . След половин година ми предложи да стана негова съпруга и след няколко месеца е сватбата. Кой да предположи, че ще се влюбя в рус, синеок немец в сайт за запознанства... А между другото той се бил регистрирал, защото имал купон от след покупката на една книга и с този купон можел да пробва сайта за 14 дни. Пробния период изтичаше 2 дена след като ми писа. Съдба просто. 

[fashion]

Sandri

Страхотна историяя 

[aleksandrina_l]

Ние с милото се запознахме на една свадба...Булка бе дъщерята на наши семейни приятели, а негова братовчедка. Тогава имах 16 години и си мислех, че това е само поредното ми влюбване  , но явно не е било, сега сам на почти 24 години и септември ще се женим.