За компромисите определно на душито шапка му свалям. Обикновено като се скараме той прави повече компромиси, за да се избегне следващ скандал.

И аз му свалям шапка на Матиас.
Преди да се запознаем аз си знаех че като се нацупя и като млъкна и тва оправя всичко.Само чаках другия да направи първата крачка -пък аз виновна ли съм, не съм ли маи не ме вълнуваше много. Ама с Матиас тия номера хич ама хич не минават. Аз нали си правех програмата- мълчене комбинирано с цупене и чакам да дойде да ми се омилква ама Не. И така като чаках два три пъти и се усетих че нещо не е както трябва. Започнах да си казвам какво ме мъчи какво не ми е харесало,започнахме да говорим и да се ИЗСЛУШВАМЕ и провървя ама честно казано съм убедена че тои е много по склонен да отстъпи в някои спор.Ще трябва аз да поработя малко върху тоя пуст инат беее. Ама поне се опитвам и тва е нещо.

Така е.. гушкането и целувките не могат да решат проблема.. Единствения начин са разговорите, споделянето и изслушването. така заедно ще стигнете до правилното решение.

Аз пък не мисля, че

Единствения начин са разговорите, споделянето и изслушването. така заедно ще стигнете до правилното решение.

Ние много често се караме и обикновено колкото повече задълбаваме и обсъждаме - по-лошо става. По себе си съдя, че дори и да се съглася за нещо, то в повечето случаи не е защото съм наистина съгласна, а защото не ми се спори и знам, че в крайна сметка няма да си променим мненията. Затова съм по-склонна да се съглася с Ава, че жените трябва да са актриси и дипломатично да предотвраряват евентуални караници.

Ние пък напоследък не се караме за нищо и дай Боже така да е... Разбира се, случвало се е да стават и скандали, но според мен човек трябва да даде нещо от себе си и да прави определени компромиси в името на това караниците (поне) да намалеят... Вече много добре знаем кой какво не обича да се прави и да се казва и избягваме тези неща. Вече почти 6 год. сме заедно, но с нетърпение очакваме да се приберем вкъщи и да останем насаме и ако някой закъснее, на другия му е супер скучно...Явно просто сме свикнали един с друг и не можем да сме разделени... А животът е толкова кратък, за да го прекарваме в караници и сдобрявания! Просто трябва да се обичаме...

Цитат на: !summer в 09.02.2008 19:19

Вече почти 6 год. сме заедно, но с нетърпение очакваме да се приберем вкъщи и да останем насаме и ако някой закъснее, на другия му е супер скучно...

И при нас е така... И така трябва да бъде по принцип. Вие си въздавате ваш собствен свят, по-добър и по-красив от реалния, подкрепяте се и се чувствате сигурни... Магията на семейния живот 

И ние почти не се караме вече!!! Пък и знаем си и кътните зъби вече, всеки приема другия със всичките му недостатъци без да се опитва да го промени.... трудно ми беше в началото като исках от милото разни неща като например да говори (не с мен, а по принцип, не си пада от най-общителните и някои общи наши приятели все още си мислят, че има нещо против тях), да не бъде толкова потаен и да не крие мислите си, да не планира всичко с такава точност  и т.н. докато в един момент не осъзнах, че това е той и е на 30 и аз не мога да го променя, свикнах с тези неща и вече не правят впечатление  само дето милото все още не може да свикне с моята разхвърляност и разсеяност и често ми се кара за това, но аз му отговарям с усмивка и го обръщам на бъзик и така... по принцип никога не сме се карали повече от 5 мин и не сме били сърдити един на друг повече от 10 мин.

Цитат на: prin4ipessa в 08.02.2008 16:32

За компромисите определно на душито шапка му свалям. Обикновено като се скараме той прави повече компромиси, за да се избегне следващ скандал.

При нас това важи за мен! Аз съм по-отстъпчива и правя компромиси!

Все някой трябва да го прави. Ако и двамата сте инати ще има  Така се постига някакъв синхрон и равновесие.

Хе хе! Хубава темичка, може да бъде и полезна освен любопитна.

Ние в началото много се карахме, направо се бях видяла в чудо - колкото силна и бурна любов, толкова и караници зааааа .... "разделяне на територията". Всеки гледаше да се наложи, да си покаже номерата и все от този род. А мечока най го беше страх от онзи лаф "с памук да му извадиш душата" (любим на баба ми) и все беше нащрек  , много беше сладък и смешен.
Та по този въпрос съм съгласна, че жената трябва да е малко "актриса" и да "завърти мъжа". Това се налага поради общоприетото мнение, че мъжа трябва да си тежи на мястото, да е т.нар. силна страна ... и за да е "вълка сит и агнето цяло" има нужда от малко хитринки, кото не смятам че са унизителни. Просто си прокарвам идеите по мил, дипломатичен начин в подходящия момент и т.н. Дори става от само себе си. Наистина никой не обича да го командват и юркат.

С течение на времето се кротнаха нещата, научихме какво не харесва другия и гледаме да се съобразяваме, но разбира се няма точно определена граница на компромиси. Това, което най-много ме дразни е егоизма!!! Много от мъжете сякаш ги възпитават, че те са най-важни, че трябва да се чувстват добре и т.н. независимо от половинката. А жените са по-всеотдайни и съобразителни.

Авичка, тво

Авичка, твоя разказ за чиниите ми напомни за какво се караме периодично.
Аз също винаги съм си казвала, че няма да се превръщам в слугиня и чистачка, в даденост и т.н. Но това е почти неизбежно за съжеление  Какво ли не опитах, то разговори и чудо, но магарето си е магаре. Той смята домакинската работа едва ли не за унизителна, у тях нали много не се чисти, а чиниите се мият винаги и само от майка му, та ... трудна работа. Сега може би се примирявам за да няма скандали за битовизми, но веднъж месечно се вбесявам и казвам, че е негов ред (разбрали сме се от време на време да помага, но това е много размито понятие)... чиниите се трупат няколко дена (страхотно ме дразни това) и накрая той с голямо нежелание се захваща с тази "непосилна" задача. И тогавааааааааа  идва моето време!!! Сядам на дивана, разпъвам вестника и лекичко се усмихвам скрита зад него 

Ей, да ви кажа вчера как се скарахме по въпрос, който може би е обичаен при повечето семейства-отношения с родителите и подкрепа.

Бяхме в свекитата и коментирахме за сватбата. Ясно ми беше, че по повечето въпроси милото не е на моето мнение- аз искам по-малко гости и без родителски приятели, милото мисли, че си е в реда на нещата. Аз искам по-изискана украса, милото не харесва такива неща. Аз искам изчанчени работи, той- традиционни.

Та...подхванахме темата за сервирането, чиниите, бутилките, салатите и украсата- че първите неща обезсмислят украсата. Никой не ми каза 'Откажи се от нея", даже напротив, но ми отрязаха всички опити да предложа да се изнесат подложни чинии, салатите да са в по-големи плата, бутилките да са на помщна маса и сервитьорите да носят по желание и т.н.

И свекър ми и свекърва ми ми повишиха тон- не с цел да ме обидят или нещо такова, просто спорът стана емоционален и всеки се опитваше да убеди другия. Повиших тон и аз. И станахме двама на един! Защото познайте какво правеше милото през цялото време- М-Ъ-Л-Ч-Е-Ш-Е!
Като се прибрахме аз избухнах, защото вече 2-3 пъти се случва да влизам в противоречие със свекъра или свекървата, а милото мълчи! Като пън! Вместо да каже нещо, да ме подкрепи. Ама той не бил на моето мнение! Ами като не си-обади се, кажи нещо, което да тушира ситуацията!
Мълчи им като първокласник и сега това продължава и за моите отношения с техните.Ми мъж си ми, трябва да си зад мен!  И направооо..много ми е криво! Никаква подкрепа!

Авичка, сватбата си е ваша. Не виждам защо изобщо родителите трябва да се опитват да си налагат мнението. Като твоят мъж иска други неща, обсъдете ги двамата и измислете компромисен вариант. Не им се връзвай. Повечето спорове идват от разликата в поколенията и различните им възгледи по въпроса.

Цитат на: d_petrovska в 20.02.2008 09:47

Авичка, сватбата си е ваша. Не виждам защо изобщо родителите трябва да се опитват да си налагат мнението. Като твоят мъж иска други неща, обсъдете ги двамата и измислете компромисен вариант. Не им се връзвай. Повечето спорове идват от разликата в поколенията и различните им възгледи по въпроса.

Ами неее, мен не ме притеснява отношението на свекитата-то е ясно-различни поколения, манталитет и т.н. Ама милото не застава зад мен! Не чувствам подкрепа и разбиране! Това не била само моя сватба, не можело всичко да е както аз го искам!

Авичка, все пак това си е предимно твоя сватба  Винаги жената е тази, която си мечтае, вълнува се, предимно тя подготвя, а и както казваш ти - по-добре половинката ти да си изкаже мнението, дори и да е различно от твоето, но поне въпроса да си е между вас двамата. Но трябва да го разбереш, сигурно му е трудно да се противопоставя на родителите си, на мен също ми е трудно, в смисъл, че не искам да ги огорчавам. Но ако милото не ме защити мен аз сигурно цяла вечност след това ще