Аввичка, а ти какво точно очакваш да направи той, за да разбереш че наистина съжалява и че е разбрал грешката си? Вярно че едно извинявай не решава проблема, но какво би го решило според теб?

Очаквам нещо повече от "ИЗВИНЯВАЙ"! Това, което чух, беше само "Извинявай, не съм искал да те нараня, не мислех нещата, които казах, казах ги само напук, защото ми постави ултиматум. Ако знаех, че толкова ще те засегна, щях да спра по-рано. Не съм искал!"
Срещу това изказване имам:
1. очевидно поддаване на флирт /тя го е канила на кафе/
2. лъжа /"Това, че тя ми даде скайпа си, не значи, че аз съм й дал моя"-ха, ами как тогава се свързахте,бе! /
3. пренебрегване на чувствата ми /аз се сърдя и викам, обидно ми е, той се хили и говори глупости/
4. несъобразителност и неотчитане на повишената ми емоционалност покрай сватбата /имаме 3 седмици, а на мен определено ми се насъбра/
4. отказ да признае веднага вината си /един куп глупости и нерви, докато чуя "извинявай"/
5. очевидно изчакване просто да ми мине /"Като ти мине след 4-5 дни..."/, вместо настоятелност да се разреши въпросът /изнесе ми завивките в хола сам/


Заключение: ВИНОВЕН, МНОГО ВИНОВЕН!

Какво ще бъде достатъчно за мен? Я да видим.... Цветя, извинения, подреден апартамент, приготвена вечеря, масаж, искрено разкаяние и посипване на главата с пепел, придружено от тържествени вричания, че аз съм смисълът на живота му!!!! 

Звучи много добре обосновано и логично - напълно съм съгласна!

Ава седни и погови с мъжа ти тогава, едва ли той приема това което е направил както ти !!!!! не одобрявам сърденето ти, аз се сърдя максимум два часа, но аз не мога да търпя и това не означава че прощавам, просто започвам да нервнича и каквото имам си му го казвам и вдигаме патартия до небесата, но поне сме се изяснили и осъзнали грешката, не мълча и не стискам зъби като теб !!!!!! не го защитавам напротив виновен е , но като не си говорите и спиш на дивана се отразява на вашите отношения и връзка като цяло, и ако той така или иначе не предприеме никакви действия до кога смяташ да спиш на дивана ??????? все ще му простиш и той ще знае за другия път, че рано или късно ще се оправите !!! ГОВОРЕТЕЕЕЕ / ако трябва да му го изпратим всичкото това на мейла да разбере човека аджаба за какво си сърдита/ защото повярвай ми едва ли ще се сети за всичко това  мъжете винаги си мислят "е какво толкова направихххх "

и пак казвам не го оправдавам или защитавам, просто гледам реално на нещата и така си мисля аз

Напълно съм съгласна с Ели. За да осъзнае грешката си трябва да говорите. Само с цупене не става, защото така единственото, което можеш да постигнеш е следващият път да не ти каже, че си говори с нея. Така че седнете и поговорете, кажи му какво мислиш, че това не е нормално да си говориш по скайп късно вечерта с няква си, че ти е обидно и т.н. Не си мисли, че го оправдавам, напротив. Твърдо против съм такъв род комуникации, скайп, смс-и, кафенца и т.н. с някви си познати. Е, когато е по работа - ясно, ама работата не е късно вечер. Но, мъжете са такива - обичат някой да им обръща внимание, да се чувстват харесвани и т.н.
Та терапията е разговори, не само цупене. Защото той се е стреснал в началото като си се нацупила, ама после със сигурност му е дошло в повече. Така че - седнете и поговорете.

Авва всичко, което си написала е много точно и ясно за една жена. И повярвай ми, изцяло те подкрепям. Но факта си е факт, мъжете са си тъпи парчета и в 90% от случаите не могат да осъзнаят какъв точно е проблема и защо им се сърдим.

Как изглеждат същите неща от гледна точка на мъжа(според мен):

1. очевидно поддаване на флирт /тя го е канила на кафе/ - това че чужда жена го кани на кафе му повдига самочувствието и след като не ти изневерява той не вижда проблем

2. лъжа /"Това, че тя ми даде скайпа си, не значи, че аз съм й дал моя"-ха, ами как тогава се свързахте,бе! diablo/  - писал и е пак с цел повдигане на самочувствието. Може и да не те излъгал. Той не и дал неговия скайп, после я е открил по нейния. Реално крайния резултат е същия, но е различен начина по който се е стигнало до него.

3. пренебрегване на чувствата ми /аз се сърдя и викам, обидно ми е, той се хили и говори глупости/
Нормална реакция, повечето мъже като се притеснят и не знаят какво да кажат обикновено говорят глупости с цел да ни разсмеят и да ни мине, пък дано се разминат нещата

4. несъобразителност и неотчитане на повишената ми емоционалност покрай сватбата /имаме 3 седмици, а на мен определено ми се насъбра/
Ами те това не го разбират, обикновено се чудят защо толкова си даваме зор, че кой ще гледа дали има панделки на столовете или не, така си мислят те. Не си дават реална сметка че жената се подготвя за този ден от 4-5 годишна.

4. отказ да признае веднага вината си /един куп глупости и нерви, докато чуя "извинявай"/
Ами явно е инат и не иска да се предаде така лесно. Особено ако често се карате, в един момент може скандалите ви да са преминали в борба за надмощие в къщата и той да си мисли че ако каже извинявай, така ще признае че ти си по-силната.

5. очевидно изчакване просто да ми мине /"Като ти мине след 4-5 дни..."/, вместо настоятелност да се разреши въпросът /изнесе ми завивките в хола сам/
Ами човека си има гордост и ти прави напук. Нормално след като ти не му говориш и той да ти се надуе и да се прави на интересен.

Разсъжденията са въз основа на личния ми опит и в никакъв случай не са валидни за 100% от мъжете. За съжаление жените са тези които в повечето случаи поемат инициативата за разговор и изясняване на нещата в подобни ситуации. Жената е тази която създава семейството, неговите традиции и го поддържа живо, ако ти се откажеш от тази си роля, като седиш мълчиш и чакаш нещо да се случи по-добре се откажи от сега. Не казвам, че трябва да му простиш лесно и да премълчаваш проблемите, а напротив: ГОВОРИ  с него и му обясни ако трябва не един път, много пъти. Мъжете бавно загряват за това трябва постоянство.

аз четох ли четох и само едно бих могла да кажа!не се връзвай прекалено защото от това губиш нерви време и сили само и единствено ти той не го приема както го приемаш ти и за него е безумие че се сърдиш толкова време амиии.........мъж те всички са такива!не мислят като нас не чустват като нас за какво да си хабиш нервите за нещо което той даже не отчита като грешка!и ако ти се мазни и извинява не означава че съжалява(защото според него няма за какво такъв е мъжкия манталитет)ами че просто иска да спреш най-сетне тая глупава сръдня
аз лично изобщо нямаше да се подразня нямаше да се разсърдя или каквото и да е все пак ще съм на ясно че той не ми е изневерил нека си пише по скайпа(и аз го правя)нека ходи на кафе(и аз го правя)за какво да се ядосвам нали в крайна сметка е мой мъж не на Таня Блага Драга и т.н. от сърдене само аз ще загубя в случая!той е достатъчно зрял трябва да се е научил ако сега тръгна да го превъзпитавам само ще го отблъсна от себе си защото просто е късно!
това че си изнервена покрай сватбата......... оооо мила ме очаквай да го разбере и още по-малко да обърне особено внимание та той както вече се разбрахме е мъж и освен ако твоя не е някаква особена порода  значи е като всички останали
може моето мнение да е различно и да не се покрива с ничие друго или пък да ми се чудят много хора ноо ао съм в тази ситуация няма да ми пука!отварям широко вратата и му казвам "както прецениш ако искаш ходи твоя воля никой на сила не държа ако ли не стой и ако мислиш да си разиграваш коня много те моля поне не пред мен защото е неуважение към съпругата ти/бъдещата съпруга"казвам го защото съм му го казвала и на него!има карт бланш нека прави каквото му душа и гащти искат когато е навън но прибере ли се в къщи всичко останало оставя пред вратата и аз ставам автоматически най-важна!нека ходи по тая и оная стига да не страда от това семейството ми 

Цитат на: avva_stz в 28.02.2008 16:23

/изнесе ми завивките в хола сам/
Заключение: ВИНОВЕН, МНОГО ВИНОВЕН!

Ама той наистина е прекалил с това демонстративно изнасяне на завивките. Видите ли един вид иска да ти каже "Щом ще се сърдиш, дай да налея още малко масло в огъня". Това е чиста проба нахалство. Хем виновен, хем нахален. С това си действие според мен той откава да приеме каквато и да било вина и изкарва Авва едва ли не виновна. Наистина, Авичка накарай го да седнете да поговорите и му кажи, че това е безумие и няма никакъв смисъл да продължава да те дразни, защото от това наистина страда връзката ви. Защо ще ти прави напук, вместо да се държи като пораснал човек и да се осъзнае малко. кажи му в прав текст всички тези неща, които си написала и му кажи да спре да се държи като калпазан в детската градина, а като пораснал и здраво мислещ човек. то иначе до никъде няма да се стигне. и му кажи, че в случая ТОЙ е този, който трябва да направи компромис с гордостта си  да спре със това правене демонстративно напук, защото той е предизвикал цялата дандания. 

Оффф, аз какво се точих-това ще направя,онова ще направя...нищо подобно не направих снощи. Ами си се прибрах и си мълчах,ама нямаше кой да ми обърне внимание...разплаках се-пак никой-все едно ме няма в стаята...
Ейй, като ми стана гадно, като се разхълцах...дойде да ме успокоява милото, аз на вълни-ту рева и се гуша, ту му крещя и го обиждам...какво ли не си казахме,малеее 
Завършихме с гушкане и любов, обаче...още ми е гадно...не ми е приятно така. А той се опита да води нормален разговор с мен- със спокоен тон уж, ама тезата си му стои-той не ми е изневерил, че да реагирам така, плюс това ми се е извинил!
И пак ми обяснява как всичко било казано напук-сякаш е нещо нормално да ми говори напук и това обяснява всичко! И ме пита колко пъти искам да ми се извини и какво съм искала от него още да направи? Да ми посипе леглото с рози ли? И аз казах- ДА! Това искам! И като не съм ти приела първия път извинението, 10 пъти ми се извини,докато те чуя! А не ме оставяй сама да се боря с болката си. И той ми каза, че все едно чете любовен роман-егати драмите,ама...
Та такива разговори се редуваха с гушкане и успокояване, после с плач от моя страна..
Абе изобщо..сутринта ми купи пастичка и ми направи кафе, преди да ме докара на работа. А на мен гадното чувство си ми горчи...

Ава, изчетох внимателно всички мнения и искам да ти кажа следното:
понякога е наистина хубаво да му спретнеш едно хубаво цупене, по-дълго  и по-сериозно от обичайното, за да може да разбере за в бъдеще каква ще е реакцията ти в подобна ситуация, така, ако наистина те обича, няма да си го позволи повторно
от друга страна - и на теб ти е ясно, че тази история със сърденето в един или друг момент трябва да приключи, щом все още искаш да сте семейство(нали искаш?!)
според мен смисълът е в това всеки да си извлече поука от случилото се, да му обясниш(може би след седмица ще ти е по-лесно да се върнеш назад и да осмислиш ситуацията), че това не е "поредното"сърдене, а нещо, което те е засегнало много по-дълбоко, но ти все пак му прощаваш, защото всеки има право на първа грешка(не и на втора обаче) - та така ще изглеждаш и особено великодушна в неговите очи
а това, че ти горчи - само с време ще мине, с нищо друго!

Ех, Авичка, радвам се, че сте направили стъпка към стопляне на отношенията! И стига ти е горчало, от мненията на всички момичета трябва да си разбрала, че просто така се държат мъжете и така разсъждават. Но важното е, че все пак се е кротнал твоят малко и се опитва да внимателен и нежен - кафенце, пастичка...

Цитат на: avva_stz в 29.02.2008 09:46

И ме пита колко пъти искам да ми се извини и какво съм искала от него още да направи? Да ми посипе леглото с рози ли? И аз казах- ДА! Това искам! И като не съм ти приела първия път извинението, 10 пъти ми се извини,докато те чуя! А не ме оставяй сама да се боря с болката си.

И аз съм същата! Като се нацупя и като взема да го гоня и да му викам да се маха. И той опитва, опитва и се е случвало наистина да се дръпне и да стои настрана. И аз тогава подивявам, защо не е при мен да ми се моли и извинява  Абе и ние сме едни, хем ни боли, хем ни сърби 

Абе и ние сме едни, хем ни боли, хем ни сърби 

все пак сме жени
те мъжете ни трябва да са свикнали с нас вече
понякога съм сигурна че и самите ние не се траем но от пусти женски инат не отстъпваме.
авичка при тебе се е получило хем той виновен хем ти гузна

Ох, Ава, какви са тези изпълнения  от страна на мъжът точно преди сватбата?
Относно горчилката......скоро няма да изчезне! Колкото и да си посипва главата с пепел, колкото и пъти да каже "Извинявай" (което в случая никак не помага, напротив, според мен), колкото и цветя да подари тази горчилка ще си остане, да не казвам за винаги, но доста дълго време. Евала, че не ровиш и т. н. - за мен това е доверие. Но всеки път когато му звънне телефона, когато отиде до въпросната институция или влезе в скайп, костата ти ще се изправя заради тази случка. Всеки един от постовете е прав за себе си, но най-редно ми се струва ДА СЕДНЕТЕ, ДА ПОГОВОРИТЕ (ако можеш без да се ядосваш) И ДА СТИГНЕТЕ ДО НЯКАКВО РЕШЕНИЕ.
Като се познавам що за идиотче съм, колкото по-дълго се сърдя, толкова повече се навивам и нещо вътре в мен се къса и КРАЙ!
Щом сте заедно, предстои ви сватба (надявам се все още е така!) искате да остареете заедно, трябва да се научите и да говорите. Хайде опитайте се да поговорите и да се насладите на миговете окло сватбата.
И не си мисли, че го защитавам - постъпката му и най-вече ДУМИТЕ, които е каза са непростими. Нали знаете приказката за мечката и ловеца. От думите боли ужасно.....!

Напълно съм съгласна с теб misskapriss ... "факта си е факт, мъжете са си тъпи парчета и в 90% от случаите не могат да осъзнаят какъв точно е проблема и защо им се сърдим"...
бих добавила, че мъжете по принцип никога не знаят за какво става въпрос, дори да им го кажеш, да им посочиш къде точно са сбъркали, да им кажеш как точно могат да решат проблема, те милите пак няма да разберат ...
Сигурно сте чували за книгата "Мъжете са от Марс, Жените - от Венера" на мен много ми допадна и лично изпробвах някои "тактики" описани там  но няма ефект когато само единия полага усилия да разбира другия ... много е изморително и идва момента, в който се питаш дали всичко си заслужава ...
При мен този момент дойде ... незнам дали защото сватбата наближава или защото сме скарани от два дена, но незнам какво да правя и как да постъпя. Когато се скараме за нещо, независимо глупост или нещо сериозно, винаги аз правя първата крачка дори да съм била права ... за сметка на това ми се отвръща с цупене понеже съм си позволила да бъда ядосана или сърдита ... и така независимо, че съм бла права в дадената ситуация, когато ми отмине гнева, после се чувствам виновна за това
мисля, че не бих издържала това цял живот ... и ако е така няма смисъл от тази сватба ...

Довечера ще имаме сериозен разговор по тази тема и се надявам да изясним нещата, докато не е станало късно ...

Вие какво бихте ме посъветвали?

Цитат на: max_hym в 17.03.2008 09:59

Когато се скараме за нещо, независимо глупост или нещо сериозно, винаги аз правя първата крачка дори да съм била права ... за сметка на това ми се отвръща с цупене понеже съм си позволила да бъда ядосана или сърдита ... и така независимо, че съм бла права в дадената ситуация, когато ми отмине гнева, после се чувствам виновна за това

Това ми е до болка познато - уж аз права, пък се чувствам виновна, все едно аз съм предизвикала караницата.

Цитат на: max_hym в 17.03.2008 09:59

Довечера ще имаме сериозен разговор по тази тема и се надявам да изясним нещата, докато не е станало късно ...

Ами - ти сама си си дала съвет - ПОГОВОРЕТЕ!!!
Понякога, когато напишем това, което ни тежи отговорите и съветите сами изкачат.