Цитат на: renka_87 в 07.02.2008 11:06

Или реплики от рода на-донеси ми това,направи ми онова...

Ей това ми е адски познато...

Цитат на: fidanka в 07.02.2008 11:01

Аз когато съм много сърдита на милото (когато е наистина важно нещо) не оставям нещата, докато той не  осъзнае, че въпросното нещо е мноооого важно за мен и че той наистина е сгрешил. И го карам да си признае (осъзнае) че с това си действие/дума ме е наранил - но за целта трябва да му обясня как се чувствам и аз и защо това ме наранява.

В интерес на истината в момента,в който го "хванах",той веднага каза,че съжалява,но от това въобще не ми е по-добре.Как да му вярвам за вбъдеще.Той всеки път съжалява и разбира като му обесня,ама какво от това.

ох и ние се караме за глупости но сериозно най за вече за неговата отвеяност,постоянно забравя нещо(ето последното -забравил да заключи входната врата,и като видях котката беше избягала,слава богу я намерих и имаше супер скандал,защото човека бил заспал и аз не мога да му се сърдя че той не е станал да търси котката а си спял,а ако беше влязал някой да ни ограби или да ни изплаши само е достатачно )
е за този случай имаше голямо сърдене,аз не му говорих 3 дни ама и той нестига че е виновен но и пак нищо не прави да се извини ама накрая пак се умилква като котка да спра да му се сърдя

а за това "донеси това,онова" май и двамата го правим и така взаимно се глезим и не сърдим

Ние с моя мъж сме заедно от близо 9 г. и аз също си мислех трябваше ли да се оженим, но в крайна сметка това си беше естествения ход на нещата. Караме се най-вече заради майка ми у баща му, защото вижда, че не са прави, но ги оправдава. Всъщност то не може да се кажа каране, а просто аз си изливам яда върху него, което не е правилно. Инче за битовизми си правим забележки - за чинии в мивката, за чорапи разхвърляни навсякъде, ама то без това не може. Но пък заедно се чувстваме така да кажа непобедими, защото сме свикнали всичко сами да си правим. Но и на мен като на Марияна ми дотежава да бъда силната в нашата връзка. Даже вчера се бъзикаме, че съм била жената с трите ССС - СЪПРУГА, СЧЕТОВОДИТЕЛКА и СЕКРЕТАРКА и после що съм съскала. По някога до гуша ми идва аз да ходя да се разправям по мъки въпроси, ама кво да се прави и в неделя се бях много ядосала и казх, че имам мъж само за крастота и той като се бъзна как съм можела така да кажа, как той правел всичко вкъщи, а аз просто се чувствам изморена всичко аз да мисля. И на всичкото отгоре има дар слово и все мен изкарва виновна, а на мен ми идва на ума какво съм можела да му рекна чак след два часа, когато вече ми е минало. Аз колкото и да съм ядосана, наспя ли се вечерта и на другия ден все едно нищо не е било

И ние като всички вас се караме постоянно за глупости. 
Обикновено като се прибере от работа и се е изнервил от нещо или някой и на мен си го изкарва, така да се каже. А когато е много гладен, направо не се говори с него.  А ако случайно още не ми е готова манджата или там каквото готвя, направо.... може да те изнерви максимално! 
Но въпреки тези малки неща, които страшно ме дразнят и всеки път е едно и също, аз си го обичкам много!  Винаги ми се извинява много и подмазва след като се поскараме, но си е такъв бърза винаги да реагира и е страшно нервен по принцип.

Мацки, като чета май всички сме инати и всички се караме общо взето за глупости
То и при нас е същата история. Аз обикновено като се нацупя или сърдя за нещо първо крещя и после млъквам, а има и моменти когато само едното. Милото се вбесява , когато мълча. А това се случва примерно когато ме е обидил по някакъв начин и нито ми се вика нито нищо, просто ми става криво, плаче ми се и не ми се говори. Той направо полудява и все ме пита сега защо се цупиш и аз мълча и понякога му казвам не ме питай просто помисли, и той е аз ако знаех нямаше да те питам. Е добре де, ама незнаеш щото не можеш да си признаеш, че си виновен И винаги ми казва предпочитам да викаш,отколкото да мълчиш Сериозни скандали за важни неща сме имали 1-2 пъти, другите са по-скоро глупости и битовизми. Ааа пък като ми каже, че съм малка, а той видиш ли бил по-големия и повече разбира нещата направо полудявам Като ми казвал, че съм малка не ме обиждал, просто така..той повече ги разбира нещата.. Да ама не.. за някои неща е прав, но за други и много ме дразни това "малка"  Въпреки че като ми каже "ей лапе" и ми минава А аз изобщо не съм злопаметна и много бързо прощавам. Паля бързо, но и много бързо ми минава. Да ме гушне,цунка, да се извини когато не е прав и това е.. забравям!
А иначе това с чорапите и чиниите и при нас се случва Ама да ви кажа повече с усмивка ги приемам тези неща и нещо си го бъзна и така. Ама какво да го правя по-разхвърлян е от мен. Аз много обичам да чистя, навсякъде да е чисто и подредено, но обикновено се задържа подреждането ден - ден и половина и после я чорапки до леглото, я бутилка бира до дивана..
Ама обичам си го такъв какъвто е! С всичките му плюсове и минуси!

Ние откакто се сгодихме по рядко се караме (да чукна на дърво  ) Но по принцип основните ни проблеми се въртят около няколко неща:

1. Той постоянно играе фитбол на компютъра, а аз се цупя, че не ми обръща достатъчно внимание. Все пак вместо да играе може да ме гушка   
2. Има дни, в които съм много изнервена и си го изкарвам на него, въпреки че няма никаква вина.
3. Преди се карахме и за колата, но сега той ми купи и на мен и всички са щастливи и доволни.
4. Той е супер спестовен, а аз съм със широки пръсти и често се разминават мненията ни. 
5. Трупа си всички дрехи на стола пред компютъра, което мен страшно много ме вбесява. Не можах да го науча, че дрехите трябва да са или в коша за пране, или сгънати в гардероба 

И общо взето след леко повишаване на тон от моя страна, осъзнавайки че не съм права за всичко решавам да замълча. Отивам в другата стая. Минават от 10 до 30 минути и единя отива при другия и всичко е забравено. И така до следващия път. Но не може без тези малко спорове. дори смятам,че са полезни 

Моето мило се шегува, че ако не се караме от време на време ще ни е прекалено хубаво, а прекалено хубаво не е на хубаво 
И ние се дрънкаме за глупости ама аз все на издържам и тръгвам да си го гушкам и докато го гушкам пак му мърморя. Последното беше след като си взехме нова спалня - подреждах дрехи и глупости до никое време, на следващата вечер той си игра с компютъра - аз пак подреждам в спалнята и накрая  удовлетворена че всичко си е на мястото отивам да го извикам. Влизам в банята и докато си измия зъбите той беше успял да се съблече, да си разхвърля дрехите по скрина, чорапите не знам си къде си и да си легне, ех като влязох и като я видях тази картинка, не знам какъв поглед съм вкарала ама скочи като ужилен да си прибира дрехите 

Ами аз така като гледам май кавгите и споровете на всички ни са еднотипни и се успокоявам,но като се прибера довечера и като видя пейзажа ще ми падне пердето сигурно

Важното е,че се обичаме и си прощаваме.Бели кахъри,нали?

като се замисля май почти винаги аз съм повода за скандалите и проблемите помежду ни!!голямата разлика определено се забелязва в общуването ни!почти никога не сме на едно и също менние!аз все си мълча когато нещо не ми харесва и така задълбавам и става голям проблем!!понякога и аз се замислям дали не сбъркахме като се оженихме макар че това за всички беше логичен завършек той на 32 какво друго да направи ако не да се ожени за гаджето си все пак 5 години заедно!!но за нас дали не беше съвсем различно от логич1ното??той ме е питал"дали не сбърках като ти предложих"и отговора е бил "а аз като приех" по някога сме толкова уморени един от друг че даже не си говорим!!аз от него определено особено напоследък се чувствам уморена омръзна ми през 10 минути да се звъни да ме пита как съм ама добре ли съм ама ям ли защо не ям!първите дни ти е едно хубаво че се грижат за теб но после писва!!не с екараме защото е мръсно някъде или нещо такова оо неее той ще си живее в кочинката щом му е кеф и се усеща за това!едно време ми се искаше да се махне брат му за да сме си сами и да си се наредим сега се хващам да си мисля че ми е много по-весело и приятно като и той е тук защото е още един човек смеем се забавно е което ме плаши!толкова ли съм се отегчила от присъствието на мъжа до мен  били сме и разделени излизала съм и с други момчета няма какво да си кривя душата и все съм се връщала при него и ето че сега се чудя дали не направих мъъничка грешка!ние не се караме просто не си говорим или поне аз на него той си дудне там аз кога го слушам кога не!!понякога си мисля че сега единственото около нас което е важно и което е преди всичко и сме двамата е детето!а ние нямаме значение един за друг може би така става като се пови трети човек в живота ти не знам по опитните да споделят какво обаче стана с тази голяма любов дето я изпитвах преди години инерцията ли я премачка не знам 

Клео определено любовта след време се трансформира. Всяка връзка си има фази - първо е влюбването, трепетите, очакването на любимия, после вече любовта се задълбочава и това е нормално. Би станало с който и да си, не само със съпруга ти. Аз говоря от почти същата позиция като твоята...знаеш... Просто нещата се трансформират и преминавате в друг етап. Има една приказка не мога да я префразирам точно, но гласи, че: Истинската любов идва тогава, когато и двамата мълчите и това ви е приятно." В смисъл, че дори в мълчанието си сте щастливи заедно и се чувствате двете половинки на едно цяло. нормално е ти като по - млада да си по емоционална, а той по - улегнал. И въпреки изрчените тежки думи съм сигурна, че не ги мисли реално, а просто ги говори в момент на афект.

Ей, Клео, недей така. Мисля, че всички понякога се уморяваме от постоянното присъствие на хората до нас. Но помисли си колко е хубаво всъщност, че има някой до нас, дори и за да има на кого да се скараш или расзсърдиш. Все пак той е твоята подкрепа. А и ти е направил най-хубавия подарък - вашето бебче! Със сигурност, когато се появи детето, за жената всичко и всички други остават на малко по-заден план. Но опитай да го въвлечеш повече в твоите вълнения и радости и тревоги. Все ще намерите теми за разговор. Може би това е просто период, в който и на двамата не ви се общува много.

А това за постоянното глезене на бременната мама - мисля, че при всички бъдещи майки е така. Близките  ви го правят от любов. Нищо, че ви дразни толкова. ПРобвай да го отучиш, а ако не успееш то тогава се възползвай    - искай си разни неща, поразкарвай го насам натам 

Целувки на теб и на коремчето ти 

А и Клео може би в момента така се чувстваш заради промяната в хормоните... Самият факт, че вече сте семейство говори много. Винаги ще го има въпроса дали не сбърках, но той може да е за всеки един мъж, който избереш.

е аз знам че ги мисли! съдя и по себе си!!!все пак сме големи хора и осъзнаваме тежеста на думите си!!така е тази приказка е вярна!ама когато се мълчи защото няма какво да се каже не е приятно много!!та за това и моята позиция по темата е че преди се карахме и то заради мен сега нямаме поводи не спорим не говорим няма за каво да се караме всеки си върши това което знае че трябва (става за домакинството)и никой не се бърка в нещата на другия  винаги идва момент в който нещата се изчерпват!и тогава всичко става мирно кротко и спокойно

Клео, на нас миналата зима ни стана много,ама много скучно-предимно на милото, че той е доста активна личност. И не спря да мрънка,че сме като пенсионери,че само гледаме телевизия. И..отидохме и си купихме Монополи! Както сте трима у вас, пък понякога и приятели могат да дойдат и е много весело!