Хайде да си имаме и темичка за не чак толкова розовите неща, които съпътстват семейния живот 
За какво спорите или се карате с половинката? Дребните неща, важните спорове...
Дълго ли се сърдим и за едни и същи неща ли се сърдим ние, жените?
Как се сдобряваме? Кой прави първите стъпки? Можем ли да избегнем някои караници и как? Сексът начин за сдобряване ли е?
И вярно ли е, че ние, жените, трябва да се научим да бъдем актриси, за да "ни е мирна главата" с мъжете /това последното го чух в един ден от 3 приятелки и около 1000000 пъти преди това от семейни жени/?

И аз да се включа. Ние се дърпаме за глупости. Аз се дразня като му видя чорапите скътани в ъгъла до компютъра и празните бутилки от бира до тях. Ах направо полудявам като го видя това, но какво да се прави, обичам си го такъв 

аз съм за и мисля, че темата е страхотна
убедена съм, че това е вярно, но на мен ми е невъзможно да го прилагам, защото характера ми е един такъв особен, абе ХАРАКТЕР и като се сърдя една гордост ме обвзема и само мълча, а вътрешно само чакам отсреща мъничка крачка отстъпление и се усмихвам... и грейва слънце, направо му се чудя на моя мъж как ме изтрайва понякога ама сигурно наистина много ме обича
та убедила съм се че е много по-ефективна тихата дипломация, ама не е за всеки да я прилага

Аз хич не обичам конфликтите и даже когато се сдърпваме си говорим така: " Пиленце ти защо....еди какво си?" Аз съм много докачлива и когато се обидя за нещо няма да викам, да крещя, просто млъквам и не му говоря. Почвам да си се самонавивам, да плача. А него това, че не му отговарям просто го влудява може би много повече отколкото, ако му се развикам. Минава ми бързо и следващата фаза е да почна да се самообвинявам защо се сърдя за такива глупости.

Ние, по-точно аз правя малките проблемчета понякога огромни !!! той от своя страна адски много забравя и понякога сериозни неща и това много често става причина за спор. Сега 'работим' по въпроса да не забравя, прави си напомняния , пише си бележки и т.н.

а относно големите проблеми, имали сме много за 7 г. винаги сядаме и говорим и стигаме до ОБЩ консенсус, аз съм голям инат, но винаги си признавам когато съм виновна както и той и най-важното при нас е , че никой на никой не мъчли, аз съм на мнение - каквото има или тревожи другия да се казва и да се говори, не една малка пречка да тсане повод за много словестни атаки насъбрали се за дни или седмици!!!!!!!!! иначе не ме дразни нищо в него, винаги ми помага и когато му направя забележка се усеща и повече не я прави !!!!!!!! сканадали имаме, но никога не са траели повече от няколко часа, никога не си лягаме скарани или убидени, винаги говорим и се справяме със ситуацията , и това нещо е градено с годините. В началото аз се мръщих и си тръгвах, ставала съм от масата на механата, карали сме се пред хората и когато разбрах, че това него го дразни, си казваме всичко на 4 очи, не пред хората да стават панаири !!!!!! бих казала, че заедно пораснахме и се познаваме когато на другия му има нещо !!!

И аз хич не обичам да се карам с никого,но понякога направо не издържам-прибирам се от работа,той на обяд какво правил-ял,спал....и ала бала.Сякаш бомба е паднала-нахвърлени дрехи по столовете,по гладачната маса,мивка прелива от чинии,купички и т.н.Ако имахме повече одеала и възглавници сигурно и те щяха да са омотани с останалите на леглото.А чорапи може да се видят навсякъде по всяко време на денонощието-в тоалетната,в коридор,в кухнята под масата,до възглавницата му или кучето ди е набарало от някъде и ги размотава

Абе кошмар е.Понякога не ми прави впечатление и оправям всичко,но има моменти в които ми писва и започвам истерично да викам,докато не разбере че така няма да я караме-да съм му слугиня и следва великото ми мълчание,което адски много го вбесява,но като се поизмъчи малко и ми минава
И така всяко чудо за три дни Но го обичам

Ние сме в лоши отношения от Неделя.Разбрах,че ме е излъгал за нещо важно.Според него не е излъгал,а просто е премълчал и решил,че въобще няма да разбера.В момента съм много разочарована.Отделно ме дразни постоянно с някаква разсеяност и безотговорност.Писна ми да мисля аз за всичко.Вчера преглеждам документите и виждам фактури,които не е занесъл на счетоводителката,а са от миналата година.направо се вбесих.Казах му че за нищо не става и като не може да се справя със собствен бизнес да ходи да работи на някой. паралелно с това ми е много мъчно и имам нужда от неговата нежност,да ме гушне,да ме цунка.А за лягането скарани го правим най редовно.И секса въобще не сдобрява.Аз като съм му бясна не мога да го гледам,камо ли нещо друго.Сигурно е от дългото време през което сме заедно,почти 9год.Понякога се чудя дали постъпихме правилно като се оженихме или го направихме просто по инерция?!

При нас аз основно си чистя, но и основно разхвърлям така, че не се сърдя за такива неща. Иначе и двамата сме големи инати и нито той ще си признае, че е сбъркал нито аз.

Винаги аз се цупя и сърдя и то за глупости, ама какво да се прави  Най-много се дразня като нещо не е на мястото си или като любимия нещо е забравил или не е помислил достатъчно. А той иначе толкова много ми помага!!!!!!!!!!!!!! И чак ми е гузно, че му се карам за дреболии.
А иначе сериозните спорове ги разрешаваме с разговори и винаги се разбираме и постигаме общо решение.
Но аз наистина да взема да пусна едан темичка за разсеяността на мъжлетат ни, ако вече няма такава. Само трябва да разбера как става

Да се разпиша и аз, като направих цяла тема ...

Ние, понеже не сме от кой знае колко време заедно, все още се караме доста в процеса на напасване. Може би заради това,че сме големи инати, и че вече сме изградени личности и по-трудно отстъпваме и променяме това,което сме.

Караме се и за сериозни неща- за отношения,поведение, и за дреболии- кой къде оставил бутилката и защо тя стои ден и половина там...

Онзи ден например се скарахме, защото мивката беше пълна с чинии, на мен ми писна и избухнах- защо нямам миялна машина, в кой век живеем, та мия както е мила едно време баба ми. Че вместо да ухая на хубаво, аз мириша на готвачка в стол, щото след работа се завирам в кухнята и после директно за пране дрехите ми а аз-в банята. А той стои на компютъра през това време и си играе футбол!
И милото като се изряза, че нямало да имам пълна мивка, ако миех съдовете след всяко ядене и аз като избухнах с двойна сила- аз слугиня ли съм,чистачка ли..

И, забележете- той поне 100 пъти ми е казвал,че не държи да готвя всеки ден, особено през седмицата! А аз хем се напъвам да готвя,хем мрънкам...

Ама мъжете понякога не си подбират думите и наливат масло в огъня, вместо да тушират ситуацията...И ние като наберем скорост и хич не чуваме какво ни се казва...

Марияна и ние се карахме за това, че е забравил да ми каже за подробности относно кредита, но поне си призна грешката и се извини и си взима поука от това !!! Той постоянно забравя да се обади на някой, аз му казвам и след 5 мин просто е забравил и за това доста често се дърпаме, докато един ден не му казах, че ми списва от неговата безотговорност и да се вземе в ръце !!!! има телефони тефтери да пише, да наглася аларми, човек иска ли прави го и за две-три седмици да кажа, че се е оправил ! още повече че като се обилизира и като знае, че няма кой върши всичко идеално, но като се отпусне малк ои забравя куп задачки, които са важни и бознеса му !!!!

сдобрете се !!!!!!! направи първата крачка ако трябва !!!!! дай му разбере, че не може така и, че сте семейство и ще трябва да се справяте с всеки проблем

mariana, не мисля, че сте сгрешили като сте се оженили , просто когато някой те разочарова почваш да виждаш само негативните му черти, а съм сигурна, че мъжа ти си има и страшно много положителни. Аз когато съм много сърдита на милото (когато е наистина важно нещо) не оставям нещата, докато той не  осъзнае, че въпросното нещо е мноооого важно за мен и че той наистина е сгрешил. И го карам да си признае (осъзнае) че с това си действие/дума ме е наранил - но за целта трябва да му обясня как се чувствам и аз и защо това ме наранява.
Опитай и ти, обясни му, че за теб въпросните неща за от значение и че например това, което мъжете смята за "премълчаване" за нас си е чиста проба лъжа и че е глупаво да го правят.
Надявам се , че ще ти мине и ще се сдобрите скоро. Пожелавам ти само усмивки

Цитат на: mariana в 07.02.2008 10:51

Казах му че за нищо не става и като не може да се справя със собствен бизнес да ходи да работи на някой. паралелно с това ми е много мъчно и имам нужда от неговата нежност,да ме гушне,да ме цунка.

Марианка, ето това е парадоксът- хем казваме тежки думи, хем сърцето ни се къса, хем ги мислим, когато ги казваме, хем ни става мъчно след това и искаме нежност.Тезата на моя мил е, че не трябва да му възприемам за верни думите, които ми е казвал по време на скарване, защото не ги мисли! Но аз не приемам тази теза! Аз обидите ги мисля по сума време! Помня като слон лошата дума! Три пъти ме е нариал истерична! Е после и 100 пъти да ме целунеш,как да забравя това определение? Или репликата "Абе ти нормална ли си, не си ли?!"?

Цитат на: mariana в 07.02.2008 10:51

И секса въобще не сдобрява.Аз като съм му бясна не мога да го гледам,камо ли нещо друго.

Същото е- при нас се е случвало 2-3 пъти така да се сдобряваме,ама отвътре ми е буца и ми е гадно след това-не ми минава. А той вече е забравил, и ми се усмихва....

При нас нещата са много странни - той просто има такова дар слово, че винаги успява да завърти нещата в своя полза и с подходящите аргументи и доводи да ме убеди, че е прав, дори да не е. А пък аз дори да искам да кажа нещо в своя защите не мога да намеря подходящите думи, тъй като съм разстроена емоционално и да се обоснова правилно. Така в словесния двубой винаги съм надвита.

Ей Марианче недей така да говориш че и аз да се замислям понякога дали по инерция ще се женим

Лошото е че явно не мога да го променя-такова му е възпитанието-майка му го гледа като писано яйце,"а" да каже и тя веднага скача.Или реплики от рода на-донеси ми това,направи ми онова...
А най-голямата изцепка беше-Аз ако те бях взела за слугиня,досега да съм те изгонил.Обувките ми кални,няма кой да се сети да ги изчисти....
Той добре ли е.... Знаеш ли кога ще му изчистя обувките-когато оближе моите
Аааааааааааааа