аз специално за домакинските задължения нямам претенции ... живяхме почти година в софия само двамата, чистеше, готвеше, миеха се чинии и се пускаше пералня ... всичко за което съм го била помолила се свършваше ... 
откакто живеем във Варна с родителите му ... няма такова нещо ... само лежи пред ТВ-то и се провиква като му трябва нещо  ...  а да не говорим да го помоля да свърши нещо ...

затова от няколко месеца стачкувам ... не готвя, не чистя ... не си давам много зор ... но да ви кажа няма голям ефект ... нали маминка е на линия за всичко ...

отначало се ядосвах, но знам че след време когато живеем сами няма да е така ... стига да уточним другите си проблеми 

Цитат на: max_hym в 17.03.2008 14:21

аз специално за домакинските задължения нямам претенции ... живяхме почти година в софия само двамата, чистеше, готвеше, миеха се чинии и се пускаше пералня ... всичко за което съм го била помолила се свършваше ... 
откакто живеем във Варна с родителите му ... няма такова нещо ... само лежи пред ТВ-то и се провиква като му трябва нещо  ...  а да не говорим да го помоля да свърши нещо ...

затова от няколко месеца стачкувам ... не готвя, не чистя ... не си давам много зор ... но да ви кажа няма голям ефект ... нали маминка е на линия за всичко ...

отначало се ядосвах, но знам че след време когато живеем сами няма да е така ... стига да уточним другите си проблеми 

ето тука маминка играе голяма роля !!!!!!!! моята като види милото да мие чинии "оставих ги мамо аз ще ги измия" и то пред мен !!! о щееее мие къде ще отиде, за това най-добре сами

да така е ... но незнам скоро дали ще имаме възможност да живеем сами 

Моето мило много ми помага. Негово "задължение" са миенето на чиниите и оправянето на леглото. Но като цяло аз си върша всичко останало, не защото той отказва да го върш, а защото аз държа всичко да си става по моя си начин (с точно определена гъба, с точно определен препарат, от този ъгъл, сгънато по този начин и т.н.) той милия като се захване да прави нещо и аз само почвам да му се карам, че не го прави както трябва  Много съм лоша, хем ми помага, хем имам безброй претенции 
Караниците идват, когато като го помоля нещо и той ми каже, че ще го свърши "след малко"  Мен даденото нещо ми пречи и искам веднага да се махне/оправи/прибере, а той понеже постоянно работи (той работи от вкъщи) и иска да не си прекъсва работата. И така , но като цяло винаги гледам да се извиня, когато съм се развикала без да е необходимо -  е след като ми мине  А преди аз да му се извиня, той сам ми казва, че съжалява и свършва това, за което съм го помолила 
Надето е права, че както ги научим в началото, така си продължава. Ние понеже живеем отделно от родителите и няма трети човек, който да се намесва във възпитателния процес 

хубаво е ако помагат-дори само с едни чинии,все пак и те не са ни прислуга,но всеки трябва да уважава работата и това,че всеки се нуждае от почивка...моят не знам как е научен,като отида у тях все ми се оплакват как е оставил вторият етаж<свеки живее главно на първият и вторият е за него и сестра му и тя рядко се качва и не им чисти,и от е нормално не са малки>е аз и да се карам там няма голям ефект,и му оправям стаята,все пак като си тръгна и свеки се качи,ще ми е неудобно ако не съм оправила след себе си,но дори и в тях си разделяме работата и всеки път като той трябва да свърши нещо и аз изявя желание да му помогна свеки казва 'о,няма така да го учиш,това не е е женска работа и няма да я вършиш...не го учи така' и е права,но аз пак му помагам именно защото аз желая...всеки трябва да си знае задълженията и да направи нужните компромиси,но това се прави и от двамата,иначе и аз както и майка ми предпочитаме сами да си свършим работата,за да сме доволни....и за да стане на нашето...друг път ще ви разкажа как с добра дума,майка ми ме научи,че у нас чинии не се мият-за това е миялната<не,че едно време не сме мили на ръце или не мия на Бл-град,но тук сушилнята хващаше много гадни налепи от водата дето течеше от измитите чинии и затова вече не се мие на ръка>,и дрехите се простират под конец и всичко това под формата на майтап без излишни караници

колкото до майките-ами няма оправия там,имам брат и ви разбирам,защото свеки не е толкова либерална ако може така да се каже,но брат ми-ами ако не му свърши работата мама,я върши баба...обаче на Бл-град няма нито мама,нито баба и в началото много виках,после ясно показах,че не съм му слуга и сега чисти и си оправя неговите неща без да има скандали,само дано мъжете ви не са като брат ми защото той е толкова спокоен и толкова не му пука,че просто понякога му завиждам,но самото държание може да накара всеки да изпадне в нервна криза с него

Момичета, чакайте малко, какви са тия приказки за 200-300 лв. и тогава да си лежи пред тв-то  Това компромисен вариант ли някакъв трябва да е или какво??? Не мога да си представя една съвременна жена, която има добро образование и работи (е не за 1500 лв на месец), но все пак работи и мъжа и да и дава 200-300 лв. на месец, за да чисти в къщи. Ами наемете си чистачка тогава и ще имате време да си лежите и двамата пред тв-то.
И за да не се отплесваме от темата, която е и за компромисите, мисля, че един мъж трябва да прави такива. Още повече не мисля че е компромис да помогнеш на жена си да държте къщата чиста.

Здравейте...незнам дали съществува такава тема,но реших да пусна една такава..Семейните скандали и недоразомения ги има във всяко семейство,макар че не всички си признават....От малките спорове до големите скандали има тънка граница и ми е интересно как се справят всички с този проблем..И дали е необходимо винаги да се стига до големи разправии от незначителни на пръв поглед спорове,закачки и недоизяснени ситуации....

Споровете и скандалите безспорно ги има във всяко семейство.Просто не може без тях.Мисля, че не е редно да отстъпва само единия, а другия да се инати и да чака да стане на неговото.Проблемите трябва да се решават с взаимни компромиси докато са малки, а не да се стигне до грандиозни скандали, за които даже и комшиите да разберат и после да се чудим как да се сдобряваме.Това за мен е рецептата-един път единия отстъпва, друг път-другия. 

Всичко е до взаимните компромиси, иначе не става работата.
За да има рабирателство единият път ще отстъпи единия, другия път - другия, дори понякога е нужно да се затваряточите за някои дребни неща, а не да превръщаме от мухата - слон.

Някой някога беше казал: "Животът е прекалено кратък и не искам да го прекарам ядосан на най-любимите ми същества, защото няма време... Това би било ужасно тъжно". И аз се старая да живея според тази максима!  Човек трябва да преценява умно кои битки си заслужава да води.

Преди бяхме като куче и котка...такива скандали ставаха че пушек се вдигаше, сега положението от доста време е доста спокойно...странно но почти не се караме, ако евентуално има някакъв проблем се решава с разговори и компромис от една от страните 

Ние чак скандали не сме имали. Само защото мъжът ми е твърде уравновесен и ми търпи всички настроения. Да, карали сме се. Особено по телефона, защото като не ми е пред очите да го виждам колко го обичам, а само му слушам безумните доводи защо не трябва да има плочки в кухненския бокс и просто не мога да си удържа характера. Сега, като живеем заедно, някой като се понацупи и на другия му става съвестно и се смекчават позициите и от двете страни. Ама ние сме такива, Камен най-ми се притеснява като му млъкна. И това може да е наситено с доста повече чувства от един прилично мощен скандал на по-експресивния тип хора.
Та, всички си общуват различно. Ако не остава задълго лош дъх от скандала/скарването, не смятам, че е проблем, стига съседите да не стават част от играта.

Ние засега не сме се карали хич, ама живеем заедно само от две години. Може би, защото и двамата сме зодия Близнаци и съответно е много трудно да се достигне до конфликтна ситуация. Но от друга страна и това си е сложно, защото като трябва да се измисли вечеря ситуацията е следната "Мило какво ти се яде?" ..."Амиии, ъм... а на теб какво ти се яде?" "Ама не, ти кажи..." и така до края на света. Хихихихи! Но пък и съвсем без спорове не е, ние още не сме се разбрали по въпроса за произхода на човечеството. Аз държа за чичко Дарвин, а милото за марсианците. Лошото е, че тъщата е съгласна със зетя и са образували коалиция срещу мен. 

Истината за гладкото семейно съжителство според мен е във взаимните компромиси и незадълбаването в незначителни детайли. Също така и в оставянето на лично пространство за всеки от двамата.

Преди време по телевизизята интервюираха двама души с много дълъг семеен живот , мисля, че празнуваха златната си сватба. На въпроса каква е тайната на дългия и щастлив семеен живот съпругът отговори: "Тайната е във взаимния  компромис. Когато мненията ни по даден въпрос са различни се взема предвид нейното, а когато са еднакви моето...." 

винаги трябва да има компромис без тях пончкога нещата могат да са доста трудни  без спорове не мойе това всеки го знае но има ли компромиси нещата се оправят