и аз да споделя!когато милата ми предложи на бях на себе си от щастие!дори на първите хора на които искох да кажа бяха родителите ми,но за жалост не успях,защото не можех да говоря от вълнение!та милото им съобщи!а за приятелите и познатите най-вече,защото и аз съм на мнението че приятелите са малко,а и аз от скоро се замислям дали изобщо са ми останали приятели!някои много се зарадваха,а други за които очаквах да щастливи за мен реагираха странно!питаха ме дали съм била бременна и да не сме бързали,да сме си поживели заедно!на мен ми стана кофти и не здържах и им казах-първо не съм бременна и ако бях щях да изчакам да родя и след това ще се женим!а другото е че ако бях нямаше да правим сватба чак след 7 месеца!ужас!бях много разочарована!но това ми даде още по голям повод да се радвам!защото единствената причина някои да говори за теб и да не споделя радоста ти е ЗАВИСТА!никога няма да позволя някои да диктува живота ми ,особенно хора които те търсят само когато си им нужен!

и аз да се разпиша тук.
Как им казахме ли? Ами ние се сгодихме на Коледа, и като им се обадихме да им честитим им казахме :
"Хайде сегакажете честито" а те "честито за какво?!" и ние тогава им казахме че сме се сгодили.  а и родителите ни започнаха едно звънене едно чудо, беше еуфория голяма. Сълзи сополи, и така... Повечето неможеха да повярват на думите ни,  сестра ми се разплака, майка ми и тя баща ми... всички роднини, приятели всички много се вълнуваха... и така... 

На приятелите , поне на повечето, смятаме да кажем като им връчим поканата. Не , че ще ги учудим особенно , но поне да гледаме малко физиономии   За сега като ни питат "кога ще се жените" им казваме работи от сорта на "има време" ," то ще се чуе" и т.н.

При променените обстоятелства, мислим направо да им се изтърсим на родителите, да им занесем подаръците и да ги информираме изневиделица, че сме се бракували. 

Другият вариант е, ако случайно успеем да си надвием на харчовете около двете сватби, да идем на корабчето няколко дни преди сватбата на брата на милото. После, ще се правим на ни лук яли, ни лук мирисали и като дойде време за букета и жартиера... "Ама айде де, вие защо не ставате?!?!?" ... "Аааа, то е само за неженени, пък ние не сме в тази категория вече." Хихи, представям си какво ще стане, голям купон. На мен този вариант ми е фаворит, обаче...най - вероятно няма да можем да се класираме. 

Родителите ни заедно с брат му и сестра ми ни бяха на гости-поканихме ги под предлог,че искаме да си покажем новите придобивки за дома.
Казахме директно,че сме избрали дата и искаме да чуем и тяхното мнение.Не очаквах 2 години след годежа ни да има изненадани,обаче се ляха сълзи от радост.
На една от приятелките ми и казах да минава на диета за да се вмъкне в най-официалната си рокля.
На братовчедка ми й предсказах бъдещето-казах и,че ще играе хоро през септември.
На голямата компания на милото беше интересно-седяхме си в едно кафе и ги попитахме какво ще правят на есен.Всеки започна да си прави сметки,защото подобен въпрос се счита за оферта за почивка при нас.А ни - ще правим сватба!
Всички се зарадваха.
Все още има наши близки,които не знаят-тръпна в очакване на реакцията им.

Хмм....
ние подшушвахме от раничко, че скоро може да "удариме" по един подпис....
В последствие само ей така подхвърлихме "абе ние казахме ли ви, че сватбата ще е на 10-ти май?" и така на повечето....
Пък как смешно го изтърсих на бъдещата кума... изобщо не съобразих че е важно и т.н. ... отивахме на разходка в един мн. горещ ден... и сме седнали на една пейка и си чакаме автобуса... и слънцето ни пече право в лицата и мн. неприятно....
и си говорехме нещо и аз изведнъж и казах, че сме си решили те да ни кумуват и тя като заподскача - жена, тогава бременна в 6 или 7 месец.... та като се зарадва.... беше мн. развълнувана... ама как така... ама може ли така да ми кажеш... ама тва... ама онова.... и така.

Казах на мама "Ще се женя"! Тя  нищо. На другия ден ме пита верно ли е. Казвам "да"- тя не вярава ! На другия ден пак пита и пак не вярава . След една седмица и казвам на 6 септември, след два месеца ще се женя и си показам и пръстена, а тя пак не вярава! На следващия ден и казам, че в събота ще идват да ме искат тя Идват и ме искат, а тя пак пита верно ли и Ама много се радваха де. С векърите от раз повярваха и  и двамата...

vanessssa, 5 минути се смях на поста ти!!  и моята майка беше така ама и свекето също 

Цитат на: cvety_p в 10.04.2009 13:31

vanessssa, 5 минути се смях на поста ти!!  и моята майка беше така ама и свекето също 

Еми смешно си беше Питаш ли ме мен, докато обясня, че е истина До ден днешен майка си казва: "Ама ти верно се ожени!"

Това за мен беше на-забавната част.
Макар че всички знаят вече официално от вчера . Тъй като той ми предложи пред мама ,преди това беше информирал вече родителите -и двете страни ги изненадохме толкова колкото и го очакваха защото сме дълго врем езаедно - но много се радват . След като на 27.12 се събрахме вкъщи и те вече на 28.12 разпространиха новината и се почна едно звънене да ни поздравяват роднини . А при тях има една традиция незнам момичета при вас как е ,но при милото роднините идват на честито. Та се почна от снощи ,днес продължава с други чичовци и лели......те са голямоооо семейство 
Вчера казахме на приятелите ни и те пък изобщо не очакваха точно това ,но пък много се зарадваха 
Аз все още не съм казала на мойте познати но то време не остава  А и съм отпуска и като отида на работа на 04.01 ще разказвам още  . Моята баба беше най-доволна  милата толкова се зарадва 
Всички много се вълнуват с нас ,радват се и емоцията е голяма 

Да споделя и аз . Седмица след предложението от милото не бях на себе си и не можех да повярвам, че е истина. Затова не бързах да разгласявам радостната новина, въпреки че много ми се искаше да споделя с моите най-добри приятелки. А те милите някак си ме усещаха и постоянно ме питаха има ли нещо, което крия от тях. Е, не издържах, поканих ги на кафе и съобщих добрата новина. Най-емоционалната от тях, започна да крещи от вълнение, беше доста забавно. След това милото каза на родителите си по телефона, а те приеха новината като нещо съвсем нормално,нямаше я емоцията, която очаквах, но като се замислих - нормална реакция, тъй като те са по хладнокръвни. Но да видите моите родители Толкова много се радваха и повтаряха наистина ли, наистина ли. А най-много от всички се радваше скъпата ми баба. Да ми е жива и здрава.
След това милото каза и на общите приятели. И те много се радваха за нас.

И аз да кажа. То при нас стана малко объркано  Бяхме говорили много пъти по темата, но само до там. Решихме август да правим кръщене на малката, понеже майка ми работи в чужбина и щеше да си идва и да мине и това от ред. Един ден бяхме на вечеря в свекърите и милото излезе да пуши с майка си и й казал, че ще се женим, а аз дори не знаех. Излизам и аз при тях и тя ми казва честито  , а аз седя като тресната и я питам за кое и тя ми казва за сватбата  и аз какво да кажа - ами благодаря  . Та така разбрах, че ще има сватба. На другия ден майка ми ми пише, че ми е купила рокля за кръщенето и аз й пиша, че сме решили вместо кръщене, първо да направим сватба и 1 месец след това кръщенето. И като се почна едно конско  че толкова време сме заедно и дете имаме, един подпис нищо не променя  но после и тя беше много ентусиазирана и участваше дори и от растояние в подготовката. Та при нас все така стават нещата, неочаквано 

Ние като казахме на приятелите и те масово - да не си бременна. После абе вие хора луди ли сте, за кво ви е, после и по отделно - не си съсипвай живота, млад/а си, поживей си хахахах и тн. Родителите много се зарадваха, но ни се скараха защо ще чакаме 1 година и ние се измъкнахме с : Искаме да е пролет
Яко, яко, нямам търпение

На родителите им казахме по телефона. След като ми предложи половинката на 04.12 и аз съответно приех , се обадихме първо на татко и милото ми поиска ръката от него, после и от мама . След това се обадихме на неговите родители, на кумовете ни. И после явно и родителите ни са звънели да се похвалят и се започна едно лудо обаждане от роднини и поздравяване . А на повечето ни приятели казахме няколко дни по-късно. Бяхме се събрали да празнуваме 8 декември и ние занесохме бонбони и пиене да ги почерпим . Не бяха кой знае колко изненадани всички в интерес на истината, от години ни чакат да се решим , но се зарадваха много.
При нас само една братовчедка на милото пита дали съм бременна, защото много "внезапно" сме решили да се женим (внезапно, внезапно, колко да е внезапно след като сме от 7 години двойка, а от 4 години живеем заедно) и ми стана доста криво, честно казано... Но здраве да е, който каквото иска да си мисли, важното е, че ние сме щастливи

Я и аз да се разпиша тук. Нашата датичка е доста далече, но като запазихме ресторанта и започнахме да разпространяваме новината  Повечето ни приятели много се зарадваха, но имаше и някой, от които не получихме никаква реакция ( а точно там очаквахме такава  ) Още не сме казали на всички, някой май ще бъдат изненадани като получат покана  Родителите ни много се зарадваха  При нас нямаше "проблем" с това дали съм бремена защото ние вече си имаме една малка и непослушна принцеска