Как казахте на родителите си и на вашите приятели за годежа и сватбата?
Как реагираха те? Тъщата, свекървата?
Имаше ли интересни моменти, претеснения? 

Много хубава темичка!!! 

Ми, как? Ние това го решихме на 15 май 2006г., за годежа и аз казах на нашите по телефона! Мама се разплака  , а баща ми не повярва, както че ли, та трябваше да му повторя! Същия ден случайно се видяхме, а те милите бяха шашнати, все едно не ходеха по земята от щастие!!! Мног се зарадваха!!!

А на свеки милото каза по-късно, общо взето тя беше от последните, на които казахме, защото много приказва и щеше да изпонапокани кой ли не? Та за това!
Приятелите ни не можахме да изненадаме кой знае колко, даже никак , но така е, защото ние доста време живяхме заедно и това си беше естествено, някак си... Но много от тях ни питаха дали аз не съм бременна, че ще се женим  Хм...! 

Но емоцията да кажеш на близки у приятели, че ще се жениш е прекрасна!!!

Ха ха, ние първо казахме на приятелите ни, приеха го съвсем естествено, така или иначе бяхме заедно от 5 години и от една живеехме заедно. Но виж родителите ги оставихме малко по-назад, че трябваше да се поподготвим 
Най - смешно беше със свекърва ми, защото мъжа ми се въртя, кумри и накрая изцепи, че ние "сме направили една работа"-имаше предвид, че сме се сгодили, обаче тя познайте какво разбра и ги опули ей такива  Добре, че бързо и разяснихме.
А пък на майка ми аз казах сама, защото младоженеца щеше да си умре от притеснение и тя веднага-ау ами как така, ми мене няма ли да питате, я да идва да те иска от мене. Честно казано малко ме изненада реакцията и, защото тя иначе е една такава съвременна и разбрана майка, пък сега нещо се ошашка, едва ли не първо нея да питал, преди мен. В интерес на истината очаквах родителски сълзи поне на сватбата, но нямаше, явно ни бяха прежалили отдавна  Пък баща ми питаше дали не съм бременна 

Булечка, ние пък се сгодихме на 15 май 2003 г. и август 2004 се оженихме. В интерес на истината на 15 май 1998г. ни беше нещо като стартова дата-първа целувка и т.н.

Цитат на: denisimo в 25.10.2006 09:07

Булечка, ние пък се сгодихме на 15 май 2003 г. и август 2004 се оженихме. В интерес на истината на 15 май 1998г. ни беше нещо като стартова дата-първа целувка и т.н.

Чудесна дата е тази!!!

Ние казахме първо на мойте родители- те като че ли не останаха много изненадани, между другото ние живеем заедно от 1,5 година и те и преди това са питали-хайде, няма ли да се жените, и може би за това така нямаше сълзи. Поканихме и кумувете- наши близки приятели, на чиято сватба се запознахме с моята половинка,кума и той малко се препоти, пи една ракия, а през това време кумата само повтаряше-не, не вярвам, верно ли бе- за около половин час сигурно го каза 100-тина пъти и след това и двамата в един глас казаха че са съгласни да кумуват. А скъпата свеки- разберете ме, още не сме и казали или по- точно половинката отлага- не се е решил още, защото тя много се меси

Цитат на: dessi в 25.10.2006 09:40

А скъпата свеки- разберете ме, още не сме и казали или по- точно половинката отлага- не се е решил още, защото тя много се меси

Оооо, миличка, всички си имаме по една такава "скъпа" свеки, дето ни съсипва живота!!! Но..

Важното е вие да си се обичате и да сте щастливи!!!

Здравейте!
Ние пък първо поканихме кумовете.Още на другия ден след като ми предложи любимия.И си мислехме да кажем на нашите някъде след седмица,защото изискваше пътуване,но милото не издържа.Обхвана го една треска не яде,не спи.И аз се притесних за него и отидохме бързичко при нашите.Отидохме и аз започнах отдалече , но оставих любимия да се поизмъчи,сам да си каже.Криех си пръстена в ръкава и само се подсмихвах и той накрая пое дълбоко дъх и го изстреля каквото искаше да каже.А мама веднага възкликна : " О горкия той!Как се е притеснил."Голяма любов са с тъщата. Абе голяма радост падна.А свеки си нямам.И свекър също.Иначе приятелите бяха суууупер изненадани , но ни подкрепиха  Само дето им беше тъжничко , че трябва да се преместя от София в Стара Загора.Но си беше много приятничко

Най-големият майтап беше, като трябваше да ме иска от баща ми. 
Как се беше ошашкал горкия, един притеснен такъв, да не му откажат.  Баща ми голям мъж, го изслуша сложи си ръката на рамото му, въздъхна тежко (в този момент физиономията на милото беше толкова смешна  ) и му каза -  "А тя иска ли?". Той - "да". "Ми добре тогава, твоя е, да я пазиш."
При останалите нямаше изненада, като че ли някой им беше казал вече.

Само дето не мога да разбера при другите как е било  или  или 

Моята бъдеща половинка беше казал на всички- на родителите си, на братята си, и на най-близките си приятели, че е решил да ми направи предложение. Така че само аз май не знаех какво ми предстои през въпросния weekend. На следващия ден след предложението за женитба, се обадих на родителите ми в БГ и майка ми от шок даже забрави да честити. След половин час обаче пак ми се обади и тогава се беше посъвзела.
А приятелите ни като че ли не останаха толкова изненадани- освен ние, още 5 приятелски двойки се сгодиха миналото лято, и на всички ни предстоят свтби през 2007.

Ние след като решихме да се оженим, на другия ден аз се обадиш на мама и й казах потелефона и тя милата , тати и той малко беше в шок, но много се раздваха!!! Бяха на седмото небе!!! После след като получих и официално предложение и пръстен, нещата бяха съвсем ясни и сериозни!!! Но на всички останали казахме по-късно, милото искаше да запази всичко в тайна, незнам защо?

Доста по-късно започнахме да казваме на приятелите, роднините и близките!!!
И за почти всички не беше особена изненада!!

Но ПЪРВИ знаеха моите родители!!!

Ние решихме 2005 декември да се сгодим,даже искахме да е за Коледа,но ни казаха,че не е хубаво,а и нали е края на годината оставихме за другата.После милото ме изненада с пръстена и на 11.02.2006 направихме годежа,родителите ни знаеха предварително,а приятелите научиха на следващият ден

За Коледа си бяхме отишли на село /с любимия селото ни е едно, от там се и познаваме/. Той ми даде пръстена на 24.12. Вечерта на Бъдни вечер се събрахме у нас - аз, той, баба ми, дядо ми и неговата майка. И решихме да им кажем. Той като попита баба ми и дядо ми дали ме дават, никой не го взе на сериозно. И няколко пъти така. Тогава се намесих аз и казах, че говорим сериозно и че имам пръстен. Много се зарадваха. Скъпият им целува ръка 
След това казахме на повечето познати.
Два дни се карахме кой да се обади на родителите ми, за да им каже. Накрая аз се обадих. Обикновено телефона го вдига майка ми, този път вдигна баща ми. Майка ми е по-лекият вариант. Аз щях да й кажа, а тя да каже на баща ми. Но уви.
Аз: Аз се обаждам да ви кажа нещо, то не е за по телефон, но да не би да разберете от друго място и да се получи така, все едно на вас последни сме казали..... Илия ми подари пръстен.
Баща ми: Какъв пръстен?
Аз: Годежен.
Баща ми: Какво искаш да ми кажеш!?
Беше много весело. Бях пуснала на спийкър, за да слушата баба и дядо. И те много се веселиха като слушаха на сина си реакцията.
После повторих и на майка ми. Те каточели останаха малко пообидени, че не сме споделили първо с тях.
На другата сутрин майка ми се обади рано, рано да говори с баба ми - да раздуе клюката  Обаче телефонът вдигнах аз 

Много интересно е било при вас!!!

Нашите приятели т.е. моите бяха много изненадани,защото ние с моя любим се познавахме от месец и нещо.Кумата ми и досега ми вика,че не може да свикне с мисълта ,че съм се омъжила.Иначе никой не вярваше,че ще си зарежа кариерата в Сф и ще отида да живея в провинцията.Добре,че милото е дущичка и на всички им влезе под кожата,даже сега като ми звънят първо за него питат.Иначе си заслужаваше да се видят лицата им като им казвахме че ще ставаме семейство.Имаше даже някои ,които доста си поплакаха.А няма нужда да уточнявам,че всеки питаше дали съм бременна!